Историята с обругаването на Юлия Кръстева показва най-отвратителната страна не само на Държавна сигурност, но и на народа ни. 

Прегледайте тези документи – в тях няма абсолютно никакви донесения на предполагаемата Сабина. Това е историята на едно неуспешна разработка, вероятно опит за отчитане на точки от агент „Любомиров“, който се бори за брошка с пистолетче. Самите служби констатират, че в досието няма нищо.

Четем сведения, справки, преразкази на разговори по общо-политически теми, каквито всеки французин води с охота и в които агентът очевидно се представя за приятел, има превод от „Нувел Обсерватьор“, та дори протестното писмо на Солерс и Къстева за това, че не пускат родителите ѝ да видят детето им.

Не съм адвокат на г-жа Кръстева, знам едно обстоятелство – тя стъпи в България за първи път като придружител на Франсоа Митеран през 1989-а, за да види болния си баща. Защо не е искала да рискува да бъде уловена тук, можем да гадаем.

Не, Кръстева не е била дисидентка, изпратена е във Франция със стипендия – но да се твърди, че е била агент е абсурдно. А дискусията на маоисткия ѝ период е съвсем друга тема.

Защо е цялото това безумие? Първо – за да се приравнят офицерите от престъпната ДС с техните „обекти“. Второ – да се опозори един от най-известните българи.

Текстът е от профила на автора във фейсбук.