Знам, че звучи странно, но за България предстоящият референдум за независим Кюрдистан е много по-важен, отколкото този за независима Каталуня.

А в българските медии за Кюрдистан се мълчи оглушително, макар напрежението в международен план всеки ден да ескалира с потенциална опасност за много голям военен конфликт, който би засилил нова бежанска вълна към Европа.

Кюрдите

Кюрдите, водени от Мустафа Барзани, търсят необратимо решение за техния национален въпрос. В това свое търсене успяха при войната срещу ДАЕШ от 2014-та насам да завземат военно територии, които не влизат в тяхната административна автономия. Най-спорен е град Киркук, особено ценен заради богатите петролни полета, защото кюрдското население там е приблизително 40% сред останалите араби-сунити, туркмени и сабеи.

Приходите от петрол и тяхното разпределение са основната разделителна линия. Ербил ("столицата" на автономен Иракски Кюрдистан) настоява сам да разпределя тези постъпления, докато според иракската конституция това прави федералното правителство в Багдад.

В същото време кюрдите не са единодушни по отношение на референдума. И макар огромно мнозинство да подкрепя идеята за референдум, движението Горран, което е основна опозиция на Кюрдската демократическа партия на Барзани (с 38 депутата в автономния парламент), е категорично против провеждането му сега, в тази политическа ситуация. Събралият се миналата седмица за пръв път от две години кюрдски автономен парламент, състоящ се от 111 места, прие с едва 65 гласа решението за провеждане на референдума.

Макар да се очаква над 90% да гласуват "ЗА" независимостта в безспорните кюрдски региони, са възможни и изненади, тъй като подобен  успех на Барзани ще утвърди неговата хероизация в кюрдския национален пантеон – нещо, което противниковите лагери не биха приели с такава лекота. Патриотичният съюз на Кюрдистан (18 депутата), който официално е в управляващата кюрдската автономия коалиция, е съоснован от Фуад Маасум, който понастоящем е президент на федерален Ирак. Смъртта на Наширван Мустафа, основател на опозиционното движение "Горран" (24 депутата), през май месец тази година създаде известно напрежение сред кюрдите, но неговият наследник Омар Саид Али публично обяви, че е против референдума в този момент и по този начин. Не бива да бъдат подценявани и кюрдските ислямисти, които държат 6 места в автономния парламент.

Срещу Барзани ще се изправят и разоръжените на този етап леви ПКК (Кюрдска работническа партия), които имат силни позиции от двете страни на границата с Турция.

В Сирийски Кюрдистан кюрдите, изтласквайки ДАЕШ, успяха да създадат Рожава – парадържавно образувание с антономно-анархистки характеристики, което зае политическо-административния вакуум в района.

Регионалните сили

Централното правителство в Ирак е категорично против референдума, като Върховният съд определи, че е противоконституционен. Премиерът Хайдар Абади обяви, че няма да допусне "нов Израел" и предупреди, че е готов да вземе и военни мерки, за да защити териториалната цялост на Ирак. Един успешен референдум ще подкопае тотално доверието в него и ще обезличи всички негови успехи в борбата срещу ДАЕШ, каквито без съмнение са отвоюването на градовете Мосул, Тал Афар и  Тикрит. Това би подкопало официално заявената от САЩ подкрепа за Абади на предстоящите през април 2018 г. парламентарни избори в Ирак.

Турското правителство провежда в момента военни учения по границата с Ирак и е в готовност всеки момент да нахлуе в кюрдските автономни територии. Това се случваше неведнъж и единствено намесата на федералното иракско правителство предотвратяваше реалното избухване на война с кюрдските пешмерги. Ердоган, както и който и да било турски лидер, никога няма да приеме възможността за независим Кюрдистан, защото това при всички положения би изострило военно отношенията на Анкара с кюрдското население на турска територия. По тази причина настоящият президент на Турция експлицитно обяви, че е категорично против насрочения за 25-ти септември референдум.

