Мохамед бин Салман все повече затяга хватката на властта в Саудитска Арабия. Очаква се скоро крал Салман да абдикира в негова полза. Има ли 32-годишният престолонаследник намерение наистина да реформира страната, или сме свидетели на поредното раждане на диктатура в Близкия изток?

Хотел или най-луксозният затвор в света?

В късния следобед на 4 ноември гостите на 5-звездния хотел „Риц Карлтън“ в саудитската столица Рияд са уведомени от служителите, че „поради непредвидена резервация от местните власти, която изисква повишено ниво на сигурност, не сме в състояние да настаняваме гости... докато не се върнем към обичайната си работа“.

Малко след това силите за сигурност обграждат домовете и офисите на над 200 саудитски поданици, които съставляват немалка част от политическия и бизнес елит на кралството. Операцията се провежда изключително в столицата Рияд и крайморския град Джеда, на брега на Червено море. Някои от набелязаните личности са поканени на срещи, където са задържани. Други са измъкнати по тъмно от домовете си. Няма телевизионни камери, няма излишен шум. Сред тях са 11 принцове от кралската фамилия, както и десетки министри, губернатори и магнати. До полунощ всички са докарани по някакъв начин в луксозния и по ориенталски пищен хотел, който още следобед е приготвен да служи като временен затвор за тези ВИП арестанти.

Позволено им е едно-единствено телефонно обаждане у дома, задължително в присъствието на силите за сигурност. Мобилните им телефони са отнети, никой не може да влиза или да излиза, сигурността е непробиваема.

Чистката е започнала. Наредена е лично от 32-годишния престолонаследник Мохамед бин Салман, в чиято полза най-вероятно 80-годишният крал Салман ще абдикира скоро. На следващия ден MbS, както поданиците му наричат галено престолонаследника, обявява, че това е най-голямата антикорупционна кампания в кралство Саудитска Арабия от създаването на държавата през 1932 г. от неговия дядо Абдулазис ибн Сауд. Официалните медии се надпреварват да разясняват на саудитците и на света, че това е част от огромния комплекс от реформи, които младокът вече изпълнява, с които цели да превърне кралството в съвременна държава. За да направи това, а и без съмнение, за да укрепи властта си, престолонаследникът реши да погне елита, включително членове на кралското семейство, с обвинението, че са източвали държавни средства чрез корупционни практики като подкупи, изкуствено надути цени на бизнеспроекти или злоупотреба с власт.

Залогът в случая е икономиката на най-големия производител и износител на петрол в света, член на Г-20 и лидер в арабо-мюсюлманския свят. А според MbS, ако страната не се промени радикално и бързо, именно икономиката ще изпадне в криза, което неминуемо ще доведе до бунтове и до разпад на саудитската държавност.

Борба срещу корупцията или окрупняване на властта?

Според близки до принц Мохамед бин Салман престолонаследникът взел решение да действа първо във фамилията, след като разбрал, че срещу неговата кандидатура за крал се обявили повече членове на семейството, отколкото той предполагал. Сигналът е ясен – всеки, който застава на тяхна страна, трябва много да внимава. Антикорупционнният ход според някои близкоизточни наблюдатели е насочен всъщност срещу представителите на кралската фамилия, а другите са арестувани просто за повече достоверност пред саудитското общество.

Крал Салман обяви, че чистката е в отговор на „онези слаби души, които поставиха собствените си интереси над обществените, за да придобият по зловреден начин пари“. Според престолонаследника, а и според властите арестите са следствие от работата на специална комисия, която е събирала данни за извършени престъпления в продължение на повече от две години веднага след като крал Салман се възкачи на престола в началото на 2015 г.

Сред арестуваните правят особено впечатление имената на принц Митеб бин Абдула и принц Ал Уалид бин Талал. Принц Митеб е пръв братовчед на престолонаследника и оглавяваше страховитата и влиятелна Национална гвардия. На 4 ноември е бил в своето имение в Рияд, когато му се обадили за среща с MbS. Подобни покани, дори отправяни нощем, са нещо обичайно в стила на саудитската монархия и не могат да предизвикат никакво подозрение, особено когато са отправени към по-високопоставените лица. Принц Митеб тръгва, но не се връща.

