Article_top

Американците Райнер Уайс, Бари Бариш и Кип Торн са носителите на Нобеловата награда за физика за 2017 г.

Това съобщиха от Нобеловия комитет в Стокхолм.

Тримата учени са наградени заради приноса им към детектора LIGO и наблюдаването на гравитационните вълни.

Тазгодишната сума на наградата е 9 милиона шведски крони (1,12 милиона долара). Тя се разделя на две. Едната половина е за Райнер Уайс, а другата - за Бари Бариш и Кип Торн.

Райнер Уайс (вляво) и Кип Торн

Гравитационните вълни на вселената са наблюдавани за първи път в историята на 14 септември 2015 г. Вълните, предречени от Алберт Айнщайн, преди век, се родили в резултат на сблъсък между две черни дупки. За да стигнат вълните до детектора LIGO в САЩ били необходими 1,3 милиарда години.

Сигналът бил изключително слаб, когато достигнал Земята. Това обаче било достатъчно обещаващо за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдаване на най-бурните явления в космоса.

Детекторът LIGO - Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory), е проект за сътрудничество между над 1000 изследователи от повече от 20 страни. Заедно те изграждат една почти 50-годишна визия.

Бари Бариш. Снимка Уикипедия

Със своите ентусиазъм и решимост тримата лауреати за 2017 г. имат безценен примос за успеха на LIGO, отбелязват от Нобеловия комитет. Райнер Уайс, Бари Бариш и Кип Торн са с главна заслуга 40-годишните усилия да доведат най-после до наблюдението на гравитационните вълни.

В средата на 70-те г. на ХХ век Райнер Уайс вече е анализирал възможните източници на фоновия шум, който разстройва измеренията, и конструира детектора - основан върху лазера интерферометър, който трябва да надвие този шум. По-рано той и Кип Торн били убедени, че гравитационните вълни не могат да бъдат засечени и не могат да доведат до революция, която да промени познанията ни за вселената.

Гравитационните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, като изпърват вселената. Това е описано в теорията на относителността на Айнщайн. Тези вълни се образуват винаги, когато масата се ускорява, подобно на пируетите на фигурист или две черни дупки, въртящи се една около друга. Айнщайн бил убеден, че никога няма да бъде възможно те да бъдат измерени. Проектът LIGO обаче успял, тъй като при него били използвани два гигантски лазерни интерферометра, докато гравитационната вълна преминавала покрай Земята.

Всички видове електромагнитна радиация и частици като космически лъчи или неутрино са били използвани, за да бъде проучена вселената. Гравитационните вълни обаче са пряко свидетелство за разстройства в самото четвърто измерение. Това е нещо напълно ново и различно, което отваря непознати светове. След този пробив предстоят нови открития в тази сфера, убедени са от Нобеловия комитет.

Наградата ще бъде връчена на лауреатите на 10 декември в Стокхолм.

 

Американците Райнер Уайс, Бари Бариш и Кип Торн са носителите на Нобеловата награда за физика за 2017 г.

Това съобщиха от Нобеловия комитет в Стокхолм.

Тримата учени са наградени заради приноса им към детектора LIGO и наблюдаването на гравитационните вълни.

Тазгодишната сума на наградата е 9 милиона шведски крони (1,12 милиона долара). Тя се разделя на две. Едната половина е за Райнер Уайс, а другата - за Бари Бариш и Кип Торн.

Райнер Уайс (вляво) и Кип Торн

Гравитационните вълни на вселената са наблюдавани за първи път в историята на 14 септември 2015 г. Вълните, предречени от Алберт Айнщайн, преди век, се родили в резултат на сблъсък между две черни дупки. За да стигнат вълните до детектора LIGO в САЩ били необходими 1,3 милиарда години.

Сигналът бил изключително слаб, когато достигнал Земята. Това обаче било достатъчно обещаващо за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдаване на най-бурните явления в космоса.

Детекторът LIGO - Лазерно-интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory), е проект за сътрудничество между над 1000 изследователи от повече от 20 страни. Заедно те изграждат една почти 50-годишна визия.

Бари Бариш. Снимка Уикипедия

Със своите ентусиазъм и решимост тримата лауреати за 2017 г. имат безценен примос за успеха на LIGO, отбелязват от Нобеловия комитет. Райнер Уайс, Бари Бариш и Кип Торн са с главна заслуга 40-годишните усилия да доведат най-после до наблюдението на гравитационните вълни.

В средата на 70-те г. на ХХ век Райнер Уайс вече е анализирал възможните източници на фоновия шум, който разстройва измеренията, и конструира детектора - основан върху лазера интерферометър, който трябва да надвие този шум. По-рано той и Кип Торн били убедени, че гравитационните вълни не могат да бъдат засечени и не могат да доведат до революция, която да промени познанията ни за вселената.

Гравитационните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, като изпърват вселената. Това е описано в теорията на относителността на Айнщайн. Тези вълни се образуват винаги, когато масата се ускорява, подобно на пируетите на фигурист или две черни дупки, въртящи се една около друга. Айнщайн бил убеден, че никога няма да бъде възможно те да бъдат измерени. Проектът LIGO обаче успял, тъй като при него били използвани два гигантски лазерни интерферометра, докато гравитационната вълна преминавала покрай Земята.

Всички видове електромагнитна радиация и частици като космически лъчи или неутрино са били използвани, за да бъде проучена вселената. Гравитационните вълни обаче са пряко свидетелство за разстройства в самото четвърто измерение. Това е нещо напълно ново и различно, което отваря непознати светове. След този пробив предстоят нови открития в тази сфера, убедени са от Нобеловия комитет.

Наградата ще бъде връчена на лауреатите на 10 декември в Стокхолм.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?