Обобщението на първата година от президентството на Доналд Тръмп може и да е противоречиво. Едно обаче е безспорно – новият стопанин на Белия дом изтегля към страната вложен в чужбина капитал. И то не само американския към САЩ, примамвайки с новия данъчен закон, а и руския към Русия, сеейки страх чрез заканата за налагането на нови санкции.

Постепенно излиза наяве, че руските богаташи масово трансферират в Русия кътаните на Запад пари, за да избегнат западни служби да се доберат до тях. За необичайно голям поток от капитали към Русия тези дни заговори Евгения Тюрикова, отговаряща за частното банкиране на най-голямата руска държавна банка “Сбербанк” – само за седмици през януари нейният отдел е установил трикратно завишаване на подобни транзакции в сравнение със същия период на миналата година. Сумите са били прехвърлени предимно от Швейцария, но също от Австрия и Великобритания. Ставало дума за стотици милиони. Средната преводна сума на година се е увеличила от 2,3 милиона долара на 3,8 милиона.
Липсва пълна картина, тъй като банките не дават сведения за движението на парични потоци. Най-голямата руска частна банка “Алфа” обаче потвърждава тази тенденция. В сравнение с миналата година преводите през януари са нараснали четири пъти, достигайки 11 милиарда рубли (156 милиона евро). Следите водели към темата за санкциите и то още от 2017 г., тъй като м. г. Русия обяви нарастване на паричните потоци към страната със 78 %.

Най-късно от лятото на м. г. темата за санкциите виси във въздуха като  Дамоклев меч. Под натиска на Конгреса Тръмп подписа новия закон за налагане на санкции. В края на януари т. г. финансовото министерство беше задължено да представи предложения за прилагането на закона. Така се появи списък с имената на 114 политици и 96 бизнесмени. В Москва това беше повод за насмешки. Създавало се впечатление, че някой в САЩ е преписал телефонния указател на Кремъл, както се изрази председателят на Комисията по външни работи на Съвета на федерацията Константин Козачов.

Що се отнася до предприемачите в писъка на САЩ, това са онези богати руснаци, чието състояние според “Форбс” възлиза на над един милиард долара. Включването им в списъка по санкциите вече има въздействие. Засега поради страх от срив на имиджа им при сключване на сделки западни бизнеспартньори мълчат. В прав текст засега проговори Вагит Алекперов. Със състояние, оценено на 14,5 милиарда долара той е шестият по богатство руснак и бос на втория по големина нефтен концерн “Лукойл”. Международните му сделки се осъществяват чрез Виена.

По време на форум миналата седмица той заяви: “Естествено, че се появиха допълнителни трудности. Банките станаха по-стриктни при  транзакциите ми, изискват допълнителна информация.“

Това затруднявало както неговите финансови операции, както и тези на концерна му.

Като руснак изобщо не бива да си в списък по налагане на санкции, е мнението на мениджърката на “Арфа банк” Кривошеева. И без това през изминалите 20 години швейцарски банки разпитвали за какво ли не руски клиенти и изисквали все повече и повече информация. Поради опасения, че част от парите им изведнъж могат да бъдат блокирани, някои клиенти били готови да прехвърлят в Русия поне част от вложенията си. Това съвпада с желанието на Кремъл за репатриране на руско състояние. Президентът Владимир Путин използва момента на санкциите и разпореди изготвянето на закон за капиталова амнистия, който от началото на март ще е в сила в продължение на една година. На руснаците се предлага да закрият контролираните от тях предприятия зад граница и да преведат парите си в Русия, като върху сумите няма да се плащат данъци със задна дата. Така Кремъл възнамерява да добие представа върху все още забулени в тайна вложения в офшорни оазиси.

Съсипаната руска икономика, която след две години рецесия сега бележи ръст едва от 1,5 до 2 на сто, спешно се нуждае от пари. Ето защо се подават сигнали към предприятия, че у дома са добре дошли и то при по-добри условия в сравненение с всичките години досега от ерата на Путин. Намерението е при определени условия в страната да се завърнат именити безнесмени, избягали в чужбина от руското правосъдие. В името на тази цел омбудсманът на Путин по въпросите на икономиката Борис Титов наскоро беше в Лондон, за да преговаря с руски богаташи изгнаници по тяхното завръщане в родината. Според Титов амнистия би помогнала далеч повече на руската икономика, отколкото осъдителна присъда.

Въпреки всичко има проблем. През годините е съсипано доверието между предприемачи и руската държава, кето е и мнението на руското Сдружение на предприемачите. Предимно крупните предприемачи се страхуват, че амнистираният днес капитал утре отново ще е под заплаха.

Актуалните парични потоци към Русия не свидетелствали толкова за нарастване на доверието в руската икономика. “Този процес онагледява  по-скоро страхове за руски пари на Запад”, коментира изданието за икономика “Ведомости”.

*Едуард Щайнер е известен австрийски журналист. Препечатваме с малки съкращения публикацията му във виенския в. “Ди Пресе”. Подзаглавието е преводът са на Клуб Z.