С всички условности, които вървят с всяко допитване до народа, резултатът от референдума за въвеждане на гласуване от разстояние по интернет в края на 2015 г. е повече от ясен – почти 70% (или 1,88 милиона души) гласуваха в подкрепа на предложението, а избирателната активност беше достатъчна, за да бъде разгледано то от парламента. В резултат първите избори, на които трябваше да бъде предоставена възможност да се гласува по интернет, трябваше да бъдат тези за европейски парламент догодина. Публикуван тази седмица доклад на Централната избирателна комисия от провежданите от нея тестове на системата за гласуване от разстояние обаче сочи, че това може и да не се случи, тъй като част от условията не са изпълнени, а от ЦИК се опасяват за сигурността на изборните резултати. Тук ще разгледаме част от идентифицираните проблеми, както и възможните решения, които биха позволили все пак догодина да гласуваме от удобството на дома си.

Основната пречка, която ЦИК посочва в доклада си, е липсата на възможност за сигурна електронна идентификация на гласоподавателите - необходимо условие за гласуване от разстояние. Част от причината, поради която 2019 година беше избрана за първото гласуване онлайн, беше очакването, че от началото на 2018 ще започне и издаването на лични документи с вграден чип за електронна идентификация. Първоначално обаче този срок беше изместен с една година, а понастоящем поръчката за изграждането на национална система за електронна идентификация е спряна, което прави и срокът за изпълнението ѝ неизвестен. Това обаче далеч не означава, че няма алтернативи, които да позволят провеждането на първия електронен вот по план.

Най-очевидното решение е употребата на вече наличен квалифициран електронен подпис (КЕП) за идентификация на гласоподавателите на евроизборите през 2019-та. Това признава и самата ЦИК в доклада си, но с уговорката, че такъв имат малко хора и получаването му е относително трудно. Тези пречки обаче не са значителни – опитът на Естония сочи, че няма основания да очакваме голям брой хора да гласуват от разстояние на първите няколко вота, на които това е възможно, а техният профил най-вероятно ще съвпадне с този на хората, които вече разполагат с метод на електронна идентификация. На първите такива избори в Естония онлайн гласуват едва 9300 души (или 2% от всички подадени гласове), които са подчертано млади, с добри компютърни умения и отворени към нови технологии, а тези характеристики се размиват чак половин десетилетие по-късно, когато гласуването онлайн придобива масовост.

Дори и да приемем обаче, че достъпът до електронен подпис е неприемлива бариера за достъп до гласуване онлайн, има алтернативи. Най-достъпната е издаването на уникални за избирателя кодове, употребими за конкретните избори, подобно на системите, ползвани в Швейцария и Норвегия. Ако се сметне, че прилагането на такава система универсално е прекалено скъпо, възможно е и получаването им само при заявяване на желание за гласуване онлайн от конкретния избирател – както вече посочихме, не е много вероятно на първо време те да са особено много. Независимо дали с КЕП или с помощта на кодове, идентификацията на гласоподавателните далеч не е непреодолимо препятствие и има алтернативни подходи до въвеждането на електронни лични карти.

ЦИК се опасява и за сигурността на гласовете при провеждането на избори онлайн, цитирайки опасностите от хакерски атаки и новите проблеми, идентифицирани в компютрите на самите потребители със пробивите в сигурността на Intel, AMD и ARM. Опитът на други държави – най-вече Естония, тъй като тя е с най-дълга практика -  обаче сочи, че сигурността на електронните системи за гласуване е поне на нивото на тези за гласуване на хартия или по пощата. В този смисъл, ако при провеждането на изборите ЦИК се придържа към вече изградените добри практики, няма особени основания за притеснения по отношение на сигурността. Дори и с помощта на неустановен досега подход подадените онлайн гласове да бъдат компрометирани, винаги остава възможността да се гласува повторно на хартия, а те да не бъдат включвани в изборните резултати.

Позволявам си да не се съглася с ЦИК и за това, че въвеждането на електронно гласуване би увеличило риска и размерите на контролирания и купен вот. В най-добрия случай, подаването на гласове онлайн е неутрално към този феномен – в случай, че гласоподавателят по свое желание продава гласа си, то няма мярка, която да го спре, освен активното преследване на „купувачите“. При оказване на натиск обаче, възможността за повторно гласуване по интернет или инвалидиране на електронния вот с подаване на хартиена бюлетина правят контролирането на вота много по-скъпо, трудоемко и несигурно за резултата.

Тези забележки настрана, симулациите на ЦИК установяват, че гласуването онлайн е по-удобно за потребителите, намалява риска от грешки в хода на изборния процес и улеснява изчисляването на окончателния резултат. Именно тези заключения правят още по-важно отстраняването и разрешаването на изброените по-горе проблеми в името на постигане на по-лесен, удобен и сигурен изборен процес.

*Анализът е публикуван на сайта на Институт за пазарна икономика. Подзаглавието е на редакцията.