Знаменитият въпрос на Евтушенко "Искат ли руснаците война?" би трябвало да се задава вече точно обратното: "Искат ли руснаците мир?" Подобен въпрос е логичен, защото Русия охотно воюва както в Украйна, макар и да го отрича, така и в Сирия. В този смисъл е редно да се запитаме и друго: Няма ли най-сетне да се сложи край на военните паради и на актьорските възстановки, показващи щурмуването на Райхстага? Няма ли най-сетне да се изоставят лозунги като "Напред към Берлин!" и "Можем да го повторим!"? Селяните в цялата страна обичат да се кичат с камуфлажни униформи; в чест на славния Ден на победата продавачките си слагат пилотки, а децата често играят навън във военни униформи.

Властта ли черпи сила от войнствените настроения сред народа? Или управляващите му инжектират, заедно с пропагандата си, и радост от военната мобилизация? Кое е тук първично – яйцето или кокошката? Според мен си имаме работа с рядък случай на сливане между яйцето и кокошката.

Една трета от руснаците, участвали в анкета на „Левада-център”, искат бъдещият президент, който и да е той, а по всичко личи, че той ще бъде пак същият, да следва по-твърда вътрешна политика. Путин е все още излишно либерален според онези, които настояват да се върнат смъртното наказание и боят с пръчки, а и според другите, които настояват да се унищожат всички сили, които имали за цел да разбият Русия отвътре.

Същите хора са на мнение, че във външната си политика спрямо Запада Русия трябва решително да удари с юмрук по масата. А 40 процента от анкетираните руснаци искат всичко да си остане постарому и нищо да не се променя. За тях явно всичко е прекрасно. И само някакви си 13 процента искат либерализация и помирение със Запада.

Русия – в страната на кривите огледала

Разбира се, всички знаем стойността на анкетите в авторитарните страни. Те си менят посоката като пламъка на свещ, изложен на силен вятър. Резултатите от друга анкета показват, че една четвърт от младите хора под 25 години искат да напуснат Русия завинаги. А всеки десети руснак си мечтае за емиграция. Явно тук има някакво противоречие с цитираните преди това данни. И все пак: искат ли руснаците мир? От европейска гледна точка Русия живее в свой огледален свят. Ако иска да се разгърне и сближи със Запада, трябва да счупи огледалата, което според разпространените руски суеверия означава смърт.

Всеки път след избори, независимо на какво ниво, става ясно, че народът гласува за властта. А опозицията поставя под въпрос истинността на резултатите. Манипулирането на данните е друга опера, но колкото и мащабни да са измамите, все пак си личи, че народът стои зад властта. Тогава интелигенцията засипва народа с проклятия, напомня за робството, крепостното право и всичко това продължава няколко месеца. След това проклятията заглъхват и народът в лицето на споменатите вече 13 процента отново става жертва на режима, окупирал страната със своите чекистки методи. Нима интелигенцията хитрува? По-скоро хитрува самата либерална идеология. За да бъде спасен народът, е нужна вяра в необходимостта от спасение.

Но ето ти беда. Интелигенцията смята днешните чекисти за продължители на делото на НКВД и КГБ. За болшинството от народа обаче чекистите са избраници на съдбата, защитници на родината, които се грижат за реда. Та са се превърнали в реален мит – казвам това без всякаква ирония.

Тези герои постоянно се намират в състояние на война със Запада. Тази война сега се изостри - за тяхна радост и за нещастие на народа. Путин подписва указ за продължаване на контрасанкциите срещу Запада. И всички радостно викат ура! Русия отказва да плати вноската си в Съвета на Европа. А реакцията е: „Така им се пада!” На кого? На европейците, разбира се!

Казано накратко, войната явно е по-добра от мира. Не голямата война. Нито пък атомната! Но войната сама по себе си не плаши обществото, което така и не бе проникнато от „западния" пацифизъм. От едно московско либерално радио узнах, че една четвърт от неговите слушатели биха отишли да воюват в Донбас, за да си изплатят заемите. За властимащите, които са се изолирали от Запада, състоянието на нова студена война е изгодно. То най-добре прикрива хроничното изоставане на икономиката и провала на модернизацията. Тази мобилизация снема отговорността от властта за всички беди. И тогава за всичко е виновен Западът. На когото не му харесва - границите вече са отворени. Нека именно натам се излее протестното движение!

Властта за нищо не е виновна?

Сблъсквайки се с единствено възможната за Кремъл форма на упражняване на властта, интелигенцията се кае: Ние сме виновни за това! Как можахме да го допуснем? Интелигенцията се бие в гърдите, но не и без лукавство.

Защото който се кае повече, явно е прав. А не онези, които правят компромиси пред властта. Но при всеки авторитарен режим компромисът волю-неволю се превръща във всекидневие. Властта повтаря всеки ден, че върши всичко правилно. Тя не си признава нищо – нито че е свалила самолет, нито че не е разследвала истински убийството на Немцов, нито че има пръст в допинг скандала за олимпийците.

Не, тя за нищо не е виновна. Само понякога, за да не изглежда съвсем неправдоподобно извисена, властта се отърсва от някои корумпирани личности, както кучето се отърсва от бълхите си.

Близо половината от народа остава безмълвен, изпаднал в дълбок исторически шок. Путиновият електорат има чисто биологичната задача да оцелее. И възприема всяка промяна като заплаха. Той е за застоя. След като е оцелял вчера, иска и утре да го очаква същото. Но изследването на центъра "Левада” напомня, че една трета от народа иска подобряване на времето. Този копнеж за по-добър климат е пълна противоположност на интелигентските мечти. Една трета от руснаците искат повече ред и повече строгост изобщо, но не непременно политическа. И хората свързват този ред със Сталин. Шегата настрана, но в този случай в очите на голяма част от руснаците Сталин се оказва най-порядъчният човекоядец, който винаги се е борил за мир по целия свят.

Текстът е от "Дойче веле".