Нужни са обстоен анализ и публични дебати на машинното гласуване, преди то да бъде въведено масово в страната. 

Това е основният извод на Обществения съвет на ЦИК, съставен от представители на различни неправителствени организации. Според тях, ако рязко се увеличи броят на използваните машини без достатъчно време за подготовка, това може да стане препъникамък в организацията на изборния процес.

Днес предстои работна среща между ръководството на ЦИК и служебното правителство, на която ще се обсъжда в детайли този процес.

Преди това Върховният административен съд отмени решение на ЦИК и постанови, че на вота на 26 март трябва да има машини във всички секции, защото така пише в Изборния кодекс. Жалбата срещу решението на ЦИК бе внесена в съда от "Нова република".

Според Обществения съвет едно от основните предимства на машинното гласуване - улесняване на вота и отчитането на резултатите - се реализира слабо, тъй като има "недостатъчна популярност" на новия метод сред членовете на секционните избирателни комисии и сред самите избиратели.

"На изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. и в „най-успешните” СИК делът на гражданите, избрали машинната опция, рядко надхвърляше 25-30% от всички гласували. Потвърди се наблюдаваното от изборите за общински съветници през 2015-а: някои СИК, които бяха разбрали, че машината улеснява работата им, окуражаваха избирателите да използват машинно гласуване. И в същото време, и в същата среда (например съседна секция в същото училище) при „пасивните“ комисии броят на гласувалите машинно бе нищожен."

Не е ясно защо от Обществения съвет на ЦИК смятат 25-30% за слаб интерес към новата технология. Въвеждането на нова система винаги отнема време и дори след години голяма част от избирателите предпочитат хартиена бюлетина. Пример е САЩ - през 2004 г., когато навлизането на машините е факт от 8 години (колкото време е тествано и в България) едва 28,9% от избирателите гласуват така. В Естония след дълги експерименти и 10 години реално електронно гласуване през 2015 г. едва 30,5% от избирателите гласуваха по интернет.

Но признават, че с машини са гласували граждани от най-различни възрасти и отношението им след гласуването "бе положително, за което вероятно е допринесъл ясният и удобен интерфейс".

Според Съвета популярността на машинното гласуване расте бавно.

"Има противоречие между значителната инвестиция, направена дотук в процеса, и недостатъчната работа с гражданите и със секционните комисии за популяризиране на МГ. Без промяна в ИК, който стартира подготовката 55 дни преди изборите, докато са нужни месеци за толкова голяма обществена поръчка с качествени оферти, тестиране на оборудването и софтуера и  за обучение на над 12 хиляди СИК, проблемът ще се прояви и при следващи избори", твърдят от Обществения съвет.

Основно перо в значителната "инвестиция" е наемането на машини, стрували между 1500 и 2000 лв. за периода на изборите, връщани след вота.

Според Обществения съвет сега разходите ще са по-високи, а и ще се наложи отново наемане и еднократна употреба на машините, "защото изгоден договор за закупуване или дългосрочен наем пак би изисквал повече време".

Според анализа на въпросните експерти, освен ако машинното гласуване не е единственият начин да се пусне бюлетина, ползите от машините като изкарване на човешкия фактор от броенето на бюлетините и попълването на секционните протоколи с резултатите ще останат проблем.

Общественият съвет предлага и свои препоръки - да се изгради "средносрочна визия за бъдещето на машинното гласуване и другите нови технологии", да се включат ЦИК и МС в обществена дискусия за масовото разширяване на този вид вот, да се направят анализи на съотношението ефективност/разходи, сертифициране, поддръжка на софтуер и хардуер, съхраняване на данните и други.

Не става ясно защо това не е правено през последните 8 години, в които е тествано многократно машинното гласуване.

"При наличие на поне средносрочна и с разумен консенсус визия за машинното гласуване обществените поръчки да са за по-дълъг период от време, например 10 години – за наем или закупуване, заради икономическата ефективност и предвидимост на процеса", пишат от Обществения съвет.

Според тях е нужна и поне 6 месеца информационна кампания при "цялостно преминаване към МГ", както и изграждане на "психологическа нагласа за гласуване с машини".

Те препоръчват и ползване на система за автоматично преброяване, в която избирателят пуска ръчно попълнена бюлетина в специален скенер-урна. Подобен метод се ползва по света, но няма нищо общо с машинното гласуване, прието в Изборния кодекс.

"Известно е от международната практика, че успехът на която и да е модерна  технология за гласуване и отчитане на резултатите не е въпрос само на надеждността на технологията, а повече зависи от доверието на обществеността. На този етап МГ в България не е било подлагано на жестоки критики или обвинения в манипулируемост. Тази ситуация обаче е възможно драматично да се промени при евентуално рязко увеличаване на обхвата на МГ – заради обективни проблеми или заради политически мотивирани внушения", предупреждават от Обществения съвет.