Около 2 милиарда лева е изхарчила българската държава за т.нар. електронно правителство без от това да последва особен резултат. Става въпрос за периода 2002-2016 г., или на година се падат по 150 милиона лева наше и европейско финансиране. За сравнение Естония, която се дава за пример в е-управлението (дори пред "стари" европейски демокрации), е похарчила равностойността на 50 милиона лева.

Това се казва в сравнителен анализ на Българската стопанска камара (БСК), озаглавен "Стига вече!". Анализът проследява по години как са се развивали паралелно дейностите по внедряването на е-управлението у нас и в Естония.

У нас всичко започва през 2002 г. с приемането на Стратегията за електронно правителство. Година по-рано естонците представят национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт, а картата съдържа дори данни за здравния статус на лицето.

Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като "официално електронно местоживеене" на гражданина, се посочва още в анализа.

Паралелно у нас, чак през 2011 г. правителството решава да въведем естонския модел на е-управление и учредява Съвет за електронно управление. В него влизат Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите), Цветан Цветанов (министър на вътрешните работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС). 

Няма база за сравнение

Какво се случва до 2016 г., докогато, според изчисленията на БСК, сме изхарчили тези около 2 милиарда лева, у нас и в далеч по-скромната Естония.

В България: администрацията предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са "първични" и едва 13% са "комплексни"; само по-малко от една пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги; 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги; всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител; броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите; 3% от административните структури не приемат електронно подписани документи; 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации - Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО; 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония); 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония); 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония).

В Естония: е-правителството обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които "комплексни"; 86% от гражданите притежават е-лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани; цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи; от 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп; от 2007 г. са необходими 15 минути за създаване на фирма в интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден; 87,2% от населението използва интернет; 86,2% от домакинствата имат достъп до интернет; 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път; 98% от банковите сделки в се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси; повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн; всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.

453 часа в плащане на данъци

И така, каква е ситуацията към днешна дата? Разбира се, няма как да е в наша полза.

В България: администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си; 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си - 9 пъти повече, отколкото в Естония; 23 дни са нужни за започване на бизнес; 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа - 3 пъти повече, спрямо Естония; 41 дни са необходими за получаване на оперативен лиценз - 2,5 пъти повече, отколкото в Естония; 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби - 2,4 пъти повече, отколкото в Естония; половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет; за издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за е-подпис, издаден в България); Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост).

В Естония: към естонското е-правителство функционират следните ключови системи: 

  1. X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите. Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции.
  2. ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис.
  3. Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С нея хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.
  4. eSchool – електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Родителите имат достъп до точна информация в реално време, могат  да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. 
  5. ePolice – електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.
  6. eVoting - електронно гласуване по интернет: В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички избиратели са имали възможност да гласуват чрез интернет с карта за самоличност.
  7. eBanking - интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си от дома, офиса или от друго място.
  8. eTax office - данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички информационни системи на разположение. 
  9. eResidency – електронно пребиваващ гражданин: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

И все пак, да погледнем ведро

От БСК все пак казват, че има и една "добра новина" за България - Държавната агенция "Електронно управление" пусна на 29 ноември 2017 г. системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а  гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ.