Столична община страда от необичайни метеорологични явления поне веднъж годишно. Предишни години беше изненадващият ноемврийски сняг, тази – фините прахови частици.

Работя в сграда до кръстовището на булевардите "България" и "Гешов". Налага ми се да слизам на булеварда поне два пъти дневно, и двата – в час пик. Абсурдно е човек дори да си помисли да отвори прозореца, защото шумът и миризмата от изгорелите газове са нетърпими. Но за съжаление и на местата без толкова интензивен трафик тази зима се усети много сериозен проблем със замърсяването на въздуха. Отношението към него от страна на общината, е меко казано, формално и несъобразено с реалността.

За съжаление, признаването на проблема доведе единствено дотам, че имаме доклад с оперативни мерки, които бяха приети. Значи всичко е наред. Сред експертите има принципно единодушие, че основните замърсители на софийския въздух са два – отопляващите се на твърдо гориво и автомобилите. Решението на Общината адресира само втория "виновник", но го прави по начин, който може да бъде само образец за творците на хаоса.

Има няколко категории мерки, които включват обявяване на "тесния" център за зона без автомобили, паркиране и пътуване с градския транспорт на занижени цени (един лев на ден, за който ще ви разкажа по-късно), поскъпване на престоя в синя и зелена зона, и едно от най-абсурдните – Общината да "призовава" населението да не пътува с автомобили.

На 28 януари тази година беше първият експериментален ден на "зеления билет", който ви дава право срещу един лев да пътувате неограничено с общинския транспорт. Пробата беше извършена тази неделя и показа единствено, че Столична община не може да призове никого, камо ли своите служители да спазват разпоредбите и. Много хора въобще не разбраха предварително, но кметът на София госпожа Фандъкова побърза да се похвали, че 12 000 повече са пътували срещу един лев. Същата забрави да спомене стотиците, които си купиха нормалния билет от автоматите, защото от Метрополитен забравиха да ги пренастроят спрямо новата цена. При шофьорите на наземен транспорт и в будките пък имаше по 50 билета (половината капацитет на пълен автобус), останалите бяха стари.

Проявите на избирателна памет ни напомнят за една история, която бе разкрита през юни миналата година - за фирмата на съпруга на депутатката от ГЕРБ, спечелила обществената поръчка за прахово боядисване на 400 спирки в столицата, забравила да ги боядиса "прахово" и само ги боядисала, в резултат на което те сега ръждясват. Догодина ще купим нови. Прах при прахта, пари при парите. Депутатката подаде оставка, директорът на Центъра за градска мобилност също, а преприската прашасва забравена на прокурорското бюро.

На подобно място събира прах и делото срещу наредбата на Общинския съвет за повишението на цената на билета, заведено от граждани и организации. Когато еднократното пътуване стана 1,60 лв., това беше повод за повсеместно недоволство и още тогава много специалисти предвиждаха влошаване на качеството на въздуха, след като хората направят простата калкулация, че им излиза почти същото да пътуват с автомобил. Столична община обещаваше нови автобуси и чист въздух, но все така допуска и поощрява липсата на прозрачност на похарчените пари в дъщерното си дружество "Център за градска мобилност", в "Метрополитен" и "Автобусен транспорт". Контрольорите в градския транспорт все така без основание са придружавани от служители на Общинска полиция, които все така незаконно предават личните ни документи на контрольорите, за да ни пишат актове. Наказателните постановления по тях се обжалват и най-често биват отменени. Няма и друга страна, в която глобата ти за пътуване без билет, или която и да е глоба, да се увеличава, ако я обжалваш.

Повярвайте ми, искам да живея в град с чист въздух. Искам да бъдат взети реални, а не симулативни мерки.

Но дотук всичко е прах в очите.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".