Търсене

Article_top

До 25 февруари 2017 г. потребителите на българската "Уикипедия" не знаеха какво е "фалшива новина". Не, разбира се, някои са знаели, но в "Уикипедия", която доведе до края на традиционните енциклопедии, просто... нямаше такава статия! Като един от дългогодишните редактори моя милост се хвана с това, което би трябвало да прави всеки, забелязал, че в "Уикипедия" липсва информация за дадена тема - създадох първия вариант и го публикувах за ползване, допълнения, редакции, коментари и т.н. В настоящата статия ще се запознаете с едно разширено тълкуване на статията от "Уикипедия", защото темата е важна и следва да се популяризира по-широко. 

В българския език има една жаргонна дума, която се използва от десетилетия - партенка. Но фалшивите новини са всъщност нещо повече от партенката, защото имат и допълнителен негативен оттенък. Фалшивите новини са разпространението на информация за несъществуващи факти или слухове, което се прави с цел подвеждане на аудиторията (било срещу заплащане, било безплатно, било от идейни или други подбуди). Покрай изборите в България, САЩ и други страни през последната година стана ясно, че вече може да се говори не само за "подвеждане на аудиторията", а и за други по-големи цели. Фалшивите новини станаха средство, позволяващо промяната на мисленето, възприемането на действителните новини през кривото огледало на злоумишлените, а понякога и майтапчийски (напр. сайтове като "Бъзикилийкс", "Не!новините", "Блогът за Бойко" и др.) статии. Аудиторията, при това не само българската, е лесно податлива на такива "новини", а и се ориентира с мъка в огромното количество от истински и фалшиви информационни съобщения. Допълнително ги затруднява и фактът, че майсторите на фалшивите новини ги пускат по такъв начин, че разкриването им често е трудно дори и за специалистите. 

Как да разберем коя новина е фалшива?

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, която улеснява хората за установяване на фалшивите новини. Според МФБАИ има поне осем начина да се провери една информация: 

  • Кой е източникът – провери кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.
  • Прочети повече от заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Провери кой е авторът – потърси дали е действителен автор или измислен.
  • Източници – провери какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.
  • Провери датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. В България това са сайтове като "Бъзикилийкс" и "Не!новините", които въпреки заглавията си и уточнението под всяка статия, че информацията е измислена, понякога влизат в истинските новини. 
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
  • Попитай експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не. 

Разбира се, трудно би било за обикновения потребител на информация да може да си отговори на всеки един от въпросите, но някои са сравнително лесни. Най-лесно е да се започне с 

Отсяване на източниците

Кога трябва да се маркират източници като съмнителни, недостоверни или нечестни с аудиторията си? Не е толкова трудно да се отговори на този въпрос: Ако читателят е статия в някое онлайн издание, в която се съдържа очевидно невярна информация, но на сайта статията продължава да стои, без в нея да има публикувано уточнение, че еди-коя си част от статията е била невярна или неточна, че редакцията съжалява за това и че виновният автор е наказан, то би следвало да се отнася към такова издание като съмнително. Правилото е: ако са ви излъгали веднъж, били са хванати, но отказват да се извинят и да коригират грешката си, значи ще ви излъжат отново. Читателите не бива да се доверяват на такива издания, а и следва да ги наричат "издания" в кавички, за да може техните приятели да знаят, че става дума за съмнителни източници на информация, а може би и на фалшиви новини. В България понякога се случва в съмнителни източници да се публикуват верни материали. Традиционните медии - БТА, БНТ и БНР, са обикновено точни в предаваната информация, така че ако видите някъде публикуван материал от БТА, вероятно е той да отразява истински събития.  

Съответствие на заглавието с информацията в самата статия

Типичен пример: сензационни заглавия, например за увеличаване на пенсиите. В статията обаче се съобщава, че някаква парламентарна комисия е разгледала проект на закон, който евентуално някога би бил приет, но не се съобщава, че това е само проект, че се приема в края на мандата на НС и няма да има никакво време този проект да стане закон, нито пък има приложена справка за това откъде ще дойдат допълнителните средства. Всеки може да потърси в интернет по ключови думи "вдигат", "пенсиите" "парламентарна комисия"  (без кавичките) и да се убеди, че такива заглавия се срещат от десетилетия и не са монопол само на един вестник. 

