Темата за бъдещето на Европа липсва в предизборната кампания. Няма я. Не я търсете. Причината е проста – прави се опит да се покаже, че този разговор е различен от разговора за бъдещето на България.  Споменаването на ЕС в много от случаите е пречупено през руския интерес. То е свързано с разказа за това колко вредни са санкциите срещу Русия, наложени от ЕС и как на същите тези санкции трябва да се наложи вето. (Нищо, че президентът Радев, наред с всички останали лидери на държавите членки, единодушно подкрепиха тяхното поредно удължаване и нищо, че за тяхното блокиране е необходимо квалифицирано мнозинство).

Ако все пак чуете нещо за българския интерес, то в повечето случаи ще бъде в контекста на неговото накърняване от същите тези "мракобесни" санкции. Възможно е да чуете и разказ за ползи и европейски фондове. Но темата за качеството и интензитета на европейската интеграция отсъства.

Дебатите за Европа отсъстват от България. Но и България отсъства от дебатите за Европа.  

Вече 10 години България, въпреки членството си, системно отсъства от ЕС. Настанила се е на удобно и сенчесто място в периферията, винаги подкрепяща и никога предлагаща и по правилно неразбираща сложената динамика на функциониране на европейския проект.  И така до началото на март т.г., когато Европейската комисия публикува Бялата книга и постави дискусията за бъдещото на Европа на нова основа. За да участваш в дебатите, трябва добре да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Трябва да си наясно със скоростта, с която можеш да се предвижваш.

Но най-важното е да имаш убеденост в посоката. Затова и не е изненада обърканата и деградивна позиция на българското правителство, показваща не само силно непознаване на договорите, на база на които функционира ЕС, но и дълбок провинционализъм.  И твърда решимост да продължим активната си роля на пасивни участници в разговора за Европа, който е много повече разговор за бъдещето на България.

Този разговор не е възможен без участието на българските граждани. Затова и в платформата „Време за избор“ поставихме въпроса към коя от очертаните тенденции България следва да се присъдени. Разбира се, с изричната уговорка, че всички тези сценарии са твърде условни, неизчерпателни, могат да бъдат взаимнодопълняеми, някои от тях - нереалистични…

Междинни данни от анализа на отговорите в платформата "Време за избор" за това кой от петте сценария за развитие на ЕС е най-добър за България.

Отговорилите на този въпрос в теста на "Време за избор" повече от 5 000 души през последните дни не са представителна извадка на българските избиратели. В същото време техният социален профил отчетливо ги разграничава и дава основание да определим с висока степен на вероятност предпочитанията и нагласите, които доминират сред този електорален профил.

Участниците, попълнили теста "Време за избор", които са отговорили и на въпроса за бъдещето на Европа, са преди всичко високообразовани хора (81,5 % с висше образование), политически активни (46 % от тях се интересуват често, а още 42,7 % се интересуват много от политика), в активна трудова възраст (основната група от отговорилите на този въпрос са на възраст между 20 и 50 години), живеещи по-често в големите градове. Това е най-активната и мобилна група от населението на страната. Нейните предпочитания и политическо участие формират до голяма степен модернизационния потенциал на българското общество.

Мнозинството от тези граждани са се ориентирали към петия сценарий от Бялата книга – 51,4 % са посочили него като желаното от тях бъдещо развитие на ЕС. С най-ниска подкрепа - 9,5 % -се ползва вариантът „без промяна“, първият от предложените сценарии на развитие. Това е и вариантът, който като че ли бе представен като българска позиция на срещите и при консултациите, предшестващи срещата в Рим на 25 март 2017 година, посветена на 60-ата годишнина от подписването на Римския договор. Поне така звучи заявката на президента Румен Радев, който потвърди "ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости – за формирането на център и периферия"

Ако това стане официалната българска позиция, тя в никакъв случай не може да бъде определена като близка до очакванията на по-активната, по-високо образована група от български граждани в активна възраст, показва анализът на нагласите сред потребителите на "Време за избор".

Сценарият, който в България бе интерпретиран като „Европа на различни скорости“, се ползва с подкрепата на 17,1 % от отговорилите на този въпрос. Той е на второ място след определяния като „федеративен“ сценарий сред предпочитанията на тази специфична група от българските избиратели. Показателно е, че възможността Европа да се развива в бъдеще, правейки по-малко, но по-ефикасно (възможност, подкрепена от 11,7 %), както и перспективата на Европейския съюз, основана единствено и само на общия пазар (предпочетена от 10,4 %), се ползват с по-висока подкрепа, отколкото вариантът, при който се правим, че нищо не се е случило и продължаваме напред.

Дори и сред резултатите на този сондаж по метода на отзовалите се, трябва да отбележим, че дебатите за бъдещето на Европейския съюз нито са чужди, нито са неразбираеми за политически активните и високообразовани български граждани в активна възраст. Точно обратното – тази дискусия в известен смисъл им принадлежи. Именно те предпочитат да видят Европа като пространство, в което правим „все повече заедно“.

През призмата на Бялата книга, младите и активни български граждани виждат бъдещето не само на Европейския съюз, но и на България в него, като единствено възможната гаранция за развитие, което преодолява стереотипите на представата за България като „малка страна“, „зависима от волята на Великите сили“, в „периферията на Европа“.

Остава политиците да разберат това послание и да се опитат да проектират своите усилия спрямо него.

Ако не сте попълнили теста "Време за избор", който показва коя партия или коалиция сред участващите в парламентарните избори на 26 март е най-близо до Вашите виждания и искате да научите повече за проекта - направете го ТУК.

-----

* Клуб Z е медиен партньор на академичния проект "Време за избор", разработен от Европейския институт в София, Лабораторията за публични политики към Нов български университет и Центъра за електронна демокрация (c2d) към Цюрихския университет.

Антоний Гълъбов и Борислав Мавров са двама от водещите изследователи по проекта.