Article_top

Емил Тонев

Представи си, че няма господства -
чудя се дали си способен.
Че няма глад и алчност,
а едно човешко братство.
Представи си, че всички хора
си споделят целия свят.

Може би мислиш, че съм мечтател,
но не съм единственият.
Надявам се някой ден
и ти да станеш един от нас -
тогава светът
ще заживее като едно цяло.

Това е от Джон Ленън. От песента Imagine. Джон е голям и си представя големи неща.

 

Ние сме по-малки. До такава степен са ни смалили, че вече ни е трудно даже да си представим една по-добра България. Без глад и алчност, без подлост и подлизурство, без лъжи и корупция. Една нормална България, в която думите "чест" и "достойнство" не са празни от съдържание. В която работиш ли - печелиш. В която печелиш, когато много мислиш и работиш, а не когато много лъжеш и крадеш. България, в която откраднеш ли - влизаш в затвора, а не те пускат най-официално да отлетиш за топлите страни с откраднатото. България, която не се срамува от себе си.

Стигнали сме дотам да смятаме ненормалното за нормално. Казват го на всеослушание банкери, политици, икономисти. И какво от това? Нищо. 

Извинявайте за емоционалния тон, но... Толкова ли сме се задръстили? Оня ден колега ми подхвърли, че има годишнина от разстрела на поета Никола Вапцаров. Замислих се как да опиша събитието по така - да не е стандартното, ежегодното. Да не е клише. И единственото, което ми хрумна е следното заглавие: 

Разстрел, и след разстрела – Пеевски.

Ужасих се от собственото си хрумване, макар че много бързо ми дойдоха думите, с които да продължа текста. Сто процента щеше да възбуди интерес и да се подмята из мрежата. Но се отказах. Отвратително е да смесваш великото с нищожното в подобен текст, колкото и да е комерсиално от друга страна.

И в този момент се появи едно 22-годишно момиче на име Росица. Което, без никакви излишни скрупули, се сбори със Системата в почти буквалния смисъл. Вярно, не с голямата Система, претакаща милиарди, а една по-малка, чак привидно незначителна - финансирането на българско кино. Система наистина по-малка, но не по-малко прогнила и нечестна от голямата. Росица тропна с танцьорското си краче и, за ужас на оялите се с грес бурмички от машината, отказа да приеме отвратителните ѝ правила. Машината прогъгна, изскърца, забуксува и... спря. Представете си сега как болтовете и гайките ѝ се блъскат една друга в недоумение как да реагират, за да не станат вкупом излишни...

От реакциите на текста за Росица обаче веднага стана ясно, че на много, много хора отдавна им се е искало да се появи едно такова същество - младо, красиво, честно и неподдаващо се на манипулация. И много, много хора взеха да си представят, че нещата могат да се променят. Не само в българското кино, нали се сещате... 

Скъпи нормални хора! Подкрепяйте Росица! От нея може да тръгне нещо наистина голямо, вероятно сте го усетили!

Накрая само ще ви напомня, че Росица никога не е чувала и няма да чуе песента на Джон Ленън. Знаете защо.

Но пък умее да си представя.  

 
Административният съд отхвърли жалбата на Росица Караджова.

Представи си, че няма господства -
чудя се дали си способен.
Че няма глад и алчност,
а едно човешко братство.
Представи си, че всички хора
си споделят целия свят.

Може би мислиш, че съм мечтател,
но не съм единственият.
Надявам се някой ден
и ти да станеш един от нас -
тогава светът
ще заживее като едно цяло.

Това е от Джон Ленън. От песента Imagine. Джон е голям и си представя големи неща.

 

Ние сме по-малки. До такава степен са ни смалили, че вече ни е трудно даже да си представим една по-добра България. Без глад и алчност, без подлост и подлизурство, без лъжи и корупция. Една нормална България, в която думите "чест" и "достойнство" не са празни от съдържание. В която работиш ли - печелиш. В която печелиш, когато много мислиш и работиш, а не когато много лъжеш и крадеш. България, в която откраднеш ли - влизаш в затвора, а не те пускат най-официално да отлетиш за топлите страни с откраднатото. България, която не се срамува от себе си.

Стигнали сме дотам да смятаме ненормалното за нормално. Казват го на всеослушание банкери, политици, икономисти. И какво от това? Нищо. 

Извинявайте за емоционалния тон, но... Толкова ли сме се задръстили? Оня ден колега ми подхвърли, че има годишнина от разстрела на поета Никола Вапцаров. Замислих се как да опиша събитието по така - да не е стандартното, ежегодното. Да не е клише. И единственото, което ми хрумна е следното заглавие: 

Разстрел, и след разстрела – Пеевски.

Ужасих се от собственото си хрумване, макар че много бързо ми дойдоха думите, с които да продължа текста. Сто процента щеше да възбуди интерес и да се подмята из мрежата. Но се отказах. Отвратително е да смесваш великото с нищожното в подобен текст, колкото и да е комерсиално от друга страна.

И в този момент се появи едно 22-годишно момиче на име Росица. Което, без никакви излишни скрупули, се сбори със Системата в почти буквалния смисъл. Вярно, не с голямата Система, претакаща милиарди, а една по-малка, чак привидно незначителна - финансирането на българско кино. Система наистина по-малка, но не по-малко прогнила и нечестна от голямата. Росица тропна с танцьорското си краче и, за ужас на оялите се с грес бурмички от машината, отказа да приеме отвратителните ѝ правила. Машината прогъгна, изскърца, забуксува и... спря. Представете си сега как болтовете и гайките ѝ се блъскат една друга в недоумение как да реагират, за да не станат вкупом излишни...

