НДК е сградата домакин на българското председателство на Съвета на ЕС. За целта има ремонт – той обаче се превърна в символ на безотговорно и непрозрачно харчене на парите на данъкоплатците. Сумата нараства непрекъснато, а усещането за твърде много прикрити интереси остава.

От януари 2018 г. България е председател на Съвета на Европейския съюз за период от шест месеца. Това е първото председателство на страната, която се присъединява към Съюза десет години по-рано. В месеците преди тази дата емблематичният за София Национален дворец на културата (НДК) се превръща в централна тема, защото именно тази сграда трябва да домакинства официалните събития на председателството.

Темата обаче изобщо не е европейска. Става дума за ремонти и прахосничество на публични средства. И всичко това е на фона на два поредни ремонта на пространството около НДК за общо почти 17 млн. лв. В медиите се появява нов израз – „НДК гейт“. Историята минава през уволнение и прокурорски обвинения срещу бившия директор на държавното дружество Мирослав Боршош, смяна на принципала на НДК – от Министерството по европредседателството към Министерството на културата, парламентарна комисия, в която управляващи и опозиция си прехвърлят горещия картоф – за действията и назначението на Боршош, за начина на разходване на парите за ремонт, за избора на изпълнител…

45 милиона лева по-късно и близо две години, след като държавата избира НДК за основния домакин на председателството – все още няма ясни отговори на въпросите как, за какво и защо са похарчени всички тези пари.

ГАЛОПИРАЩИТЕ ЧИСЛА

С решение на Министерския съвет № 37 от 16 септември 2015 г. НДК се превръща в основната сграда домакин на председателството на Съвета на ЕС. За целта на 1 август 2016 г. капиталът на дружеството е увеличен със 17 млн. лв. – парите трябва да бъдат изразходвани за предстоящите ремонти и подобрения.

На 14 април 2016 г. е обявена обществена поръчка за „проектиране, преустройство и адаптация“ на основната сграда на НДК с прогнозна цена от 12 800 000 лв. Тогава очакванията са приблизително в този размер. Година и половина по-късно тези числа вече са няколко пъти по-големи. Но всичко по реда си:

На 5 май 2016 г. обявената обществена поръчка е прекратена – това става само три седмици след обявяването. Директорът на НДК Мирослав Боршош мотивира това с изисквания при проектирането, включени в документацията. На 21 юли 2016 г. търгът е обявен отново – предметът е същият, прогнозната цена обаче вече е започнала да расте – 13 999 000 лв. Не става ясно защо е необходим допълнителният един милион.

На 2 октомври 2016 г. търгът е спечелен от „Галчев инженеринг“. Документите в Агенцията за обществени поръчки обаче показват, че цената на ремонта е пораснала още – вече е 16 549 997,99 лв. Зимата идва, а с това започват дейностите по ремонта.

Половин година по-късно Министерският съвет приема постановление, което надува още повече сметката – от документа с дата 8 юни 2017 г. се разбира, че парите не просто не са достатъчни, а са нужни още… 36 млн. лв. Поне това е искането, което Мирослав Боршош и управата на НДК отправят към Министерския съвет (по времето на служебния кабинет – б.р.). При отпускането на новите пари на власт вече е кабинетът „Борисов 3“. Капиталът на дружеството се увеличава с още 28 млн. лв. – останалите се оказват неоправдани според документите, преценява принципалът.

ЗАЩО ПАРИТЕ ВСЕ НЕ СТИГАТ

Първоначалните 17 млн. лв. не просто не стигат. Договорът с „Галчев инжеренинг“ (спечелен от фирмата и заради добрата цена, която е дала, макар и много по-висока от прогнозната стойност на търга, въпреки че е имало оферти и в рамките на прогнозата – две на брой – б.р.) позволява нови плащания в размер до 50% от сключения договор. Според решението на Министерския съвет новите 28 милиона лева следва да се разпределят по следния начин:

• до 7 млн. лв. с ДДС за обезпечаване на цялата стойност на вече сключените договори, тъй като предходното увеличаване на капитала на НДК със 17 млн. лв. е недостатъчно за покриване на плащанията по тях;

• средства в размер до 50% от стойността на сключения договор между НДК и „Галчев инженеринг“ ЕООД за ремонта;

• средства в размер до 50%, от стойността на сключения договор на 5 ноември 2016 г. между НДК и „Динакорд–България“ ЕООД за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на конгресно-конферентна техника. Тази поръчка първоначално е за малко над 3 млн. лв.;

• останалите 12 млн. лв. са за търг за „Единна хомогенна глобална система за сигурност”. Впоследствие такъв търг не е обявен, а през септември НДК сключва с пряко договаряне договор отново с „Галчев инжеренинг“ за 10 млн. лв. за въпросната система за сигурност.

