След представеното миналата седмица резюме на Окончателен доклад относно възможността за реализация на активите на АЕЦ „Белене” цяла седмица се тиражира новината, че проектът е жизнеспособен, а фокусът на статии и коментари пада върху очакваната цена на електроенергията. Тези новини обаче пренебрегват както заданието на доклада, така и направените допускания в него и доколко реалистични са те.

Така например, ако ме попитате при какви условия България ще изпревари Дания по БВП в следващите 15 години, то отговорът е при условие, че българската икономика расте номинално със 17% годишно, а датската – с 4%. Ако попитате при какви условия българската икономика ще надмине швейцарската в следващите 45 г., то отговорът е при условие, че първата расте годишно със 17%, а втората – с 2%. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4,6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6,4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до реалистични прогнози.

Това ни отвежда до самото задание, а именно отговора на въпроса „Възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ „Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.

Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционният разход е под 10,5 млрд. евро., той се финансира със средства в съотношение привлечен/собствен капитал поне 70/30 или повече в полза на привлечения капитал и лихвата по привлечените средства (кредит) е под 4,5%.

Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради централата, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи, което ни връща на горния пример с настигането на Дания по богатство в следващите 15 г. – възможно е, но е малко вероятно.

Първоначалната инвестиция за изграждане на АЕЦ “Белене” е оценена на под 6,9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10,3 млрд. евро. Оттогава са изминали пет години и е много възможно цената в момента да е още по-висока. В допълнение към това историята не познава изграждане на ядрена централа, което да е било завършено по план или точно по проекта, което винаги води до преразходи. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. показва, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната.

С други думи прогнозната инвестиция от 10,5 млрд. евро изглежда силно подценена.

Следва капиталовата структура – 70% към 30% привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC от 2012 г. за строителството на проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като даденост.

Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е в 36-тата си година и за втори път купува оборудване с дълъг цикъл на производство (т.нар. реактори, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ „Пакш-2” предвижда средна лихва за период от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че и лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи. Другата уловка е, че в заданието на БАН изрично е посочено, че става въпрос за реализиране на пазарен принцип, а в Унгария това не е така, тъй като проектът получава държавна помощ.

 В допълнение към горните повече или по-малко нереалистични допускания прави впечатление, че те са подкрепени от нереалистична прогноза за търсенето и предлагането на електроенергия в страната и региона.

Направена е прогноза за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия, който е изчислен на база на прогнозите за ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт (Графика 1). Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1,8 млн. лв. БВП[1] през 2003 г., 2,4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1,5 пъти, а технологичното развитие може да ускори тези темпове в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за повишаване на енергийната ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Графика 1: Брутна добавена стойност в индустрията, без строителство, и услугите (млн. лв. по постоянни цени от 2010 г.) за 1 тон нефтен еквивалент потребена електроенергия

Източник: НСИ, собствени изчисления

Нещо повече - самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на Графика 1. Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2016 г. е около нивата си от 2003-2005 г.

Графика 1: Потребление от електропреносната мрежа, ТВтч

Източник: Резюме на БАН, ЕСО, собствени изчисления 

В крайна сметка въпросът, на който БАН е трябвало да даде отговор, е крайно хипотетичен – „възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип”, и те дават хипотетичен отговор – „да, възможно е при определени условия”. Това, което липсва обаче е вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени, а тя е близка до нула. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да „паркират” значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

[1] БВП е представен по постоянни цени, за да се сравни обемът на създадената продукция

Материалът е публикуван от Института за пазарна икономика.