Има ли начин да се разбере кой е авторът и какви интереси преследва? 

В някои случаи този начин за разпознаване на фалшивите новини е сравнително лесен - ако авторът е утвърден журналист, който е публикувал нееднократно сериозни материали, то е малко вероятно той/тя да заблуждава аудиторията си. Обратното - ако името е непознато или пък е известен псевдоним, зад който се крият стари статии с фалшиви новини, то няма съмнение, че и новата ще е такава. Много е важно да се различава личното мнение от информационната статия. Има известни журналисти, които отдавна не пишат информационни материали, а публикуват лични мнения. За масовия читател, слушател или зрител може да е без значение, но авторите, които спазват правилата на журналистическата етика, не биха смесили лично мнение с отразяване на фактите. В България границата между мнението и фактите е много често незабележима, но затова още повече тя се видя в едно от първите предавания на водещата Ралица Василева, работила много години в CNN International, когато тя започна да води новините в Би Ай Телевижън. На въпрос на водещия от студиото в София какво е нейното мнение за току-що съобщената новина, г-жа Василева, която излъчваше на живо от Чикаго, отговори, че тя е журналист и не може да смесва новината с факта. Десетки хиляди хора реагираха изключително позитивно във фейсбук на този случай, което показва, че зрителите са наясно с разликата, че я разбират, но и че са наясно, че такава разлика почти няма в българските медии. 

Какво значи проверка на източниците и трябва ли читателят да се занимава с такава проверка?

Обикновено не е необходимо, особено ако човек вече има съмнение, защото източникът не е надежден, заглавието е сензационно или авторът е неизвестен. В някои статии обаче се споменават източници - например, цитират се световни информационни агенции или авторитетни хора и има посочени връзки към тях. Може би връзките всъщност не водят до източници, които подкрепят написаното в статията? Или може би изобщо няма такива източници? В някои случаи е достатъчно човек да отбележи сензационната информация и да я потърси в интернет, за да се убеди веднага, че е фалшива. 

Проверката на датата 

Това е нещо елементарно, но въпреки че е задължение на всяка медия и читател, много често се случва стари сензации да се появят като нови. Разчита се на късата памет на читателя, както и на това, че понякога старите новини звучат актуално, когато са публикувани при нови условия или когато става дума за повтарящо се явление. 

Толкова ли е трудно да се различи шегата от фалшивата новина?

Оказва се, че понякога е трудно. През 2010 г. имаше отправено питане от българското Министерство на външните работи до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод негово "изказване", "цитирано" от Бъзикилийкс (подробности - в "е-Вестник"). През 2012 г. пък "интервю" с Умберто Еко, уж дадено пред Дарик радио, разбуни обществеността в страната, защото в него се срещаха силно критични думи за българското общество. Преди броени дни пък от пресофиса на Европейската комисия се наложи да опровергават "казаното" от еврокомисаря Йоханес Хан за България...

Обективност <-> субективност

Много често аудиторията приема новините през своите познания по дадена тема. Старо правило в интернет е, че не се спори с хора с вече оформено мнение - независимо от фактите и аргументите, които се използват, те няма да си променят мнението. Типични примери за това са разговорите на тема антикомунизъм. Според някои хора в България не е имало бойци против антифашизма, защото - твърдят те - фашизъм не е имало. Разбира се, това е просто мнение, което не се споделя от нито една друга европейска страна, дори и сред съюзниците на нацистка Германия, сред които е и царство България. Мнението е над всякакви факти, следователно една статия, която не отговаря на предубеденото и субективно мнение, отхвърлящо историческите факти, е в състояние да оцени една новина като фалшива.  

Какво мислят експертите?