От реакциите на текста за Росица обаче веднага стана ясно, че на много, много хора отдавна им се е искало да се появи едно такова същество - младо, красиво, честно и неподдаващо се на манипулация. И много, много хора взеха да си представят, че нещата могат да се променят. Не само в българското кино, нали се сещате... 

Скъпи нормални хора! Подкрепяйте Росица! От нея може да тръгне нещо наистина голямо, вероятно сте го усетили!

Накрая само ще ви напомня, че Росица никога не е чувала и няма да чуе песента на Джон Ленън. Знаете защо.

Но пък умее да си представя.  

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Росица Караджова

Не знам дори какво да напиша за тази статия. Думите на Емил Тонев за мен са толкова силни, че ме е страх дали наистина ги заслужавам. Благодаря от сърце.
Анонимен's picture
Анонимен

pl.

Спокойно Росица! Заслужаваш ги! :)
Анонимен's picture
Анонимен

Паркович

И аз те подкрепям принципно,но все пак не разбрах, останалите които са спечелили субсидията си честно - какво се случва с тях? Иначе браво и дано се намират все повече хора които да си търсят правата,тогава България ще бъде едно по добро място за живот.
Анонимен's picture
Анонимен

Jay Boteff

Великолепен текст, след умората от великолепното начало на вликолепната(надяваме се) промяна....

MARIA SALVADOR

" Разстрел, и след разстрела – Пеевски"!?!?!?
Господин Тонев, това не е дори ужасно. Жестоко е.
Колкото до Росица- някъде другаде, в някой друг свят нейният филм сигурно би бил възможен. Във всеки смисъл на думата " филм".
Съжалявам, че вероятно ще досадя на аудиторията с лични неща, но просто не мога да се стърпя. Да разкажа нещо.
!986. Излизам от спектакъл в Операта с покойния си дядо. Той видя свой приятел, поздравиха се. Застанах от страни да го изчакам, да не преча.
И тогава покрай мен минаха три създания от женски пол. На средна възраст. Беше преди Рождество- студено, сняг. Имаше и такива зими някога в София.
Трите гримирани като за маскен бал. С пръстен на всяка ръка. Кожи. И диалект. Жесток, смазващ слуха( и духа) диалект.
Едното от тия създания казва на дружките си: " Певачи. Пее, ходи насам натам. Ама и то вика, че работи. Два картофа не посадило, ама на- работа било това!"
Призля ми.
Някой сигурно им беше подарил билетите. Беше им подарил преживяване. Красота. Страст. И какво от това!?
Ето това е положението в България. Воинстващата посредственост, облечена в кожи. Презираща всичко, що работи с ум, с талант, с дух. Презрението към хората на духа и ума от край време е национален спорт в България. Като гледам, известно време след 1986 г. положението е почти същото. На Росица ще й бъде трудно- колкото и да я подкрепят хората. Защото не сади домати, не копае в мина и не е проста!
Все пак- искрено й желая да направи всички филми, които си ПРЕДСТАВЯ.
Анонимен's picture
Анонимен

Смирненски

Вместо червеи - Пеевски! Ехааа! А каква е разликата? Само в килограмите май...
You voted '-'.
Анонимен's picture
Анонимен

Нормален

Скъпи нормални хора! Няма нужда да подкрепяте Росица, тя е достатъчно силна! Вместо това бъдете Росица!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Росица Караджова

Благодаря на всички за подкрепата. Поклон.
Анонимен's picture
Анонимен

Росен Хинков

Вчера един приятел в Казанлък извади книга на Владиир Свинтила „От Маркс до Христа“ Както е известно това е човек от последното поколение интелектуалци, които са поназнайвали 10-на езика,лежали са в комунистическите концентрациони лагери, превеждали са Шекпир и Р. Бърнс/който е чел Бърнс в оригинал може да си представи какъв зор е това/ Та този приятел, разказа в резюме книгата:колко е пропаднала българската духовност в продължение на годините от 1945 до сега. Умираме. И всички защитници на статуквото в случая с г-жа Караджова, моля да помислят , на кой Бог служат. Всъщност, приятелят който извади книгата на масата , беше един обикновен православен поп.
Анонимен's picture
Анонимен

Аз

Прекрасен текст!
Дано умеем от слепота да се спасим!
Анонимен's picture
Анонимен

ФБ

Група за подкрепа на Роси: https://www.facebook.com/groups/Da.podkrepim.Rosi/
Анонимен's picture
Анонимен

Константин Бранкуш, един провинциалист от Търгу Жиу, Румъния, си наумил, че има мисия и тръгнал пеш за Париж, щото нямал пари за влака Букурещ - Париж. Пристигнал след 3 месеца, окъсан, гладен, бос /със скъсани обувки демек, доцент Кънчева!/ и взел че изпълнил мечтата си - станал известен артист, знаем го под името Бранкузи. Ето той и такива мечтатели като него ще се запомнят на тоз свят, а хора като доцентката Юлия Кънчева ще бъдат погълнати от Забравата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията