Финансовата система на "Хамас" е сложна и непрозрачна, с корени, простиращи се отвъд ивицата Газа. Ислямисткото движение разполага и с прикрит международен инвестиционен портфейл, който често използва криптовалути като средство за заобикаляне на международните санкции. Когато "Хамас" се опитва да събере средства чрез благотворителни организации, „те не казват, че тези пари ще бъдат използвани за финансиране на "Хамас", а показват снимка на дете, покрито с кръв“, казва Матю Левит, директор на програмата по контратероризъм и разузнаване във Вашингтонския институт по близкоизточна политика, който смята, че „голяма част от тези пари в крайна сметка ще бъдат използвани за военни цели“.

Първите стъпки срещу системата за международно финансиране на "Хамас" бяха предприети в Австрия срещу движението „Мюсюлмански братя“ и "Хамас", след това борбата се премести в Германия, а накрая признаци за силна реакция се появиха в Нидерландия, където в доклад на американското списание National Interest се посочва, че е бил арестуван важен член на мрежата за финансиране на "Хамас".

Според списанието нидерландските власти са арестували Амин Абу Рашид, президент на Европейската палестинска конференция, и дъщеря му за прехвърляне на 5,5 милиона евро на "Хамас". Това е бил „последният пример за това, което правят "Хамас" и групи, класифицирани като терористични организации в Европейския съюз и Съединените щати, действащи под прикритието на благотворителни и неправителствени организации“. Съгласно нидерландското законодателство, имената на заподозрените не се разкриват, докато не бъдат осъдени.

Възрастта на заподозрените обаче беше обявена в официални изявления, очевидното изчезване на Абу Рашид от социалните мрежи през последните седмици и анализите на лица, запознати с случая, потвърждават, че 55-годишният мъж, арестуван от нидерландската полиция, е именно той - според анализа на американското списание.

Израел не беше единствената страна, която обяви имената на неправителствени организации в Европа, свързани с палестински терористични групи. През 2003 г. Министерството на финансите започна да налага санкции на базирани в Европа организации, които подкрепят "Хамас", включително британската благотворителна организация Interpal, която също е включена в списъка на терористичните организации на Канада и Австралия. Двама души, които са работили в Европейската палестинска конференция, са били членове на благотворителната организация Interpal.

Съединените щати се бориха десетилетия с благотворителни и неправителствени организации, които служат като прикритие за "Хамас". През 2013 г. Израел наложи санкции на Абу Рашид, заедно с двама други членове на управителния съвет на Европейската палестинска конференция, за ролята му като активен член на "Хамас" в Европа.

Абу Рашид е също председател на фондация „Исра“ и е бил член на фондация „Ал Акса“ в Нидерландия. И двете са част от „Съюза на доброто“, коалиция от организации, които събират средства от името на "Хамас" в Европа, която беше санкционирана от Министерството на финансите на САЩ през 2008 г., но Европейският съюз все още не е последвал този пример. Шведските власти не предприеха действия по отношение на близките, макар и непублични, връзки на Абу Рашид с "Хамас" доскоро. В началото на май Абу Рашид се похвали с успешната си среща с члена на Шведската лява партия Матс Билберг.

Абу Рашид е само един от няколкото членове на "Хамас", действащи в Европа, както и Маджид Халил Муса ал Зир, германски гражданин и виден член на "Хамас", който е заемал постове в организации, базирани в Европа.

Милиони евро се вливат ежегодно в Газа от неправителствени организации в Европа, свързани с "Хамас", където групировката е успяла да привлече помощи от европейски благотворителни организации, които не са свързани с нея, като Norwegian People's Aid, неправителствена организация, финансирана от норвежкото правителство. Тя е обвинявана, че предоставя финансова подкрепа на Иран, "Хамас", Народния фронт за освобождение на Палестина и Демократичния фронт за освобождение на Палестина.

Въпреки неколкократно разширяваните европейски санкции срещу "Хамас", прикрити нейни активисти и тайно свързани с нея групи все още свободно се движат в Европа*.

Като позволява на терористите да подбуждат и действат на континента, Европа става по-уязвима към вътрешна радикализация, което излага европейците на риск, според американското списание. През последните години европейските страни увеличиха усилията си за борба с политическия ислям, особено с "Мюсюлмански братя" и "Хамас". В Австрия властите разследват 70 лица от двете организации по обвинения, свързани с финансиране на тероризъм. В Германия "Мюсюлмански братя" и "Хамас" са подложени на значителен натиск през последните месеци, като политическите партии от десницата се стараят да принудят правителството да вземе по-строги мерки за борба с тези организации.

Германските власти се стремят да се борят с проблема с даренията, прехвърляне към екстремистки организации в чужбина, на фона на постоянния поток от средства, които попълват касите на тези групи чрез електронни платежни услуги или посредници. Тези, включващи множество малки суми финансови потоци захранват натрупване на средства, достатъчни за планиране на брутални атаки, без да бъдат лесно открити.

Цифрови методи на плащане

Има много механизми, използвани от физически лица за събиране на средства и прехвърлянето им към екстремистки групи и въоръжени движения в конфликтни зони, включително ИДИЛ и "Хамас". В този контекст кореспондентът на  ливанският вестник (An-Nahar,) в Берлин разказва за  документален филм, излъчен от новинарската мрежа ARD, озаглавен „Немски пари за тероризъм“. Той разкри, че средствата се прехвърлят от Германия чрез тайни и неофициални мрежи и скрити канали, докато традиционните банкови преводи играят второстепенна роля. Изданието цитира експерта по криптовалути Джонатан Левин от американската компания Chainalysis, който говори за все по-честото използване на цифрови методи на плащане, които позволяват на всеки в света да извършва трансгранични транзакции, като следва прости стъпки. Те се използват и за събиране на дарения или чрез призиви на платформи като Telegram. Ари Редборд, глобален директор по политика и правителствени въпроси в TRM Labs, компания за разузнавателни технологии, каза пред Би Би Си: 

„Хамас“ беше една от първите организации, които започнаха да използват криптовалути или поне да изискват дарения в криптовалути“.

Той добавя, че групата първоначално е използвала Bitcoin, но от 2022 г. е добавила и дигиталната валута Tron.Криптовалутите позволяват прехвърлянето на големи суми пари през границите много по-бързо от традиционните парични преводи, което прави технологията „изключително привлекателна както за законни, така и за незаконни участници“, казва Редборд.

В този контекст информацията сочи, че активист от австрийски произход на име Мустафа А. е играл ключова роля в кампаниите за набиране на средства чрез своя канал „Gaza Now“ в приложението Telegram. Казва се, че той е събрал милиони долари чрез публикации, съдържащи QR кодове за прехвърляне на средства към портфейли с криптовалута. Според разследващите, част от тези средства са постъпили в организации, свързани с "Хамас". Заподозреният, който в момента е в ареста и е в списъците за санкции на САЩ и Великобритания от март 2024 г., отрича обвиненията, а разследването продължава.

Журналистически разследвания също така разкриха, че германски средства често достигат до лагери в северна Сирия, в които са съсредоточени десетки хиляди членове на ИДИЛ. Тези разследвания съобщават, че жена на име Елиф А. от Мюнхен е заминала за Сирия през 2015 г. и в момента координира даренията, а германските съдилища са осъдили лица, които са сътрудничили с нея и са събирали средства от нейно име. От друга страна, разследванията показват, че жени в лагерите на ИДИЛ в Сирия все още се опитват да набират поддръжници чрез социалните мрежи, използвайки лозунги като: „Дарете парите си за джихада“ или фрази, в които се посочва цената на пушка или пълнител.

Правни пропуски

В този контекст професорът по финансово и банково право Хендрик Остерман казва пред An-Nahar, че е трудно да се осъдят потребителите, защото те се възползват от пропуските в наказателното право. Той обяснява, че „член 129 от закона криминализира онези, които подкрепят организации, класифицирани като терористични, но е необходимо да се докаже, че помощта е представлявала действителна подкрепа за организацията“. Той добавя, че за да се криминализира финансирането на тероризма, „не е достатъчно да се докаже, че средствата са били прехвърлени на подозрителна организация; трябва да се докаже също, че тези средства са били предназначени за престъпни деяния като убийство, подкопаване на държавната сигурност, нападение над граждански или военни цели или вземане на заложници", тоест. доказателства за действителни подготовки за атаки и че всяко евро е било използвано за закупуване на оръжия или експлозиви или за обучение. Липсата на такива доказателства затруднява работата на службите за сигурност и разследващите органи и отслабва делата пред съда.

На практическо ниво разследванията разкриха, че определени групи продължават да използват принципа на хавала: депозират пари при лице в Германия (обикновено търговец), което след това изплаща сумата на получател в чужбина, чрез съучастник или роднина. Това означава, че парите не се прехвърлят чрез официални системи, а се уреждат между тях, без да оставят банкови следи или официални документи.

Предвид тези правни пречки, Остерман съобщава, че Министерството на правосъдието е подготвило предложение за фундаментални промени, най-вече криминализиране на опитите за финансиране на тероризъм, което би облекчило тежестта върху властите и би улеснило по-бързото приключване на разследванията и разглеждането на делата срещу заподозрените.

