Италианецът Антонио Таяни от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) е новият председател на Европейския парламент. Какво показа продължилият му цял ден  във вторник избор в четири тура?

  1. Европарламентът се пренареди. Срина се коалицията между двете най-големи групи - на ЕНП и на Социалистите и демократите.
  2. Новата коалиция между ЕНП и либералите не беше достатъчна за избора на нов председател. Наложи се подкрепата на умерените евроскептици от групата на Европейските консерватори и реформисти.
  3. В замяна Таяни (63 г.), бивш зам.председател на парламента, евродепутат, комисар и приближен на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, трябваше да обещае да е по-малко "политически" председател за разлика от предшественика си Мартин Шулц и изрично да декларира, че ще има равностойно и безпристрастно отношение към всички групи.
  4. След като последният председателски парламентарен мандат на германския социалдемократ Шулц приключи, трите главни поста в ЕС - на председател на Комисията, Европейския съвет и на Парламента - вече са у ЕНП. Казано на български, тя "преяде" с власт. Едва ли Социалистите и демократите ще се примирят с това. Може да се очаква техен натиск за смяна на поляка Доналд Туск като председател на Европейския съвет с лице от европейската левица. Мандатът на Туск изтича през май.
  5. При липсата на ясно мнозинство сделките в този Европейски парламент стават все по-трудни. Никой от седемте първоначални кандидати с изключение на либералния лидер Ги Верхофстадт не оттегли кандидатурата си и не подкрепи никого от водещите кандидати до последния тур, където Таяни остана да се състезава само със сънародника си Джани Питела, лидер на групата на Социалистите и демократите.
  6. Предното означава, че бъдещата подкрепа за комисията на Жан-Клод Юнкер в Европарламента, ако не проблематична, изглежда подвижна и ситуативна. Отношенията между ЕНП и Социалистите и демократите са отровени. Те не само не се разбраха за общ кандидат. Преди последния тур левицата се опитваше да спечели подкрепата на консерваторите, като им обещаваше да помогне за смяната на Верхофстадт като главен преговарящ от страна на Парламента в преговорите за Брекзит.
  7. Разногласията между проевропейските групи са в полза на набъбналия над 200 места популистки (крайноляв и крайнодесен) сектор в Парламента. Това вещае, че гласът му ще се чува по-силно, докато ЕС договаря с Великобритания нейното напускане на съюза, един критичен за неговото бъдеще период.
  8. Ще бъде жалко, ако проевропейските групи потънат в съперничества и не съумеят да формират общ фронт за сметка на и без това разклатеното доверие в ЕС и в неговите институции.
  9. По ирония на съдбата предшественикът на Таяни Мартин Шулц беше един от най-острите критици на вече напусналия политическата сцена Берлускони. Неговото място сега заема един от основателите на "Форца Италия" и говорител на първото правителство на Берлускони. В интерес на истината Таяни няма и следа от ексцентричността на бившия си шеф, нито подобни на неговите петна в репутацията си. Слабо място на новия председател, което опоненти и медии вероятно ще атакуват и в бъдеще, е скандалът "Фолксваген". Има обвинения, че Еврокомисията е проспала или е замижала за фалшифицирането на вредните емисии в дизеловите автомобили на германския концерн. По това време Таяни отговаряше за индустрията и предприятията във втората Комисия на Жозе Барозу (2010-2014 г.)