В земята на Брекзит нещата вървят много зле. Правителството е слабо и разделено. Европейският съюз пък е самоуверен и безкомпромисен. Часовникът на преговорите цъка и само наивниците вярват, че могат хем да изядат тортата, хем да я запазят цяла. Вместо това Великобритания изглежда ще избира между три различни вида унижение.

Първото унижение е, че Великобритания е толкова отчаяна за някакво търговско споразумение, че е принудена да приеме почти изцяло условията на ЕС. Това означава и съгласие Великобритания да плати сметка общо от 100 милиарда евро, само за да започне преговори. А за да си осигури достъп до единния пазар след това, Великобритания ще трябва да направи още отстъпки – да приеме свободното движение на хора и юрисдикцията на Европейския съд.

Алтернативното унижение е Великобритания да откаже да приеме тези условия и да катастрофира без сделка през март 2019 г. Тогава британските стоки и камиони ще задръстят пристанищата на Ламанша, изправени пред нови митнически бариери – на фона на кикота от другата страна на канала. Работните места ще започнат да изчезват в редица индустрии – от финансите до фармацията. И докато инвестициите се пренасочват към континентална Европа, икономиката ще остане под постоянен натиск.

Отслабена Великобритания тогава ще се обърне към Америка на Доналд Тръмп с надеждата, че американският президент ще удържи на обещанието си за „много, много голямо” търговско споразумение. Но мечтата за горда, просперираща и „глобална Великобритания” ще изглежда като тъпа шега.

Третото унижение ще дойде, когато Великобритания осъзнае, че няма оферта за добър Брекзит, изостави цялото начинание и смирено се върне сама в кошарата на ЕС. Но за да договори дори такъв резултат с 27-те държави от ЕС, Великобритания може да се наложи да се откаже от отстъпката си за общия бюджет.

Всеки от тези резултати ще доведе до тревога и гняв във Великобритания. Но съществува и мнението, че една доза национално унижение може да е добре за страната – че Великобритания и Америка са станали уязвими към националистическото самонаказване, защото след Втората световна война „поколение след поколение растеше с усещането, че е специално”. Всички останали големи държави в Европа преживяха окупация, поражение, унижение или разрушаване на демокрацията.

От друга страна, Великобритания се гордее искрено и оправдано, защото никога в новата си история не се е поддавала на политически екстремизъм и не е преживявала военни поражения. От гледна точка на Брюксел обаче, националната гордост на Великобритания превърна Обединеното кралство в твърдоглав партньор, който никога не прие да се откаже от суверенитета си, което е необходимо за работата на ЕС.

Еврократите споделят под сурдинка, че ако Великобритания претърпи унижение с Брекзит, това може да има положителен ефект дългосрочно, като убеди Кралството евентуално да се завърне в ЕС с по-реалистична оценка за собствената си сила, както и за ползите от Европейския проект.

Но дали унижението наистина е полезно за една държава?

Спорно е дали общопризнатата политическа умереност на Великобритания се дължи на факта, че страната никога не е била истински унижавана. Гневните и объркани държави често намират убежище в политическия екстремизъм или в агресивния национализъм.

…

Очакваният обществен гняв може да предизвика още по-дълбока поляризация във вътрешната политика. Националистическото дясно вероятно ще обвини европейците в заговор срещу Великобритания, а либералният истаблишмънт в Обединеното кралство – в „разпродаване на страната”. Левицата на Корбин също ще заложи на гнева срещу статуквото и ще използва объркването за настъпление, както и за радикален завой във външната и отбранителна политика. Това, от своя страна, ще провокира контра-радикаизация от дясно.

Възможно е обаче да си представим и по-усмихнат сценарий. Народ, който е прегърнал самоиронията и е превърнал „Винаги гледай на светлата страна от живота” (песен от „Монти Пайтън” – б.р.) в алтернативен национален химн, има силата да се изправи след унижението от Брекзит. Стереотипите за британския „национален характер” наблягат на прагматизма, чувството за хумор и способността да живееш с различията. Британците ще имат нужда от всички тези качества, за да се справят с провала „Брекзит”.

...

Коментарът е публикуван във "Файненшъл тайс". Преводът с незначителни съкращения е на Клуб Z.