Нова книга проследява възхода на турския президент Реджеп Ердоган, съощи в. "Хюриет".

Тя се нарича "Новият султан: Ердоган и кризата на съвременна Турция". Неин автор е Сонер Чагаптай - шеф на Програмата за изследване на Турция към американския Институт "Вашингтон".

Творбата проследява и влошаването на образа на Турция зад граница през последните години.

В "Новият султан" се разказва за оформянето на Ердоган като личност, започнало в престъпния истанбулски квартал Касъмпаша. Синът на капитан на ферибот, преселил се край Босфора от Анадола, печели пари, като продава симиди по улиците, и учи в консервативно религиозно училище. Това му минало личи и до днес в неговите маниери и речи. Много турци обаче се гордеят с този факт, тъй като с биографията си Ердоган е "един от тях".

Авторът описва и политическото съзряване на Ердоган сред ислямистките националисти през 70-те г. на ХХ век. Това е бурно десетилетие а Турция, през което леви и десни групировки водят кръвопролитна война помежду си. Политическият ислям от епохата на Студената война е белязан с отявлен антикомунизъм и скептицизъм по отношение на капиталистическия Запад, като подклажда вярата, че и двете системи пораждат социално и политическо напрежение.

По случайност обаче политическият ислям е подпомогнат от неолибералните икономически мерки и официалната идеология на "турско-ислямския синтез", наложена след военния преврат пред 1980 г. Ердоган се издига в ислямистката политика през 80-те г. Големият му пробив е през 1994 г., когато е избран за кмет на Истанбул.

Пет години по-късно обаче на Ердоган е забранено участието в политиката. Той е хвърлен в затвора, след като на митинг рецитира религиозни стихове с твърде агресивно съдържание.

Но забраната е вдигната и той става премиер, когато през 2003 г. на власт след избори идва Партията на справедливостта и развитието (ПСР).

В първите години на управлението си ПСР печели масова подкрепа поради очевидното си желание да вкара Турция в ЕС, либералните икономически реформи и стремежа си да се противопостави на политическото влияние на армията. Партията подобри значително здравните услуги и инфраструктурата. И така привлече на своя страна много гласоподаватели, които дълго време са били маргинализирани. В редиците на ПСР влизат десноцентристи и либерали. Очакванията са така да бъде даден един модел за Близкия изток.

Реалността обаче се оказва различна. И е необходимо човек доста да се потруди, за да обясни многобройните завои на Ердоган през годините. Сред тях са близките му връзки и последвалото скандално тяхно скъсване с мрежата на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, чиито поддръжници се смятат са организатори на неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 г. Според Сонер Чагаптай става дума за "жестока битка за властта" между двамата.

През цялата кариера на Ердоган всяко негово краткосрочно отстъпление само му дава повече сила и власт. Навикът му да се представя като жертва само му печели симпатии сред турските консерватори.

"Главната сила на Ердоган като политик и главната му слабост като гражданин е, че макар да има здрав контрол върху страната, той се чувства така, сякаш все още е аутсайдер", пише Чагаптай.

Днес президентът е достигнал момента, в който може да хвърля вината за всяко неблагоприятно събитие върху "тъмните сили", опитващи се да спрат историческия възход на Турция. Това му печели доста голяма подкрепа, за да го задържи на власт. Култът към личността на Ердоган днес превръща исляма в инструмент, който да помогне на амбицията му да бъде наследник на султаните от времето на Османската империя.

Ердоган е по-хитър и по-проницателен от опонентите си. той лесно експлоатира разделението в редиците на турската опозиция, като протяга маслинова клонка към едни свои врагове и преследва други от тях. А авторитаризмът му е естествен резултат от светогледа му, който смята единствено неговата партия за истински представител на "народа". А посланието към същия този народ е, че "клеветниците могат единствено да представляват чужди интереси, като действат от името на външни играчи", пише Сонер Чагаптай в книгата си.

Като цяло тонът на "Новият султан" е твърде песимистичен относно бъдещето на Турция, отбелязва "Хюриет". Нито Ердоган, нито който и да било от министрите в турското правителство имат варианти да напуснат сцената тихомълком, тъй като са затънали в корупция и извършват масови репресии.

Управлението с желязна ръка на Ердоган обаче си има граници, и то естествени, успокоява Чагаптай. Става дума за увеличаващата се средна класа, която все повече иска свободно общество. И макар да е трудно това да стане в днешна Турция, тази либерална теория би могла да бъде приложена при определени обстоятелства.