До 25 февруари 2017 г. потребителите на българската "Уикипедия" не знаеха какво е "фалшива новина". Не, разбира се, някои са знаели, но в "Уикипедия", която доведе до края на традиционните енциклопедии, просто... нямаше такава статия! Като един от дългогодишните редактори моя милост се хвана с това, което би трябвало да прави всеки, забелязал, че в "Уикипедия" липсва информация за дадена тема - създадох първия вариант и го публикувах за ползване, допълнения, редакции, коментари и т.н. В настоящата статия ще се запознаете с едно разширено тълкуване на статията от "Уикипедия", защото темата е важна и следва да се популяризира по-широко. 

В българския език има една жаргонна дума, която се използва от десетилетия - партенка. Но фалшивите новини са всъщност нещо повече от партенката, защото имат и допълнителен негативен оттенък. Фалшивите новини са разпространението на информация за несъществуващи факти или слухове, което се прави с цел подвеждане на аудиторията (било срещу заплащане, било безплатно, било от идейни или други подбуди). Покрай изборите в България, САЩ и други страни през последната година стана ясно, че вече може да се говори не само за "подвеждане на аудиторията", а и за други по-големи цели. Фалшивите новини станаха средство, позволяващо промяната на мисленето, възприемането на действителните новини през кривото огледало на злоумишлените, а понякога и майтапчийски (напр. сайтове като "Бъзикилийкс", "Не!новините", "Блогът за Бойко" и др.) статии. Аудиторията, при това не само българската, е лесно податлива на такива "новини", а и се ориентира с мъка в огромното количество от истински и фалшиви информационни съобщения. Допълнително ги затруднява и фактът, че майсторите на фалшивите новини ги пускат по такъв начин, че разкриването им често е трудно дори и за специалистите. 

Как да разберем коя новина е фалшива?

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, която улеснява хората за установяване на фалшивите новини. Според МФБАИ има поне осем начина да се провери една информация: 

• Кой е източникът – провери кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.
• Прочети повече от заглавието – често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
• Провери кой е авторът – потърси дали е действителен автор или измислен.
• Източници – провери какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.
• Провери датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
• Шега ли е – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. В България това са сайтове като "Бъзикилийкс" и "Не!новините", които въпреки заглавията си и уточнението под всяка статия, че информацията е измислена, понякога влизат в истинските новини. 
• Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
• Попитай експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не. 

Разбира се, трудно би било за обикновения потребител на информация да може да си отговори на всеки един от въпросите, но някои са сравнително лесни. Най-лесно е да се започне с 

Отсяване на източниците

Съответствие на заглавието с информацията в самата статия

Има ли начин да се разбере кой е авторът и какви интереси преследва? 

Какво значи проверка на източниците и трябва ли читателят да се занимава с такава проверка?

Проверката на датата 

Толкова ли е трудно да се различи шегата от фалшивата новина?

Обективност <-> субективност

Какво мислят експертите?

Проблемът с фейсбук и онлайн форумите

Какво да правим и има ли смисъл да се борим с такива фалшиви новини

Понякога пък фалшивата новина се разпространява от известни лица - политици, общественици, и тогава дори експертите се чудят дали да се обаждат и да си причинят някакви проблеми. Напоследък сме свидетели на подобни случки около президента на САЩ Доналд Тръмп, който пуска в туитър съобщения, нямащи връзка с действителността, след което се налага експерти, журналисти, а в един случай дори и шефът на ФБР да опровергава тези съобщения като неоснователни. 

Смисъл да се борим с фалшивите новини има и той е голям

Смисълът е и в това, че независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Ако обаче читателите предпочитат да вярват на фалшивите новини, то независимите медии са обречени на гибел. А без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно. И не само това – вместо читателите да знаят какво се е случило в действителност, те ще живеят в паралелния свят на това какво евентуално би се случило някога или направо на лъжата, превърната в сензационна новина. 
За щастие в България все още има независими медии и агенции, откъдето можем да черпим информация за действително случващото се, а не за евентуалното. За истината, а не за злоумишлената партенка. 

А на читателите мога да пожелая да търсят и защитават истината, защото тя е далеч по-лесно податлива на натиск; лъжата няма нужда от защита, тъй като действа грубиянски и си пробива път лесно.