Голяма изненада предизвиква арестът на принц Ал Уалид бин Талал, също пръв братовчед на престолонаследника и световно известен саудитски инвеститор, притежаващ значителен брой акции в „Туитър“, финансовата институция „Ситигруп“, хотелската верига Four Seasons, „Фокс нюз“ и няколко от най-големите и значими панарабски медии като телевизионната верига „Ротана“, както и от водещи вестници и телевизионни канали в Ливан. Списание „Форбс“ оценява личното състояние на Бин Талал на 18,7 млрд. щатски долара, в които не са включени всички активи на неговата компания Kingdom Holding, която към момента е най-големият саудитски инвеститор извън Саудитска Арабия.

Не повече от 10 дни след началото на чистката, при която са арестувани 208 високопоставени саудитци, заемащи ръководни длъжности в страната, министри, губернатори и членове на най-вътрешния кръг на кралското семейство, се появява за пръв път информация от пожелал да запази анонимност източник на агенция Ройтерс, че с арестуваните в луксозния затвор се преговаря. Условието е да върнат парите, които предполагаемо са усвоили корупционно. Според официалните изявления на саудитските власти загубите вследствие на корупционни практики през последните поне три десетилетия са най-малко 100 млрд. щатски долара.

На 23 ноември, 19 дни след арестите, авторитетното американско издание „Ню Йорк таймс“ публикува обширен репортаж, почиващ върху интервю на журналиста Томас Фридман с престолонаследника, в което става ясно какво се е случило. По думите на самия MbS на всеки от арестуваните му е предложено да върне предполагаемо откраднатите пари, след което може мигновено да напусне луксозния затвор, без да подлежи на допълнително съдебно преследване. Според Бин Салман 95% от арестантите са се съгласили, след като са видели събраните срещу тях доказателства, 1% са успели много бързо да докажат своята невинност, а едва 4% са обявили, че ще минат през ситото на съдебния процес.

Това пряко кореспондира на реформаторските му въжделения, които изискват огромен финансов ресурс за модернизация на страната, който обаче не е наличен заради ниските цени на петрола. Друга стъпка в тази посока е отложеното два пъти, но отново планирано за първата половина на 2018 г. първично публично предлагане на акции на държавната петролна компания „Сауди АРАМКО“, чийто активи се оценяват на най-малко 2 трилиона щатски долара. В интервю за казионния саудитски панарабски сателитен канал „Ал Арабия“ от средата на ноември тази година престолонаследникът обяви, че обявените за приватизация 5% от компанията ще доведат до най-голямото първично публично предлагане в човешката история, като се очаква да бъдат събрани най-малко 100 млрд. долара – толкова, колкото ще бъдат „върнати“ от арестантите в луксозния затвор.

Между реформите и диктатурата

Престолонаследникът Мохамед бин Салман неколкократно заявява открито в интервюта през 2017 г., че за да пребори тежката корупционна среда, няма да се поколебае да подгони дори и най-високопоставените официални лица. Това му спечелва изключителна популярност сред младите саудитци, от които близо 70% са под 30-годишна възраст, като в същото време успява да отклони вниманието от септемврийските арести на учени, журналисти и блогъри, които критикуват режима.

Признанието на MbS пред „Ню Йорк таймс“, че арестуваните в „Риц Карлтън“ могат на практика да откупят свободата си, обаче отговаря косвено на подозренията, че освен антикорупционен ход арестите са начин да бъде консолидиран огромен капитал, който на практика да бъде одържавен. Освен това по този начин Мохамед бин Салман елиминира и последното, а и най-опасно огнище на съпротива  срещу него – членовете на Кралския съвет, но същевременно събира така необходимите му средства за обявените от него в интервюто за „Ал Арабия“ мащабни проекти.

А те изискват огромен финансов ресурс. Една от големите промени, които той  предвижда, е коренна промяна на инфраструктурата, свързана не само с построяването на магистрали, но и със създаването на огромни сухопътни транспортни съоръжения, които да елиминират нуждата от заобикаляне на Арабския полуостров и да се прехвърлят мостове през Синайската планина, а и през Червено море, чрез което да се избегне опасното преминаване на стоки и хора през протока Баб ел Мандеб, където дебнат съвременните пирати.

Друга важна промяна е свързана с отварянето на страната за туристи извън многомилионния поклоннически поток от мюсюлмани до свещените за исляма Мека и Медина. Престолонаследникът обяви, че на първо време иска да бъдат създадени условия за рекреация на самите саудитци, тъй като те харчели в чужбина най-малко 23 млрд. долара годишно поради липса на подходящи съоръжения и услуги. Не е чудно, че саудитците търсят развлечения другаде, като се има  предвид, че в Саудитска Арабия няма нито един киносалон. Нито един.

