"Европейци сме ний, ама все недотам". Това е една от най-известните фрази от книгата "Бай Ганьо" на великия Алеко Константинов. Като че ли дойде време обаче българите да опровергаят тази фраза. Поне що се отнася до резултатите от изборите и управляващите мнозинства у нас и в други страни, който по дефиниция са по дотам европейски поради различни причини - географски, исторически и т.н.

Наскоро на изборите в Унгария Виктор Орбан спечели 133 от 199 места в парламента. Това са 67% от мандатите. Към момента "Право и справедливост" в Полша има 235 от 460 места в парламента или 51% от мандатите.

В България ГЕРБ има 95 от 240 места в парламента или 39,5% Ако към тези мандати добавим и 27-те депутатски кресла на "Обединени патриоти", които също не страдат от излишни симпатии към ЕС, то мандатите на управляващата коалиция стават 50,8%.

Подобни сравнения винаги крият риск от неточност. На първо място разпределението на мандатите в парламента невинаги отразяват в максимална степен обществените настроения. У нас, например, разпределението на мандатите щеше да е съвсем различно ако имаше обединена автентична десница/демократична общност.

На второ място разпределението на мандатите в парламента до голяма степен зависи и от избирателната система, която се използва. Все пак обаче именно това разпределение е най-важният краен резултат от парламентарните избори. И то определено може да бъде ако не меродавен критерий, то поне достатъчно добър ориентир за обществените настроения.

Управляващите в Унгария, Полша и България си приличат изключително много по отношението си към ЕС. То е - меко казано - резервирано. Вярно е, че управляващите в Унгария и Полша често влизат в открити публични конфликти с Брюксел, което Бойко Борисов се старае да не прави. Без да се притеснява обаче да демонстрира публично топли чувства към Орбан.

Изглежда, че на Борисов много често му се иска да се държи като Орбан. Обстоятелствата обаче не му позволяват. Едно от най-важните обстоятелства за успеха на ГЕРБ в последните години е, че тази партия на пи ар ниво минава за проевропейска. Но това, че нашата управляваща партия се нарича Граждани за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България вече все по-трудно може да заблуди някого. Години наред герберите усвояват с относителен успех европейските пари. Но отказват категорично да въведат европейските правила по отношение на върховенството на закона, съдебната система, защита на конкуренцията и т.н. Полша, както е известно, има проблеми с ЕС заради опита да се установи политически контрол над съдебната система. В България такъв контрол, при това доста тежък, е имало винаги. Единственият опит той да бъде смекчен бе при промените на Конституцията в миналия мандат. Опитът бе по-скоро неуспешен, а ГЕРБ не го подкрепиха. Европейската маска на ГЕРБ падна окончателно покрай казуса "Скрипал" и отказа на правителството да изгони руски дипломати от страната. Поведението на "антиевропейците" от Унгария и Полша бе коренно различно. Унгария изгони един, а Полша - четирима дипломати.

Според резултатите от изборите обаче ГЕРБ се радва на далеч по-малка популярност в България, отколкото аналозите й - що се отнася до отношението към ЕС - в Унгария и Полша. И по този показател българите изглеждат повече европейци от унгарците и поляците. Ако приемем, че управляващите в Унгария и Полша са по-големи антиевропейци от ГЕРБ - което, както се видя е доста съмнително - то изборните резултати в тези две страни са още по-голям комплмент за европейската същност на българския избирател. Антиевропейските партии у нас поне засега не могат да разчитат на голям политически успех.

Този извод не е повод за дива радост или кой знае какъв оптимизъм. Но все пак е хубаво да сме наясно къде точно се ситуираме в отношението си към Европа и нейното най-голямо постижение - ЕС. И да не се самобичуваме прекалено много, какъвто навик имаме.