Ако все още се чудите дали новината е фалшива или не, винаги можете да потърсите мнението на експерти по темата. Единственият проблем в случая е, че у нас много често експертите се изкушават да нарушат някой от начините за определяне истинността на една или друга новина - обикновено това се случва заради субективната им оценка. Все пак по определени теми има хора, които са се доказали като експерти и оценката им може да бъде приемана като меродавна. 

Проблемът с фейсбук и онлайн форумите

Все по-често се случва хората да черпят информация не от традиционните медии, а от фейсбук, туитър и др.п. сайтове, формиращи социалните мрежи. В такива случаи обаче рискът е още по-голям, защото почти никой не си прави труда да използва който и да е от начините, посочени по-горе, за да провери информацията. Доверието към приятеля във фейсбук има приоритет пред търсенето на истината. Тук изобщо няма да се спираме на въпроса с т.нар. ботове, както и с интернет троловете, чиято цел е да възпрепятстват воденето на нормален разговор и подмяната му с кавга, викове или поне спор... Малцина са тези потребители, които са въвели правила за поведение на стените си, а още по-малко са тези, които изискват от фейсбук приятелите си да спазват такива правила. За фейсбук може да се напише отделна статия, случващото се с информацията там няма как да се обхване в рамките на няколко изречения. 

Какво да правим и има ли смисъл да се борим с такива фалшиви новини

Всеки, който подминава фалшивите новини, рано или късно ще стане тяхна жертва. Ако читателите видят фалшива новина, те трябва да я коментират именно като такава. Достатъчно е да установят, че е фалшива, използвайки който и да е от посочените по-горе начини, за да се чувстват задължени да реагират. Мълчанието пред фалшивите новини води до тяхното безпрепятствено разпространение и до възможността още повече хора да им повярват. В някои случаи е трудно човек да реагира - например такива новини се разпространяват от приятели и човек може да реши, че не иска да си разваля приятелството заради "някакво си менте". Но всъщност приятелството ще пострада значително повече, когато човек узнае, че е станал жертва не само на фалшивата новина, но и на мълчанието на хората около него/нея. 

Понякога пък фалшивата новина се разпространява от известни лица - политици, общественици, и тогава дори експертите се чудят дали да се обаждат и да си причинят някакви проблеми. Напоследък сме свидетели на подобни случки около президента на САЩ Доналд Тръмп, който пуска в туитър съобщения, нямащи връзка с действителността, след което се налага експерти, журналисти, а в един случай дори и шефът на ФБР да опровергава тези съобщения като неоснователни. 

Смисъл да се борим с фалшивите новини има и той е голям

Смисълът е в това, че добре информираното общество е по-трудно за манипулиране, не се подвежда лесно и защитава правата си, вкл. и правото си на достъп до информация за действията на властта. Обратното - общество, което дава вяра на фалшивите новини, може да се излъже да повярва и на лъжите на управляващите, не се отнася критично към тях и в резултат основните му конституционни права ще бъдат нарушени. 

Смисълът е и в това, че независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Ако обаче читателите предпочитат да вярват на фалшивите новини, то независимите медии са обречени на гибел. А без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно. И не само това – вместо читателите да знаят какво се е случило в действителност, те ще живеят в паралелния свят на това какво евентуално би се случило някога или направо на лъжата, превърната в сензационна новина. 
За щастие в България все още има независими медии и агенции, откъдето можем да черпим информация за действително случващото се, а не за евентуалното. За истината, а не за злоумишлената партенка. 

А на читателите мога да пожелая да търсят и защитават истината, защото тя е далеч по-лесно податлива на натиск; лъжата няма нужда от защита, тъй като действа грубиянски и си пробива път лесно.

Ключови думи
фалшиви новини, как да разберем, източник, автор, заглавие, дата, информираност, Експерти, обективност
 
Фалшивите новини и как да се борим с тях

До 25 февруари 2017 г. потребителите на българската "Уикипедия" не знаеха какво е "фалшива новина". Не, разбира се, някои са знаели, но в "Уикипедия", която доведе до края на традиционните енциклопедии, просто... нямаше такава статия! Като един от дългогодишните редактори моя милост се хвана с това, което би трябвало да прави всеки, забелязал, че в "Уикипедия" липсва информация за дадена тема - създадох първия вариант и го публикувах за ползване, допълнения, редакции, коментари и т.н. В настоящата статия ще се запознаете с едно разширено тълкуване на статията от "Уикипедия", защото темата е важна и следва да се популяризира по-широко. 

