Могат ли продуцентите на телевизионно предаване да използват части от други телевизионни предавания за пародийни цели?

Да, съгласно решение N 112 от 2.08.2017 г. по т. д. N 1771/2016 г. на Върховен касационен съд (ВКС), 1-во търговско отделение, постановено по спор между "Седем-Осми" АД, което продуцира „Шоуто на Слави“, и "Глобал вижън" ООД, която продуцира „Господари на ефира“.

За какво става дума?

„Господари на ефира“ са ползвали откъси от предаване на „Шоуто на Слави“, от предаване, анонимизирано в съдебното решение като „В на д“ (може би „Вот на доверие“?), както и откъси от звукозаписа на песента „Едно Ферари с цвят червен“, без да поискат разрешение от „Седем-Осми“ АД, която е продуцент на изброените обекти на сродно право.

Вследствие фирмата на Слави завежда иск пред Софийски градски съд (СГС) на основание чл. 95, ал.1, т. 1, 2 и 6 от ЗАПСП, а продуцентът на „Господарите“ твърди неоснователност, позовавайки се на правото на свободно използване в рамките на чл. 24 и 90в от Закона за авторското право и сродните му права. Съвсем конкретно ръководеното от Джуди Халваджиян дружество разчита на приложимостта на чл. 24, ал. 1, т. 2 от закона, т. е. на правото на цитиране от вече разгласено произведение.

От "Седем-Осми" АД оспорват и поддържат, че не са изпълнени предпоставките за използване на обектите на сродно право като цитат, след като не е възпроизведен точно и изцяло оригиналът на предаванията и записът на песента, както и че липсва изрично посочване на името на "Седем-Осми" като продуцент.

„Господарите“ изтъкват, че пълно посочване на името на продуцента е технически невъзможно при ползване на съвсем кратки откъси в рамките на телевизионен формат, както и че за целите на цитирането е напълно достатъчно да посочат само името на предаването, чийто откъс ползват.

Как решават съдилищата?

На първа инстанция СГС признава за установено, че е извършено нарушение на сродното на авторското право на "Седем-Осми" и осъжда "Глобал вижън" на 6300 лева обезщетение + лихва и деловодни разноски. "Глобал вижън" обжалват на втора инстанция пред Софийски апелативен съд (САС), който отхвърля исковете на "Седем-Осми" и ги осъжда да възстановят разноски на "Глобал вижън".

Така фирмата на Слави се обръща към ВКС, който допуска касационното разглеждане на делото, но също така подава на касатора по-късата клечка, като потвърждава решението на САС.

Защо решението на ВКС е важно?

На първо място, защото е постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което оттук нататък го прави обвързващо за долните инстанции.

На второ място, защото представлява изключително ценна съдебна практика, изясняваща правото на свободно използване на чужди произведения (или защитени със сродно на авторското право обекти) под формата на цитат, критика или обзор. В тази връзка ВКС отхвърля като необоснована тезата на "Седем-Осми", че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл. 24, ал.1, т. 2 от ЗАПСП.

Напротив, уточнява съдът, като приема, че

Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява.

А съвсем типично за постигането на пародийния ефект е добавянето на допълнителни звуци, коментар зад кадър с характерните гласове на водещите, включително техните провиквания или кискания, които не са част от оригиналната фонограма на използваните кадри. Т. е. сега знаем, че правото на цитиране включва както ползването на оригиналната част от произведението (или обекта на сродно право), така и довнасянето на странични елементи за постигане на търсения сатиричен и/или пародиен ефект.

На трето място, защото внася допълнителна яснота относно задължението за посочване на автора (или продуцента, както е в конкретния случай) при цитиране на произведение или защитен със сродно право обект.

В решението си съдът приема, че липсата на посочване на продуцента на аудио-визуално произведение не води до извод за незаконосъобразно използване на цитати от същото това произведение. И това е така, защото изискването за посочване е относимо само към начина на осъществяване на цитирането, но не и към правото на цитиране само по себе си. Последното е видно от въведената в чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП подусловност – името на автора или източника трябва да бъде посочено, „освен ако това е невъзможно“. С други думи, казва съдът,

единственото предвидено изключение от изричното посочване на правоносителя е доказване за невъзможност за неговото посочване, като доказателствената тежест за установяване на невъзможността е на ответника, който прави възражение, че е имал право свободно да използва произведението, с оглед наличие на предпоставката за невъзможност.

От което произтича, че който иска да си спести посочването на източника, от който цитира, трябва да има достатъчно добри аргументи защо въпросното посочване е невъзможно.

Вместо заключение

С оглед на гореизложеното решението на ВКС е не само правилно, но и много полезно, защото още по-ясно очертава границите на цитирането, които са от голямо значение както за медиите, така и за всички бизнес модели, разчитащи на свободното ползване на части от вече разгласени произведения или аудио-визуални предавания.

С неговото постановяване ВКС съвсем закономерно изпълнява задължението си да бди над уеднаквяването на съдебната практика и да служи като гарант за повече правна сигурност въобще.

...

Коментарът е от блога на адвокат Емил А. Георгиев.