Котката в мисловния експеримент на Шрьодингер е в затворена кутия и излиза на теория, че може да бъде и жива, и мъртва едновременно, макар че на практика или е жива, или е мъртва, но не и двете едновременно.

Както бе казал някой, на теория няма разлика между теория и практика, но на практика има...

Македония в затвореното пространство на Балканите е като котката на Шрьодингер - на теория е жива и мъртва едновременно, но на практика ще се окаже или жива, или мъртва и само едно от двете. Доскоро бе повече жива, сега е вече повече мъртва.

Сложна е квантовата механика, но балканската механика е още по-сложна.

А ние? Какво правим ние?

Днес едни важни хора, от които завися, много се сърдили, че съм цитирал мой роднина да казва: Ако това е държава, аз съм трамвай, ама по-скоро аз съм трамвай, отколкото това е държава.

Нищо против нямам нашата държава, тя е и моята държава, но имам против разкатаването й чрез разтакаване, бавенето на топката, държането на политиците като глухари в любовен период, като едните нищо не правят, а другите им помагат, оставянето й на автопилот.

Защото по света, в Европа, на Балканите и у нас динамиката на събитията е чудовищна, но на нас не ни пука от това, ние си играем на иди ми-дойди ми, определяме политиката си по Меркурий и си викаме развеселено "Наздраве!" с чаши, пълни с уран...

Във време на черни лебеди ние на политическата сцена си потропкваме нескопосано танца на малките лебеди.
И вече толкова много пъти се случва едно и също - черните лебеди ни хващат по бели гащи.

Пояснение: Черен лебед е събитие, което като че ли има нищожна или нулева вероятност да се случи (според конвенционалната логика), а като се случи, последствията от него са катастрофични.

Текстът е от фейсбук страницата на автора. Заглавието е на редакцията.