"Лежах на пода. Видях крака ми на 4-5 метра от мене. Кръвта шуртеше, не знаех какво да правя."

Година след атентатите в Брюксел един от оцелелите разказва преживяното пред държавната телевизия. 

Ден по-рано български евродепутат, чиято партия организира предизборни блокади по границата между България и Турция, написа във фейсбук: 

"Ислямистките свине на въжето, ибрика ЕвгениИ в харем, а читаците в Турция. Да живее България!"

За протокола - авторът на този призив е член на групата "Европейски консерватори и реформисти".

През миналите две години ми се падна да предавам от място за три от най-кървавите терористични актове в Европа - в Париж през януари и ноември 2015 г., и в Брюксел на 22 март 2016 г.

Едно от нещата, в които те за пореден път ме убедиха, е, че истинските и дълбоките неща обикновено са тихи.

Тихи са истинският ум, истинската сила, истинското достойнство, истинското страдание, истинският патриотизъм, истинската заплаха, истинската конспирация, истинските тайни служби и истинският страх. Глупостта и слабостта може би правят изключение.

Във времената, за които тъгуват избирателите на Корнелия Нинова, бях ученик и тогава съществуваше предмет, който после демокрацията ни отне - военното обучение.

Учеха ни как да помагаме на пострадали от ОМП (оръжия за масово поразяване).

- Не бързайте да помагате на тези, които крещят най-силно от болка - казваше учителят, военен лекар. - Щом крещят, значи имат сили. Най-зле са тези, които мълчат.

Днес белгийците (а предполагам с тях и всички, които в сърцата си са европейци) отбелязаха една година от атентатите в Брюксел.

На три скромни възпоменания по местата на взривовете и в Европейския квартал говориха оцелели и близки на загиналите.

За разлика от българския евродепутат тези хора са наистина жертви на ислямизма. Той е пречупил живота им безвъзвратно. 

В думите им обаче нямаше нито една обида, нито една заплаха, нито една дума на омраза. Нямаше висок тон. Имаше сила и достойнство.

- В хаоса един чужденец сложи сакото си под главата ми. Прост жест на човешко същество към друго, който значи много за мене... На 22 март 2016 г. видяхме най-лошото и най-хубавото от човека - каза Ларс Вацман (29 г.), оцелял от експлозията на летището, в която загива съпругата му Дженифер година след като са се оженили. - Избрах да си спомням най-доброто, надявам се, че и вие... Моя Дженифер, ти беше всичко за мене, ти беше моят север, моят юг, моят запад, моят изток. Ти си моето вдъхновение да продължавам всеки ден и да виждам живота от добрата му страна. Благодаря, Джени, че беше част от живота ми и че направи от мене това,  което съм днес. 

Кресливите закани срещу ислямизма от южните български КПП-та на никого и с нищо няма да помогнат. Най-много да бележат България като негова бъдеща цел. Няма да се спасим от чуждата диващина с наша диващина.

Терористично нападение в един от най-охраняваните райони в сърцето на Лондон, докато пишех тези редове, за пореден път напомни колко сме уязвими от тероризма. 

През горещото българско лято на 2013 г. Кристалина Георгиева, тогава още зам.-председателка на Европейската комисия, събра българските кореспонденти в Брюксел и им каза: 

- Гласът на разума у нас трябва да се чуе. Разумното говорене не е крещене. То е тихо говорене. Въпросът е как да създадем обществено пространство този тих глас на разума да надмогне крясъците на омразата и на противопоставянето.

Никой не я чу. И днес България пак върви към точката, от която беше тръгнала.

Затова, г-н президент, когато възразявате срещу "различните скорости" на Европа, спомнете си, че поне една от тях е у нас - например в "патриотичната" блокада на Капитан Андреево.