Открито управление, гарантирано от ГЕРБ. Това бе един от първите предизборни слогани на управляващата за трети път партия, който през годините се превърна в неин символ. Но в последно време се употребява по-скоро с ирония.

Управлението "на закрито" все повече се превръща в любим похват на Бойко Борисов и компания. Парламентът например, заседава тайно заради делото на ЕК срещу Българския енергиен холдинг. Прие единодушно решение по въпроса - ще платим 200 милиона евро глоба от Еврокомисията, за да не носят отговорност БЕХ и "Булгартрансгаз", че са злоупотребили с монополно положение.

Темата е доста експертна, но ако се абстрахираме от всички подробности, остава едно-единствено усещане. Депутатите - и управляващите, и опозицията - предпочитат данъкоплатците да плащат глоби, вместо да въведат европейски правила у нас. С обсъждането на подобни теми "на закрито" управляващите не спомагат за разсейването на тези усещания.

Сагата с доклада на БАН за АЕЦ "Белене", също секретен, вече конкурира всички латиноамерикански и турски сериали, излъчени у нас в последните години. Първо правителството оповести доклад, според който проектът е жизнеспособен. После излезе информация, че в първоначалния вариант заключенията са били по-различни и са били променени след намеса на властта.  След което авторите на доклада се впуснаха да отричат, че е имало такава намеса.

Рестартирането на дългогодишната сага с царските имоти също щеше да мине задкулисно, ако няколко медии и коалиционният партньор ВМРО не вдигнаха шум по темата. С голяма доза сигурност може да се предполага, че управлението имаше намерение да уреди въпроса със закон. И този закон вероятно щеше да е в полза на Симеон Сакскобургготски. Съвпадението на рестартирането на сагата с посещението на премиера Бойко Борисов в Саудитска Арабия заедно със Сакскобургоотски едва ли е случайност. Затоплянето на отношенията между бившия премиер и още по-бивш цар и бившия му бодигард едва ли е станало без предварителни договорки и по тази тема.

В крайна сметка обаче властта се отказа, тъй като обществента реакция към замисленото от нея се очертаваше изключително негативна. Не за пръв път Борисов използва тази тактика - пуска нещо в пространството и се отказва от него, когато види, че обществото е против.

Към практиката управление "на закрито" няма как да не прибавим и среднощните парламентарни заседания, на които бе приет държавният бюджет. Дебатите на тъмно по най-важния закон в държавата не са нещо ново за ГЕРБ. Това обаче е всичко друго, но не и открито управление.

Изводите се налагат от само себе си. Първо - управляващите предпочитат управление "на закрито", особено по важни теми. И засекретяват заседания и информация без да има логично обяснение за това. Например - каква толкова голяма тайна би могъл да бъде докладът на БАН за АЕЦ "Белене"? Никаква, от гледна точка на националната сигурност. Но изключително голяма от гледна точка на задкулисните интереси в енеретиката, които очевидно искат АЕЦ "Белене" и цялата корупционна среда около него да продължат да съществуват.

Второ - по голяма част от темите, които се решават "на закрито", ГЕРБ имат подкрепата на БСП. На последния си конгрес герберите приеха декларация, че няма да правят коалиция със социалистите. А Корнелия Нинова също отрича подобна коалиция при почти всяка своя публична изява. Формално такава коалиция може и да няма, но по определени теми като "Белене" например, тя си съществува.

Управление, което работи "на закрито", се подлага на сериозен риск да бъде закрито от избирателите преди изтичането на мандата му. Единственото, което спасява ГЕРБ към момента е, че партията няма сериозна алтернатива. БСП определено не е такава, защото по-голяма част от важните обществени въпроси - АЕЦ "Белене", съдебна реформа и т.н. партията подкрепя ГЕРБ. Това обаче няма как да продължава до безкрай.