Агенцията по обществени поръчки не одобрява в свое становище анексите по договора за ремонт и строителство – това е и основната причина да не бъдат отпуснати всички поискани 36 млн. лв. Исканията не отговаряли на критериите по закон за „непредвидени обстоятелства”, които оскъпяват дейностите.

ВРЕМЕ ЗА СКАНДАЛИ

До този момент всичко си върви някак тихо и сигурно нямаше да се чуе за финансовите проблеми на НДК, ако министърът за европредседателството Лиляна Павлова не уволнява Боршош. На следващия ден премиерът Бойко Борисов го връща на поста. Тогава публиката научава, че прокуратурата проверява бившия шеф на НДК. След това премиерът отнема НДК от Павлова и го дава за стопанисване на Министерството на културата. Накрая Боршош уж сам се оттегля. И сега е обвиняем.

Покрай политическите въртележки около НДК излиза наяве и размерът на разхищение на пари на данъкоплатците. В парламента се създава „временна анкетна комисия“ по искане на БСП с мотива да се разбере как се харчат парите за председателството, дадени за ремонт на НДК. От работата на комисията се разбира, общо взето, следното: по данни на новото ръководство на НДК около 4 млн. лв. от първите 17 млн. лв. са били похарчени за „други дейности”. Какви – не се разбира. Интересен детайл е, че първото обвинение срещу Боршош, повдигнато от прокуратурата, е точно за нецелево харчене, но на по-малка сума – 1.7 млн. лв. Също според обвинението Мирослав Боршош е ощетил НДК с 28 399 лв., изхарчени за два едногодишни договора за оперативен лизинг на луксозен автомобил „Лексус ЛС 600“.

ПРОГРАМИРАНА БЕЗОТГОВОРНОСТ

Когато вицепремиерът Томислав Дончев е принципал на НДК – това е, преди да бъде създадено Министерството за европредседателството през април 2017 г., 17-те милиона не са били превеждани по целева сметка – за да се харчат по предназначение. Признава го и самият той по време на изслушване в парламентарната комисия. От изслушванията на бивши и настоящи министри и бивши и настоящи представители на ръководството на Двореца на културата става ясно още, че НДК не е предоставял навреме поискани отчети и бизнес план.

Публикуваните в Търговския регистър годишни отчети пък показват, че през 2015 г. НДК реализира нетна загуба от 9 339 000 лв. С натрупванията от предишни периоди загубата става 32 969 000 лв. Констатирано е още, че регистрираният капитал на дружеството е с 18 011 000 лв. по-малко от наличния. Според отчета за 2016 г. НДК завършва годината с над 8 млн. лв. нови загуби, а общият размер на загубата със сумите от предишните години е 40 516 000 лв.

Докладът на временната комисия е приет от Народното събрание, като просто обобщава чутото по време на петте си заседания. А какво наистина се е случвало с парите – очакваме да разберем в детайли от одита на Сметната палата на „Национален дворец на културата – Конгресен център“ АД, който е поръчан от Народното събрание. И, разбира се, от развитието на съдебните дела срещу Боршош.

КАК Е ИЗБРАН ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ НА РЕМОНТА

В цялата история около НДК се появява и съмнение за начина, по който е избран изпълнителят на ремонта за председателството. Първо Лиляна Павлова намеква за проблеми, когато уволнява Боршош. В резултат самият Боршош – отново с недомлъвки, казва, че върху него е оказван натиск да подписва неща, с които не е съгласен.

В поръчания от Лиляна Павлова одит на външен одитор има констатации, че „Галчев инженеринг“ е трябвало да бъде отстранена още в началото на търга, защото е предложила в офертата си цена с 2.5 млн. лв. по-висока от прогнозната стойност. В поръчката е трябвало да останат само две оферти според този критерий – на обединение „Кид плюс М синтез“ (за 14.0 млн. лв.) и на консорциум „Евро НДК“ (за 13.7 млн. лв.). Но… резултатът е друг. Нарушения са открити и при по-малките поръчки – за технически надзор и за оборудване на залите в НДК. Но те не излизат чак толкова „скъпо”.

Така България се готви за своето председателство с много съмнения за нередности и прокарване на частни интереси, както и с все по-големи разходи на публични пари. Така НДК е на път да се превърне не толкова в емблема на председателството, колкото на непрозрачното и безотговорно харчене на парите на данъкоплатците.

...

Текстът е от "Черна книга на правителственото разхищение в България", издадена от фондация "Фридрих Науман".