Иран е готов всеки момент да хвърли в бой подкрепяните от него шиитски милиции от иракската "Народна мобилизация", които бяха основен фактор за победата над ДАЕШ, за да предотврати възможен кюрдски иредентизъм, който ще иска права на самоопределяне, а защо не и на присъединяване на населени с кюрди персийски територии към евентуален Независим Кюрдистан. В същото време Иран не е особено петимен да отваря нов фронт, защото вече има други три – срещу ДАЕШ в Ирак, срещу опозицията на Асад (джихадитска и светска) в Сирия и срещу законното правителство в Йемен (където е в прокси война срещу Саудитска Арабия) – но ще го направи, ако се наложи.

В Сирия подкрепените от САЩ Сирийски демократични сили са съставени от светски сирийски опозиционни войници и от кюрдски бойци. Те в момента изнасят на гърба си цялата операция срещу т.нар. "столица" на ДАЕШ - гр. Ракка. 

Международните реакции

Дълго време Русия се обявяваше хем за запазване на териториалната цялост в Близкия изток, хем не пропускаше да подчертае, че след като референндумът бъде проведен, ще преоцени своята политика, както на 9 септември тази година обяви заместник-външният министър Михаил Богданов. По-рано днес говорителят  на Кремъл Дмитрий Песков потвърди на пресконференция в Москва, че руският президент ще изчака резултатите, преди да коментира референдума. Това става на фона на обявената на 19.09. от говорителя на Роснефт Михаил Леонтиев сделка, според която руската компания е поела строежа на тръбопровод, който ще отвежда кюрдски газ до Турция.

Предложението на ООН, вербализирано от генералния секретар Антонио Гутереш, е референдумът да бъде отменен и организацията да посредничи в разговорите между Ербил и Багдад.

На този етап всички държави, които  членуват в НАТО, се обявяват категорично против референдума на Ербил. Причина от първостепенна важност е, че подобно признаване на правото изобщо на  провеждане на референдум за независимост и промяна на границите, е неприемливо в контекста на предстоящия такъв референдум в Каталуня за отделяне от Испания. Това би насърчило също така подобни настроения и в Шотландия, където несигурността на пред-Брекзит-овата ситуация съживява желанието за повтаряне на опита от септември 2014 г.

САЩ на този етап желаят силен Ирак, който да се противопостави на всякакви бъдещи ислямистки заплахи от типа на ДАЕШ, а също и  да успее да затвори поне една част от широкия фронт, който зее в Близкия изток. 

Къде е България?

Като съюзник в НАТО нашата държава е задължена да спазва своите съюзнически задължения и разбираемо поддържа по-скоро тих профил по темата. Кюрдистан е важен търговски партньор на множество български фирми, включително и на такива, които произвеждат алкохол – стока, позволена за консумация в автономните кюрдски територии, които нямат собствено производство. Не е тайна вече, че български оръжейни продукти често акостират в Близкия изток. Също така вече се заговори малко по-смело за износа на цигари, произведени в България, който, разбира се, не винаги е съвсем редовен.

Част от кюрдските пешмерги се въоръжават именно с българско оръжие и според запознати това е била една от важните точки в разговорите между премиера Борисов и президента на кюрдската автономия Масуд Барзани при  неофициалното и необявено посещение на последния в София в края на май тази година.

Съдбата на референдума е от особена важност за сигурността не само в Близкия изток, но и в целия свят. От това горещо гърне може да пръсне искра, която да подпали много черги. Затова би било добре българската дипломация внимателно да следи случващото се и да има готови сценарии за действие в различни ситуации.

Твърде вероятно е чрез натиска да проведе този референдум Масуд Барзани да се опитва да вдигне максимално високо залога при евентуални преговори с Багдад за бъдещ независим Кюрдистан.
На 25-ти септември предстои да разберем какво бъдеще очаква и без друго проблемния от десетилетия регион.