В българския език има една жаргонна дума, която се използва от десетилетия - партенка. Но фалшивите новини са всъщност нещо повече от партенката, защото имат и допълнителен негативен оттенък. Фалшивите новини са разпространението на информация за несъществуващи факти или слухове, което се прави с цел подвеждане на аудиторията (било срещу заплащане, било безплатно, било от идейни или други подбуди). Покрай изборите в България, САЩ и други страни през последната година стана ясно, че вече може да се говори не само за "подвеждане на аудиторията", а и за други по-големи цели. Фалшивите новини станаха средство, позволяващо промяната на мисленето, възприемането на действителните новини през кривото огледало на злоумишлените, а понякога и майтапчийски (напр. сайтове като "Бъзикилийкс", "Не!новините", "Блогът за Бойко" и др.) статии. Аудиторията, при това не само българската, е лесно податлива на такива "новини", а и се ориентира с мъка в огромното количество от истински и фалшиви информационни съобщения. Допълнително ги затруднява и фактът, че майсторите на фалшивите новини ги пускат по такъв начин, че разкриването им често е трудно дори и за специалистите. 

Как да разберем коя новина е фалшива?

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, която улеснява хората за установяване на фалшивите новини. Според МФБАИ има поне осем начина да се провери една информация: 

  • Кой е източникът – провери кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.
  • Прочети повече от заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Провери кой е авторът – потърси дали е действителен автор или измислен.
  • Източници – провери какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.
  • Провери датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. В България това са сайтове като "Бъзикилийкс" и "Не!новините", които въпреки заглавията си и уточнението под всяка статия, че информацията е измислена, понякога влизат в истинските новини. 
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
  • Попитай експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не. 

Разбира се, трудно би било за обикновения потребител на информация да може да си отговори на всеки един от въпросите, но някои са сравнително лесни. Най-лесно е да се започне с 

Отсяване на източниците

Кога трябва да се маркират източници като съмнителни, недостоверни или нечестни с аудиторията си? Не е толкова трудно да се отговори на този въпрос: Ако читателят е статия в някое онлайн издание, в която се съдържа очевидно невярна информация, но на сайта статията продължава да стои, без в нея да има публикувано уточнение, че еди-коя си част от статията е била невярна или неточна, че редакцията съжалява за това и че виновният автор е наказан, то би следвало да се отнася към такова издание като съмнително. Правилото е: ако са ви излъгали веднъж, били са хванати, но отказват да се извинят и да коригират грешката си, значи ще ви излъжат отново. Читателите не бива да се доверяват на такива издания, а и следва да ги наричат "издания" в кавички, за да може техните приятели да знаят, че става дума за съмнителни източници на информация, а може би и на фалшиви новини. В България понякога се случва в съмнителни източници да се публикуват верни материали. Традиционните медии - БТА, БНТ и БНР, са обикновено точни в предаваната информация, така че ако видите някъде публикуван материал от БТА, вероятно е той да отразява истински събития.  

Съответствие на заглавието с информацията в самата статия

Типичен пример: сензационни заглавия, например за увеличаване на пенсиите. В статията обаче се съобщава, че някаква парламентарна комисия е разгледала проект на закон, който евентуално някога би бил приет, но не се съобщава, че това е само проект, че се приема в края на мандата на НС и няма да има никакво време този проект да стане закон, нито пък има приложена справка за това откъде ще дойдат допълнителните средства. Всеки може да потърси в интернет по ключови думи "вдигат", "пенсиите" "парламентарна комисия"  (без кавичките) и да се убеди, че такива заглавия се срещат от десетилетия и не са монопол само на един вестник. 

