Служители в Националния музей на Уинстън Чърчил в САЩ откриха в складовите помещения 11-страничен проект за статия на покойния британски премиер, в които той признава възможността за съществуването на живот на други планети. През 1939 г., преди началото на Втората световна война, Чърчил нахвърлял есе на тема: „Сами ли сме във Вселената?“ След това спрял работа до 50-те години, когато нанесъл известни промени в текста. Но той никога така и не е бил публикуван.  

Служителите на музея в американския град Фултън – там Уинстън Чърчил произнася известната реч, с която въвежда израза „Желязната завеса“ – били силно изненадани от откритието си. Назначеният неотдавна директор Тимоти Райли е предал копие от текста на израелския астрофизик Марио Ливио, който описва случая в статия, публикувана в последния брой на списание Nature.

„Би било прекрасно да публикуваме цялото есе, но съществуват проблеми с авторските права. Впрочем, мисля, че отчитайки огромното историческо значение на документа, той съвсем скоро може да стане обществено достъпен“, каза Ливио пред Би Би Си.

Като министър-председател Чърчил проявявал силен интерес към изследователски разработки: той става първият премиер на Великобритания, която назначава съветник по научни въпроси и се среща с видни астрономи. Освен това одобрил бюджетни инвестиции в разработването на нови технологии и изграждането на лаборатории, което позволило на учените, работещи във Великобритания след края на войната, да направят открития в области от кристалографията до молекулярната генетика.

Във Фултън смятат, че статията е попаднала в колекцията на музея през 1980 г., но не е била архивирана правилно. Сред предположенията, направени в статията, са размишления върху възможността за живот на планети в орбита около други звезди. Такива екзопланети са били открити половин век след написването на статията. В допълнение Чърчил описва съвсем точно съвременното определение на зоните, в които е възможно възникването на живота – на планети с климат, поддържащ оптималния температурен режим.

„Един ден, дори в не много далечно бъдеще, ще бъдат възможни пътувания не само до Луната, но и до Венера и Марс“, пише той.

Според Уинстън Чърчил именно Венера е едно от местата в Слънчевата система, където животът е възможен. Но съвременните астрономи не биха се съгласили с тази теза – те смятат, че по-обещаващи са луните на Юпитер и повърхността на Сатурн. Но основният обем знания за тези небесни тела е получен от човечеството след смъртта на Чърчил.

През 1938 година, няколко месеца преди политикът да напише есето си за възможностите за извънземен живот, в САЩ излиза радиопостановката на Орсън Уелс по „Война на световете“ на неговия британски съфамилник, писателя фантаст Джордж Хърбърт Уелс. Радиотеатърът предизвиква частична паника сред населението: много слушатели решават, че радиото излъчва реални новини от марсианско нахлуване.

"Площад Славейков"