„Екозащитниците са много силни в протестите. Толкова са активни на моменти, че събуждат подозрение в чистотата на техните помисли.”

Чух това навръх 3 март, с края на ухото си. Реших, че ще да е някой обичаен заподозрян от големите власт-имащи, развъждащи разните му там Цековци, Деляновци и подобни. Останах като гръмнат, когато разбрах, че тези гръмотевични слова, това внезапно озъбване срещу зелените идва от... служебния премиер Герджиков.

Неговата екологична министърка току-що фрапантно беше нарушила закона, навръх почивните дни (както обикновено правят лошите) като отказа ОВОС на плана за развитие на Пирин. И видимо си се радваше, че докато жълтопаветниците почиват, ще изтърват тридневния срок за обжалване. Както си се радваха нейни предшественици, когато в петък надвечер назначиха Пеевски за шеф на ДАНС; когато на 3 януари разкопаха дюните в Несебър; когато по Великден изсипваха бетон на плажа Корал и пр.

Герджиков се зъби? Онзи Герджиков, който посвети десетилетия от живота си, за да бъде харесван от всички? Леко скучният, но безукорно учтив и уважителен Герджиков? Онзи председател на НС, когото изпратиха с ръкопляскания всички, които го свалиха от този пост? Юристът-професор Герджиков, който трябва да е наясно, че не обвиняваш цяла категория хора без конкретни доказателства?

Той бил. И се озъбил точно на зелените, които за две десетилетия борби срещу различните мафии се превърнаха в най-опитните и опасни за всяка власт улични бойци. И нямат нито една загубена битка.

Този човек, казах си, няма никаква представа, с кого се захваща. Защото се зъби (без дори да разполага с необходимите челюстни атрибути) точно на онези, които с едно лениво движение на лапата ще му отнесат главата.

В тази игра, ако нямаш зъби – не влизаш. Или захапваш истински – например, инструктираш полицията да има такова поведение на неминуемия ответен протест, каквото за последен път е имала на 14 януари 2009-та (т.е. да бие и чупи глави). Или – не се зъбиш изобщо. Защото ще се наложи да отстъпиш позорно.

Така и стана. Властта отстъпи, относно плана за развитие на Пирин, още преди насрочения протест; а след като видя неговите размери, побегна презглава, почти ридаеща от ужас. И – не, полицаите нямаха поведението от онзи 14 януари. Учтиво молиха за освобождаване на булеварда и сърдечно благодариха, когато то се случи.

Когото го е страх от мечки, да не влиза в гората. Откъде тогава дойде това лекомислено влизане точно в гората на зелената мечка, след което последва неминуемото позорно бягство?

Дойде от непосилната лекота, с която овластените вярват на собствената си пропаганда. Основните партии и техните медийни рупори от над десетилетие воюват срещу зелените, наричайки ги платени агенти на тъмни чужди сили. Защо правят това? Просто е. Откак България е член на ЕС, законите – вкл. в природозащитната област – са европейски („хармонизирани”). От онзи момент нататък, обаче, местните олигарси, мутри и дерибеи търсят начините да заобиколят тези закони, за да заграбят нещо за себе си от природата, която е на всички. А тъй като властимащите винаги са получавали пари от тези олигарси, мутри и дерибеи, те са им помагали да заобикалят закона. При аналогичното поведение на медиите – и при страха, съчетан с алчност, от страна на местните общности – единствените, които пазят закона (пазещ природата) се оказват... зелените, в различните им разновидности.

Не съм обидчив, но този път се усещам, че започва да ми писва. Защото е налице следният брутално незаобиколим факт. Каквато природа има запазена – от Трън до Резово, от Троян до Рила, от Тунджа до Ропотамо – това е дело на зелените. Ако не бяха те:

  • Витоша, Рила и Пирин щяха да бъдат одрани от приятели на властта в различните ѝ разновидности
  • Реките щяха да бъдат отровени или бетонирани
  • Открити рудници и протичащи хвостохранилища щеше да има навсякъде; в Трънско поне две села вече щяха да бъдат изселени заради замърсяване с уран
  • Черноморският бряг от Царево до Резово щеше да представлява безкраен низ от бетонни чудовища, както е днес между Бургас и Влас; а прилежащата част от Странджа щеше да е без гори по силата на ОУП (спрян от зелените), предвиждащ добавяне на леглова база с нови 83 000 легла между Варвара и Резово
  • Нямаше да има нито един „див” плаж
  • Нямаше да има бутнат нито един незаконен обект, като „ваканционното селище” Златна перла до Варвара, например; напротив, щеше да има стотици такива
  • Реките Струма и Места много отдавна щяха да бъдат хванати в тръби и прехвърлени в източна посока (това беше спряно, още през 1989-а, от "Екогласност", предшественика на сегашните зелени).

И всичкото това – в нарушение на законите, но в угода на дерибеи, измамници и пр.

Насреща, обаче, вместо благодарност, всеобщо мърморене: „Вие, зелените – не ви е чист косъмът, има подозрение в чистотата на помислите ви, такованката...” Дори по места, докато не им опре до главата – и там мрънкат. А когато им опре – почва се по телефона: „Като сте толкова зелени, идвайте веднага да ни спасявате селото / гората / реката...”

Който иска да си мрънка, докато вдишва тежки метали и пие радиоактивна водица – да си мрънка. Само да не ни се бърка, когато вършим работа. И – който не умее да се зъби, да не се учи върху нас.