Има ли начин да се разбере кой е авторът и какви интереси преследва? 

В някои случаи този начин за разпознаване на фалшивите новини е сравнително лесен - ако авторът е утвърден журналист, който е публикувал нееднократно сериозни материали, то е малко вероятно той/тя да заблуждава аудиторията си. Обратното - ако името е непознато или пък е известен псевдоним, зад който се крият стари статии с фалшиви новини, то няма съмнение, че и новата ще е такава. Много е важно да се различава личното мнение от информационната статия. Има известни журналисти, които отдавна не пишат информационни материали, а публикуват лични мнения. За масовия читател, слушател или зрител може да е без значение, но авторите, които спазват правилата на журналистическата етика, не биха смесили лично мнение с отразяване на фактите. В България границата между мнението и фактите е много често незабележима, но затова още повече тя се видя в едно от първите предавания на водещата Ралица Василева, работила много години в CNN International, когато тя започна да води новините в Би Ай Телевижън. На въпрос на водещия от студиото в София какво е нейното мнение за току-що съобщената новина, г-жа Василева, която излъчваше на живо от Чикаго, отговори, че тя е журналист и не може да смесва новината с факта. Десетки хиляди хора реагираха изключително позитивно във фейсбук на този случай, което показва, че зрителите са наясно с разликата, че я разбират, но и че са наясно, че такава разлика почти няма в българските медии. 

Какво значи проверка на източниците и трябва ли читателят да се занимава с такава проверка?

Обикновено не е необходимо, особено ако човек вече има съмнение, защото източникът не е надежден, заглавието е сензационно или авторът е неизвестен. В някои статии обаче се споменават източници - например, цитират се световни информационни агенции или авторитетни хора и има посочени връзки към тях. Може би връзките всъщност не водят до източници, които подкрепят написаното в статията? Или може би изобщо няма такива източници? В някои случаи е достатъчно човек да отбележи сензационната информация и да я потърси в интернет, за да се убеди веднага, че е фалшива. 

Проверката на датата 

Това е нещо елементарно, но въпреки че е задължение на всяка медия и читател, много често се случва стари сензации да се появят като нови. Разчита се на късата памет на читателя, както и на това, че понякога старите новини звучат актуално, когато са публикувани при нови условия или когато става дума за повтарящо се явление. 

Толкова ли е трудно да се различи шегата от фалшивата новина?

Оказва се, че понякога е трудно. През 2010 г. имаше отправено питане от българското Министерство на външните работи до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод негово "изказване", "цитирано" от Бъзикилийкс (подробности - в "е-Вестник"). През 2012 г. пък "интервю" с Умберто Еко, уж дадено пред Дарик радио, разбуни обществеността в страната, защото в него се срещаха силно критични думи за българското общество. Преди броени дни пък от пресофиса на Европейската комисия се наложи да опровергават "казаното" от еврокомисаря Йоханес Хан за България...

Обективност <-> субективност

Много често аудиторията приема новините през своите познания по дадена тема. Старо правило в интернет е, че не се спори с хора с вече оформено мнение - независимо от фактите и аргументите, които се използват, те няма да си променят мнението. Типични примери за това са разговорите на тема антикомунизъм. Според някои хора в България не е имало бойци против антифашизма, защото - твърдят те - фашизъм не е имало. Разбира се, това е просто мнение, което не се споделя от нито една друга европейска страна, дори и сред съюзниците на нацистка Германия, сред които е и царство България. Мнението е над всякакви факти, следователно една статия, която не отговаря на предубеденото и субективно мнение, отхвърлящо историческите факти, е в състояние да оцени една новина като фалшива.  

Какво мислят експертите?

Ако все още се чудите дали новината е фалшива или не, винаги можете да потърсите мнението на експерти по темата. Единственият проблем в случая е, че у нас много често експертите се изкушават да нарушат някой от начините за определяне истинността на една или друга новина - обикновено това се случва заради субективната им оценка. Все пак по определени теми има хора, които са се доказали като експерти и оценката им може да бъде приемана като меродавна. 

