Какво ви интересува една частна сделка? Собственикът има пълното право да си избере купувача, вие какво му се бъркате? Кой закон е нарушен, че толкова питате?...

От няколко дни тази опорна точка атакува и медии, и отделни хора, които изразяват почуда или възмущение от факта, че чешката компания ЧЕЗ продава електроразпределителния си бизнес в България на една неизвестна българска фирма, която не успява да отговори на въпросите около нея.

Уважаеми защитници на пазарната икономика,

когато хлебарят Вацлав реши да продаде фурната си на баничарката Милка, тогава ще сте напълно прави. Никой няма право да ги пита защо и как.

Когато става дума за електрозапределението на почти половин България, тогава Вацлав и Милка дължат отговори. Защото в техните ръце е сигурността на държавата. Защото става дума за силно регулирана дейност, която използва монополна инфраструктура.

Вацлав и Милка могат да решат да подарят баничките и милинките на гладните, а машините да нарежат на скрап и да ги претопят, за да си направят железни медальони за спомен.

Могат ли Вацлав и Милка да решат, че този бизнес вече не им е толкова привлекателен, да съберат жиците, да си откачат електромерите и да ги подарят на Кабо Верде, понеже напоследък затоплихме отношенията? Не би трябвало да могат.

Вацлав и Милка могат да не внимават много с годността на продуктите и да предизвикат разстройство на стотина клиенти от квартала. Тогава ще понесат репутационни щети, а вероятно ще отнесат и някаква глоба от съответните контролни органи.

Могат ли Вацлав и Милка да претупат нещо с качеството на материалите или с подаваното напрежение? Могат ли да „изненадат“ клиентите си с токов удар или с произволно спиране на тока? Не би трябвало да могат. И евентуални последващи санкции няма да върнат нито унищожените уреди, нито да компенсират загубите от спирането на тока.

Вацлав и Милка могат да изразяват свободно своята политическа позиция. Могат да си залепят плакати на опозицията на витрината на фурната. Могат дори да затворят в знак на протест.

Могат ли Вацлав и Милка да спрат тока за три дни на столицата, включително на всички държавни институции, болници и училища, защото не са доволни от... например Истанбулската конвенция? Не би трябвало да могат.

Затова е важно Милка да е фирма с ясен произход на капиталите, с прозрачна история, с публично обявени планове за бъдещето, с висока репутация и с достатъчно опит във въпросната сфера. Каквато фирма е ЧЕЗ, каквато е ЕВН.

Досега г-жа Върбакова не успява да даде убедителни отговори, а по-скоро да увеличава въпросите.

И това не е просто поредният случай в България.

През 2011 г. 26-годишният студент Лъчезар Варнаджиев купи „Кремиковци“ за над 300 милиона лева. Ясно е, че беше фасада, но какво от това? Нещо бе скрито, но тази схема не застрашаваше сигурността на държавата.

Пак през 2011 г. държавата продаде „Булгартабак“ на фирма на руската ВТБ, за която беше ясно, че е само временен посредник преди холдингът да попадне в ръцете на скрити офшорки. Да, не е добре да се прави така. Не е добре сега да се чудим само на Пеевски ли е фирмата или има и други партньори? Но чак сигурността на държавата да е застрашена, едва ли...

Преди година трима неизвестни младежи от Стара Загора купиха Дипломатическия клуб в Бояна. Схема си е, разбира се. Не е хубаво така да се прави. Народът нарича това „муфта“ - е, муфтили са един ресторант, държавата не е чак застрашена.

Сега става дума за тока на почти половин България. И приказките за това как сделката била напълно частна, как нямало данни за нарушени закони, как всичко било по чешките закони?!?!? (а фирмите са регистрирани в България), та затова не питайте изобщо, са много, ама много неуместни.

И колкото повече от тази неуместност, толкова повече чуваемост за глупостите на левицата държавата да съберяла пари и да си купи обратно Енергото. Имаме си вече „Топлофикация София“, мерси.