Наблюдавайки процесите по света и у нас, давайки си сметка, че светът и Европа се намират в критична точка (науката я нарича би-фуркационна, но тя е по-скоро поли-фуркационна), след която са възможни различни и то твърде алтернативни сценарии на развитие, аз се замислям и над следното.

Колкото и да е за мен национална обида, че ББ няма и грам държавническа визия и воля, няма и грам стратегическо мислене и лидерство, няма и грам познание за съвременните властови и управленски технологии, няма и грам яснота накъде да води България и какви са нейните дългосрочни национални цели, то само за едно-единствено нещо си казвам - и слава Богу, че това е така.

Защото с народ като нашия, който толкова лековерно и наивно се лови на харизмата на ББ; който е толкова дистанциран и откъснат от размислите за настоящето и бъдещето си; който така спокойно и дори с безразличие се отнася към емиграционните вълни на неговите деца; който е стадно убеден, че да би мирно седяло не би чудо видяло и преклонена главица не я сече, ако ББ бе политик от сериозна закваска и с булдожа захапка; ако бе роден да води държавата и народа след себе си или да ги подръчква с остен или бухалка пред себе си; ако имаше поне някаква идея за Власт и поне някаква представа за Управление,

Той можеше да направи огромни бели, непоправими бели, като претрасформира България във вид, най-удобен Нему за подчинение и направляване - в най-удобна Нему посока. Той можеше да преподреди трите власти и техните отношения в изгодна за себе си комбинация, да си спретне президентско-популистка република, да изпразни окончателно от съдържание демокрацията и да превърне окончателно администрацията в лично Нему предана клиентела.

Той можеше да направи някакъв нелеп и задръстен като развитие и перспективи, хибрид от балканска орбанизация, путинизация, ердоганизация и лукашенковизация. Той имаше за това и достатъчно време, и подходящо псевдообщество от апатични и лесни за манипулиране поданици, имаше харизмата и силовите ресурси, имаше медиите и личната финансова мощ, имаше международното положение като съюзник и глобалната хаотизация като оправдание.

Но, пак казвам, слава Богу, Той нямаше и грам от онова, което изброих в началото. За Него властта бе неспирно хранене на Егото му. За Него управлението бе паноптикум от импровизации, имитации, симулации и банализации по метода проба-грешка-пак проба-пак грешка. За него важното бе не да управлява кризите, а да ги отиграва. За него главното бе не да убеждава обществото, а да му омайва и мами с търчи лъжи, басни, ПиаР и обещания за хепиенд благодарение на Него и единствено на Него.

Така че ние имаме в резултат на управленските Му експерименти и властовите Му упражнения държавност в полруразпад. Но можехме да имаме и нещо далеч по-страшно. Опасенията са ми, че евентуална кавърверсия на ББ няма да бъде толкова повърхностна и първосигнална. Въпрос на време е да се появи някой, който да съчетава всичкото това, което ББ има, с всичкото онова, което Той, слава Богу за сетен път, няма...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на Клуб Z