Проблемът с фейсбук и онлайн форумите

Все по-често се случва хората да черпят информация не от традиционните медии, а от фейсбук, туитър и др.п. сайтове, формиращи социалните мрежи. В такива случаи обаче рискът е още по-голям, защото почти никой не си прави труда да използва който и да е от начините, посочени по-горе, за да провери информацията. Доверието към приятеля във фейсбук има приоритет пред търсенето на истината. Тук изобщо няма да се спираме на въпроса с т.нар. ботове, както и с интернет троловете, чиято цел е да възпрепятстват воденето на нормален разговор и подмяната му с кавга, викове или поне спор... Малцина са тези потребители, които са въвели правила за поведение на стените си, а още по-малко са тези, които изискват от фейсбук приятелите си да спазват такива правила. За фейсбук може да се напише отделна статия, случващото се с информацията там няма как да се обхване в рамките на няколко изречения. 

Какво да правим и има ли смисъл да се борим с такива фалшиви новини

Всеки, който подминава фалшивите новини, рано или късно ще стане тяхна жертва. Ако читателите видят фалшива новина, те трябва да я коментират именно като такава. Достатъчно е да установят, че е фалшива, използвайки който и да е от посочените по-горе начини, за да се чувстват задължени да реагират. Мълчанието пред фалшивите новини води до тяхното безпрепятствено разпространение и до възможността още повече хора да им повярват. В някои случаи е трудно човек да реагира - например такива новини се разпространяват от приятели и човек може да реши, че не иска да си разваля приятелството заради "някакво си менте". Но всъщност приятелството ще пострада значително повече, когато човек узнае, че е станал жертва не само на фалшивата новина, но и на мълчанието на хората около него/нея. 

Понякога пък фалшивата новина се разпространява от известни лица - политици, общественици, и тогава дори експертите се чудят дали да се обаждат и да си причинят някакви проблеми. Напоследък сме свидетели на подобни случки около президента на САЩ Доналд Тръмп, който пуска в туитър съобщения, нямащи връзка с действителността, след което се налага експерти, журналисти, а в един случай дори и шефът на ФБР да опровергава тези съобщения като неоснователни. 

Смисъл да се борим с фалшивите новини има и той е голям

Смисълът е в това, че добре информираното общество е по-трудно за манипулиране, не се подвежда лесно и защитава правата си, вкл. и правото си на достъп до информация за действията на властта. Обратното - общество, което дава вяра на фалшивите новини, може да се излъже да повярва и на лъжите на управляващите, не се отнася критично към тях и в резултат основните му конституционни права ще бъдат нарушени. 

Смисълът е и в това, че независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Ако обаче читателите предпочитат да вярват на фалшивите новини, то независимите медии са обречени на гибел. А без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно. И не само това – вместо читателите да знаят какво се е случило в действителност, те ще живеят в паралелния свят на това какво евентуално би се случило някога или направо на лъжата, превърната в сензационна новина. 
За щастие в България все още има независими медии и агенции, откъдето можем да черпим информация за действително случващото се, а не за евентуалното. За истината, а не за злоумишлената партенка. 

А на читателите мога да пожелая да търсят и защитават истината, защото тя е далеч по-лесно податлива на натиск; лъжата няма нужда от защита, тъй като действа грубиянски и си пробива път лесно.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Снимка Архив
Германия вече има и кибервойска
05/04/2017
ГРАФИКИ ТАБЛИЦИ ДИАГРАМИ Мюнхен фалшива снимка
Истинска или фалшива новина?
05/03/2017
Снимка Интернет
Битката срещу фалшивите новини
13/02/2017
Русия помогнала на Тръмп с "пропаганда, дезинформация и фалшиви новини"
06/01/2017

Още от категорията

Няколко добри футболни новини. И една лоша
25/04/2019
Когато семейната чест убива
25/04/2019
За Каменаров, БНТ и двете гледни точки
24/04/2019
Къде си, вярна ти любов народна?
24/04/2019
Кастинг за месия
24/04/2019

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.