Контрол върху средствата за подпомагане на Газа

В светлината на решението на Германия и обявяването на подпомагане в размер на най-малко 200 милиона евро за палестинците с прекратяването на огъня в Газа възникват въпроси относно начина на контрол върху спешната помощ, финансовата и хуманитарната подкрепа и възстановяването, както и опасения за злоупотреба с помощта, финансирана от германските данъкоплатци, или за попадането ѝ в неподходящи ръце. Следователно са необходими по-строги механизми за контрол, за да се гарантира, че средствата се насочват към нуждаещите се, а не към "Хамас".

Съществуват и опасения, че логистичната помощ, като водопроводи, може да бъде използвана за военни цели, като изграждане на ракетни бази или изкопаване на тунели под международно финансирани училища и болници. В отговор на това Министерството на външните работи заяви, че без предоставянето на стоки с двойна употреба възстановяването на Газа не може да успее и че след като процесът започне, националните или международните структури на място трябва да поемат задачата да гарантират правилното им използване, като усилията се съсредоточат върху изпълнението на частта от 20-точковия план, включена в споразумението за прекратяване на огъня. Коментарите по същество призовават германското правителство да не се въвлича в това, което някои описват като „смъртоносна дипломация на чековата книжка“, и да прави разграничение между „добри намерения“ и „добро изпълнение“.

Половин милиард дарения за Газа, ограбени от "Мюсюлмански братя"?

Половин милиард долара излязоха на повърхността, но вероятно това е само върхът на айсберга на „политическата икономика“, която отдавна процъфтява благодарение на палестинската кауза.

Това, което се случи, не беше толкова шокиращо разкритие, колкото ново документиране на нещо, което е известно отдавна. Както посочва Махер Фъргали, изследовател на екстремистките групи, „търговията с палестинската кауза винаги е била проект за финансиране под прикритието на съпротивата”. Днес се подновяват подозренията за присвояване на дарения, събрани в името на Газа чрез мрежи, за подозирани във връзки с "Мюсюлмански братя".

Как се появи тази история?

Това не беше просто случайна изтекла информация, а резултат от противоречиви свидетелства, вътрешни спорове, несъответствия в отчетите за преводите и изтриването на рекламни публикации, което в крайна сметка разкри, че събраните за Газа средства никога не са стигнали до Газа.

След това дойде голямата изненада: появата на предишно изявление на самата "Хамас", потвърждаващо тези обвинения и посочващо, че асоциацията „Waqf al-Ummah“ и мрежите на "Мюсюлмански братя" в Турция са прибрали половин милиард долара дарения за Газа.

Така десетилетия на слухове се превърнаха в явни разговори за „империя на даренията”, действаща между благотворителни фронтове, платформи за цифрова мобилизация, медийни средства и гръмка религиозна реторика.

В предаването „Радар“ на Sky News Arabia изследователят и политически писател Заид ал Аюби заяви, че не е изненадан от тази информация, като подчерта:

„Исторически погледнато, всички дарения, събрани от "Хамас" и неговите лидери в арабския свят и по целия свят, се разграбват и никога не достигат до палестинския народ.“

Ал Аюби обясни, че говоренето за половин милиард долара „омаловажава историята“, като добави:

„Има много повече пари, които са били ограбени... Лидерите на "Хамас" трябва да бъдат подведени под отговорност, а всичките им сметки и свързани с тях компании и институции в арабския свят, на регионално и международно ниво, трябва да бъдат замразени.“

Той посочи, че този скандал е излязъл на бял свят заради „спор в "Хамас" относно разпределението на средствата“, което е подтикнало някои лица в движението да разкрият тази операция.

Ал Аюби призова донорите да превеждат средствата си изключително чрез официални палестински или международни канали, като например Организацията на обединените нации, за да се гарантира, че те достигат до законните си получатели, като заяви:

„Не е разумно някой откъдето и да е да събира дарения в името на Палестина, само за да бъдат те ограбени или прехвърлени към сметки, принадлежащи на Хамас.“

_________________________

* Бележка на редакцията: Европейският съюз третира „Хамас“ като терористична организация и още през 2001 г. включва военното ѝ крило в санкционния списък, а през 2003 г. разширява режима върху цялата структура. Оттогава действат мерки като замразяване на активи, забрана за предоставяне на финансови ресурси и ограничения за пътуване. През 2024 г. ЕС прие специален санкционен режим срещу „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“, насочен към лица и фирми, които подпомагат финансирането им.