"Не е нормално чужди държави да финансират което и да било от вероизповеданията в България. Това трябва да се спре със закон. Трябва да се забрани и чужди граждани да участват в ръководството на вероизповеданията у нас."

Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната 

Преди няколко дни журналистката Силвия Великова зададе следния резонен въпрос: защо Каракачанов, министър на отбраната, се занимава със Закона за вероизповеданията? Очевидно националпопулистите нямат много идеи в сериозната политика и затова бунят страсти около исляма и ромите. Но защо все пак медиите се хващат на тази въдица? Дали не е защото интересът им е да сблъскват все по-крайни позиции, вместо да търсят решения на проблемите? Нали помните онова телевизионно предаване, в което на дебатиращите се даваха боксови ръкавици?

Позволявам си да говоря по тема, по която не съм специалист, единствено заради публичната истерия, която тя отново и отново предизвиква. Разбира се, добре е имамите да се подготвят в България или поне в съюзна европейска държава. Под марката "ислям" тук следва да се продава продукт, лицензиран от българските власти, в сътрудничество с мюфтийството и общността. Но дали трябва да тръгваме в посока на забраните? Или обратно: постепенно да улесняваме и стимулираме образованието в самата България (което, разбира се, предполага сериозно финансиране)? Първият ход излъчва медийна решителност и, разбира се, носи придадена рейтингова стойност; вторият ход е въпрос на бавно, стратегическо планиране и може дори да не се усети в този мандат. Ясно е какво ще избере безотговорният политик.

Не е само мюсюлмански феномен

Чудя се, ако тръгнем по пътя на резките движения, какво ще правим с евангелисти, мормони, будисти, чиято дейност няма причина да бъде забранявана. На всичките ли ще откриваме университети? Няма съмнение, че държавата ни трябва да следи отблизо всякакви духовни движения, особено новите и крайните. Но подобни феномени не са само мюсюлмански. Вземете шарлатанина Рене Мей, който събуждаше фини енергии, регенерираше клетки и продаваше "енергийно зареден" витамин С за 50 лева в зала "Универсиада" – ще се съгласите, че и той заслужаваше внимание от страна на държавните органи. Мисля, че е въпрос на здрав разум да се спират налудничави движения като култа на Небесната порта, която тласна членовете си към масово самоубийство през 1997, за да бъдат прибрани от извънземен космически кораб. Здрав полицейски разум е и да се постави на отчет човек, който гледа видеа с джихадистко рязане на глави или клипове, които обясняват как се правят бомби.

Но тезата, че ромите в България могат да се радикализират, е откровена манипулация, таргетирана към не особено интелигентна публика. Ако православната църква наистина се страхува, че ѝ се отнема тази клиентела от ислямски, а още по-често от евангелистки проповедници, добре е първо да се запита каква може да е причината за това. Дали пък в тази църква няма нещо твърде етноцентристко (да не кажа по-силна дума!), което отблъсква тези крайно маргинализирани наши съграждани?

Какво трябва да направим?

Най-добър лек за религиозните конфликти за мен си остава секуларизацията – изместването на религиозната вяра от фанатичния буквализъм към преносния смисъл и моралната поука, от средновековието към 21-ви век. Но това пак е дългосрочна политика. Ако трябва нещо спешно да се направи, то е да променим сериозно отношението си към исляма, да преобърнем езика си и да кажем: "български ислям, част от нашата култура". Нека привържениците на г-н Каракачанов дадат пример, ако милеят за националното единство.

Насажда се възгледът, че ислямът у нас трябва да бъде контролиран, следен, подозиран - както беше с християнството през комунизма. Можем да си представим какъв ще е резултатът. Натисната в една посока, пружината обикновено отскача в обратната с двойна сила. Дали печелим нещо като общество от напрягане на конфесионалните отношения? Вземете борбата с ислямофашизма на т.нар. "Ислямска държава". Ами нали именно арабски и кюрдски сили жертват живота си в щурма на Рака? Нали утре ще очакваме от българските мюсюлмани да сигнализират за инфилтрирани джихадисти, да пресичат опитите за милитаризиране на религията им. Дали ще ги направим лоялни съюзници на националната кауза като ги притискаме? Не ми се вярва.

Това сме "ние"

Български ислям не означава побългарен, а практикуван, приет в България. Това не са "те", това сме "ние". Изначалното подозрение към мюсюлманите у нас се опира от една страна върху училищно-кинематографичните емоции около така нареченото робство, от друга - върху новини от далечни места, които нямат много общо с България.

Исторически и културни траектории са се пресекли така, че една значителна част от нашето население изповядва тази религия. Трябва да приемем този факт, както приемаме, че има католици, секуларни, та дори нео-паганисти, възстановяващи тракийските мистерии. В това, че страната ни е така шарена, има плюсове, така е днес навсякъде в глобалния свят. Бихме могли дори – усещам, че тук рязко скача температурата на хейта – да почнем да преосмисляме османското наследство, което за нашата култура си остава една празна дупка. Ами и то е наше, част от нашата история, белязало ни е всички - и с хубаво, и с лошо.

Нека да бъдем решителни в преосмисляне на предубежденията към сънародниците си, а към законите да сме много внимателни.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".