ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

Световното първенство в Бразилия привидно ще бъде празник на футбола и удоволствието от тази игра. Зад фасадата на една топка и 22-ма играчи, които тичат след нея, обаче се крие нещо огромно, необозримо и доста черно. Този мегаломански проект струва на държавата Бразилия милиарди долари, а ФИФА и Сеп Блатер само наблюдават и управляват мърчандайзинга. И прибират лъвския пай от приходите от телевизионните права, които също са в размер на милиарди. Те дават лъскавата опаковка, но партньорството им стига дотам. Големите неприятности и трудности остават за страната домакин.

Световното е един гигантски „Макдоналдс”

Произведен в невъобразими количества. Проблемът е, че за половината от населението на Бразилия „Биг Мак меню” няма да има. И тези хора нямат никакво намерение да се правят, че не забелязват гигантската несправедливост. Те ще парализират цялата страна, защото световното струва страшно скъпо, а техният живот остава все толкова мизерен.  И този път проблемите ще бъдат изключително сериозни. Те съпътстваха цялата организация на първенството, колкото и това да бе неглижирано.

Дясната ръка на Блатер - Жером Валке, най-добре знае колко невъзможно бе като организация това първенство. При една от многобройните си нервни инспекции, той стигна до болница със съмнения за инсулт. Дори се чуха гласове, че бил отровен нарочно, защото създава много проблеми!? Валке така и не повярва докрай, че стадионите ще бъдат готови. Провеждането на първенството в Бразилия от самото начало си беше чиста авантюра. За Сеп Блатер бе въпрос на чест да изпрати най-скъпия си продукт в най-футболната страна на света. Там, където неговият предшественик и бразилец по народност Жоао Хавеланж се провали. Той така и не успя да прати мондиал в родината си.

Защо бразилците протестират и защо държавата е спряла да се движи в навечерието на първенството? На първо четене всички би трябвало да са доволни. Ако не беше това световно, нямаше сила, която да обнови стадионите в страната. Сега тя получава 11 прекрасни нови съоръжения и един стадион в Манаус, който ще остане като архитектурна забележителност на Амазонка. Истината е, че бразилците предпочитат да ходят на старите, порутени стадиони, а огромната инвестиция по-добре да бе насочена в социалната сфера. Мизерията на милиони хора е невъобразима дори по африканските стандарти. Това първенство няма да им реши проблемите, а ще ги задълбочи.

Моделът е същия като в Южна Африка

Сеп Блатер е президентът, който започна да организира световни първенства във формат от 32 участници. За пръв път го направи  на територията на две страни – Япония и Южна Корея. Две мощни икономики, познати като "азиатските тигри". На практика държавите поеха по едно мини световно във формат с 16 отбора. Следващото първенство бе в Германия, за която не е никакъв проблем да организира и първенство с 64 тима и ако трябва да осигури 50 модерни стадиона. След Германия Блатер започна да рискува, усещайки накъде духа вятърът. Той закачи футболния си проект към така наречената група БРИКС, формация от пет държави, които се смятат за най-бързо развиващи се в света. Общото между тях е ресурсният капитал.

Стачка на учители в Рио се Жанейро, една от стотиците срещу световното в Бразилия

И първата икономика, която трябваше да бъде довършана от ФИФА, бе Южна Африка. Първенството от 2010 година премина успешно по сценарий, но малцина знаят, че супер скъпите съоръжения останаха празни след това, а в момента вече са в окаяно състояние. Има и такива, които не съществуват. Една такава арена се строи на цена от стотици милиони долари. След световното футболът в Южна Африка е в още по-окаяно състояние. Сега е ред на Бразилия, след това Русия... Блатер искаше последното му първенство като президент да е в Индия, но удари на камък. Прати го в Катар. И корупционните скандали валят един след друг - още отсега.

В Бразилия не става въпрос за футбол, играта там е религия. Неприятностите за Дилма Русеф идват от предпоставките за социален взрив. Тя трябва да затвори очите на света за фавелите и да покаже само приятните неща. А както се вижда, фавелите мислят по друг начин.

Южна Америка си е проблем

Първенството в Бразилия е първото от модерната ера с повече от 16 отбора на този континент. Последният път Южна Америка бе домакин на мондиал в далечната 1978 г. и то при военен режим в Аржентина. Но и тогава имаше протести и вълнения, независимо от футболния триумф на домакините.

Със сигурност правителството в Бразилия е помислило за екстремен вариант. Със сигурност мачовете ще се играят. Другото би било галактически провал и огромно разочарование. Хората на Бразилия обаче ще покажат, че и тяхното мнение има някакво значение. Защото когато свърши всичко и „селесао” стане шампион за шести път, те пак ще се върнат към битието си. А в тези 36 дни виждат някакъв шанс да променят съдбата си. Или поне светът да види ликът на истинската Бразилия.