От друга страна, кралството не издава туристически визи, освен за поклонението до Мека и Медина, а ги получават само хора, доказали принадлежността си към исляма, и то със строго определени квоти за всяка държава. На въпрос на водещия от арабския сателитен канал до каква степен ще се отвори страната за туристическия бизнес, Мохамед бин Салман отговаря, че все пак ще се изисква от чуждестранните туристи да не нарушават основни местни порядки и обичаи. В този контекст отново в края на ноември принц Султан бин Салман, по-възрастен брат на престолонаследника и шеф на Комисията за туризма и историческото наследство, обяви  пред Си Ен Ен, че през 2018 г. кралството започва да издава туристически визи за граждани от целия свят. С цел да бъдат привлечени платежоспособните западни туристи, ще бъдат построени курорти с обща дължина поне 160 километра на брега на Червено море, като планираният курортен и хипермодерен метрополис е с обявена стойност от 500 млрд. долара.

Исторически шанс

Престолонаследникът обяви два пъти – веднъж на международен форум в Рияд, а после и в интервюто за „Ню Йорк таймс“, че желае и ще работи за това страната да се върне към по-умерената версия на исляма, която била характерна за страната преди. И ако първия път не знаехме какво точно има предвид, то при интервюто за американския вестник Мохамед бин Салман директно напомни, че до 1979 г. саудитското общество е било значително по-отворено към външния свят и се капсулира тежко едва след 1979 г. в отговор на шокиращата промяна в целия ислямски свят, до която води Ислямската революция в шиитски Иран.

Основна цел на вероятния бъдещ саудитски крал е да намали максимално зависимостта на саудитската икономика от петрола, като създаде устойчиви източници на капитали, които да движат страната икономически в бъдеще. Това може да се случи само чрез отваряне на  страната към света. В същото време, макар да не е все още обявен за крал, Мохамед бин Салман е фактически начело на страната, тъй като баща му му делегира всички прерогативи да управлява сигурността, армията, икономиката, международните отношения и общественото развитие на кралството. За разлика от досегашните владетели, включително и от баща му, престолонаследникът не назначава роднини за съветници, а разчита на образовани в САЩ или Великобритания саудитци от неговото поколение.

MbS предлага де факто нов обществен договор на саудитците, които към момента получаваха висок дял от споделената печалба от продажбата на петрол, който им осигуряваше висок жизнен стандарт, а в замяна те отдаваха своето политическо подчинение и следваха безпрекословно строгите социални и религиозни норми на поведение. Бин Салман обявява готовността си да позволи множество граждански свободи, да намали драстично процента на саудитците, работещи на държавна служба (56%), като в същото време създаде условия за развитие на предприемачеството, което не е свързано с горивата. Като атакува устойчиви стълбове на саудитския обществен договор обаче, едва 32-годишният престолонаследник си позволява да посегне и на значението на семейния съвет, управлявал страната след 1953 г. Това разбираемо позволява на неговите критици да се опасяват от еднолична диктатура, още повече като се има предвид, че от юни насам по негово нареждане бяха арестувани другият престолонаследник, могъщият шеф на силите за сигурност Мохамед бин Найеф, десетки опозиционери и буквално стотици членове на кралската фамилия.

Ако към това добавим и военното блато в Йемен, както и все още нерешената Катарска криза, става ясно, че засега престолонаследникът се справя завидно добре с лидерството във вътрешен план, но все още не може да се похвали с никакви успехи на международната сцена. Пореден опит за възстановяване на саудитския международен престиж е провелата се в Рияд в края на ноември среща на Антитерористичния ислямски военен съюз, който даде силна заявка с 41 страни членки, че ще се опита да се противопостави на т.нар. Шиитска дъга в Близкия изток, включваща Иран, Ирак, Сирия и Ливан.

Мохамед бин Салман е изправен пред исторически шанс – или да се превърне в най-значимия лидер на арабско-мюсюлманския свят, или да стане поредният диктатор в Близкия изток, който се изправя срещу собствения си народ и съседите.

-----

Този текст е публикуван в последния брой на списание "Клуб Z" за 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.