Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Загинаха хора – това е най-страшното. Смъртта на абсолютно невинни и нямащи нищо общо със случилото се хора – това е отличителната черта на терористичните атаки, насочени формално срещу някаква власт, но реално винаги срещу мирните жители.

Въпреки това страшните и възможни политически последствия от терористичния акт в Санкт Петербург, които могат да бъдат програмирани от руските власти като максимално агресивна реакция, ще бъдат на принципа „бий своите, за да се боят чуждите“.

Страхът е лош съветник в политиката. Но след взрива в метрото на руската „северна столица“ именно темата за сигурността ще стане главна за значителна част от руснаците. И тук са възможни няколко сценария за това как властта в Русия ще използва ситуацията.

Предизвикателство към властта  

Ако не обръщаме внимание на широко обсъжданите в социалните мрежи версии за това, че руските власти са могли сами да организират взрива в метрото, то терористичният акт в Санкт Петербург очевидно прилича на пряко предизвикателство към Кремъл и лично към Владимир Путин. Дори само заради факта, е руският президент бе в родния си град в деня на експлозията. Дори, ако изведнъж самите терористи заяват, че са си поставяли някакви други гнусни цели, руската власт ще продължи да смята, че атаката е била срещу нея. И това вече стана ясно, ако съдим по реакцията на Владимир Путин към трагедията.

За начало властта отговори на терористичния акт в обичайния си стил. Бяха създадени щабове за разследване на случая. Всеки, който можеше да си го позволи, се зае с работата „под личен контрол“. А вечерта мълчаливо и обграден от охраната си Владимир Путин отиде на мястото на трагедията и поднесе букет.

В това време щатните пропагандисти и доброволните им помощници вече с всички сили призоваваха властта да затегне гайките, да се разправи с „петата колона“, която може и да не е взривила метрото, но разбира се, е поощрявала терористите със своите протестни акции.

И съответно руската властова машина вече е готова да се разгърне в обичайното си направление и да започне да размазва по асфалта онези, които се съмняват в нуждата на терористичната атака да се отговори с удари по опозицията. При това без да се чака какво ще каже следствието.

Сценариите

В тази ситуация властта има няколко възможни варианта на поведение.

Най-неочакваният и за съжаление най-малко вероятният е, да се започне с търсене на отговорност от спецслужбите, които допуснаха взрива в метрото на Петербург.

Както твърдят източници на няколко руски медии, службите са имали информация за подготовката на атаката дълго преди взрива, но не са успели да го предотвратят. Този вариант неизбежно би бил съпроводен от ръст на гражданската активност. Например – митинги срещу терора, които трябва да демонстрират, че руснаците няма да се уплашат. Но проблемът е в това, че властите се боят да не „обидят“ спецслужбите, на които на първо място разчитат в борбата точно с това гражданско общество.

Вторият вариант вече е изговорен от руските псевдопатриоти – това е „ловът на вещици“.

Независимо, че „течовете“ от спецслужбите ясно насочват към ислямистите, може да се пробва за организатори на терористичните атаки да бъдат обявени опозицията, Държавният департамент на САЩ и украинските националисти взети заедно. През 2018 г. предстоят президентски избори и атаката може да се използва като повод политическото пространство да бъде изцяло прочистено от опоненти.

Този вариант е съвсем актуален след неочакваната нова политизация на руснаците и достатъчно масовите протести на 26 март в стотици руски градове. Въпреки това властта може да се уплаши да го използва. Все пак главното свойство на „лова на вещици“ е в това, че тези, които се заиграват, лесно могат сами да се превърнат жертви.

Третият сценарий може да бъде наречен „консервативен“. Това вече няма да е използване на атаката за краткосрочни политически интереси, както всички очакват от Кремъл, а опит да се реагира на нея рационално. Разбира се, в рамките на представата за рационалност на действащата руска власт. А това значи да се следва обичайната парадигма – да се произведат веднага няколко версии за случилото се и да се реагира на всяка от тях. Например в зависимост от ситуацията следите могат да са украински, или ислямистки, или терористът да е действал сам. Може също така да се притисне опозицията по обвинение в липса на достатъчно патриотизъм.

И в същото време спецслужбите ще получават едни след други нови антитерористични закони, които всъщност няма да усложняват живота на екстремистите и терористите, а на политическите инакомислещи.

Обратният ефект

Ако властта избере първия вариант, това би означавало търсене на някакви нови решения. Вторият би ознаменувал радикализацията на всички противоречия в обществото и ще представлява пристъпване към политиката на масови репресии. Но ми се струва, че Кремъл, както винаги, съвсем внимателно, за да не развали резбата, ще започне да затяга гайките по третия най-обичаен и циничен сценарий.

-----

* Иван Преображенский е кандидат на политическите науки, специалист по Централна и Източна Европа, автор в много медии. Той води седмична колонка в рускоезичния сайт на Дойче веле, откъдето препечатваме текста. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.