На 1 август Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН публикува прогнозата си за опасните явления, така както го прави всеки ден. Задължение на института е да определя и познатите ви от новините цветове – жълт, оранжев или червен код. На въпросния първи август предупреждението е за червен код, което по класификатора на НИМХ означава „времето е много опасно“. Червеният код обаче е за 15 области - Видин, Монтана, Враца, София област, София град, Перник, Кюстендил, Благоевград, Плевен, Ловеч, Габрово, Пазарджик, Пловдив, Кърджали и Смолян. (Тук може да видите прогнозата за днес – зелено навсякъде)

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) правилно забелязва, че не всеки ден половин България е обявявана за опасно място и разпространява съобщението на НИМХ до медиите още в ранния следобед. Повечето от тях го цитират. Гражданите са информирани за очакван „червен код в 15 области днес следобед“.

Писмо е изпратено и до община Мизия. Кметът разпраща призиви за евакуация, разпечатани на хартия, до домовете в градчето. Потоп обаче в петък не идва, а на следващия ден е празникът на града – Илинден. Никой не се евакуира.

Това се случва в петък. Съобщението на МОСВ завършва с успокоение за събота: „Утре облачността над страната ще е по-често значителна. Ще има превалявания, на повече места в Източна България, а следобед и над планинските райони, където ще прегърми. Не се очакват опасни явления."

Предупреждението е отчетено като „фалшива тревога“.

Чак на следващия ден следобед водата в Мизия започва рязко да се покачва, за да превърне градчето в това, което от вчера гледате по всички телевизии.

Формално министерството, НИМХ и кметът са си свършили работата. Предупредили са.

Сега идва ред на въпросите:

- Трябва ли половин България да се евакуира, когато предупрежденията от най-високо са толкова „на едро“ - 15 от общо 28 области в страната?

- Трябва ли да има изобщо толкова общи предупреждения, вместо ефективна превантивна дейност на място?

- Достатъчно ли е да препечаташ на листове предупреждението от министерството и да призовеш за евакуация на принципа „дайте да дадем“, без конкретен план?

Докато институциите формално са си изпълнили задълженията, хората приемат предупрежденията им също толкова формално. Недоверието оставя жителите на Мизия по домовете им, докато спасителните екипи не идват да ги извадят.

Местните са убедени, че преливането на язовири е причина за трагедията. Министърът на околната среда и водите твърди, че „няма аварирали язовири“ и отхвърля каквато и да било отговорност. Местните също така казват, че земеделското министерство не разрешило взривяване на дигите, за да не бъде съдено от едрите земеделски производители, чиито ниви са щели да бъдат залети вместо къщите. Министерството твърди, че направило всичко възможно за корекция на дигите. И също отхвърля отговорност.

Най-странното е, че всички може да казват истината. Язовирите може да си преливат, но министерството се интересува само, ако има аварирали. Дигите може и да са задълбочили проблема, но министерството е уверено, че ги е „коригирало“ адекватно.

Това спокойствие ни е познато - всеки е уверен, че си е свършил работата в своя си периметър, а никой не е отговорен за това какво всъщност се случва. Администрация, която служи на себе си, а не на гражданите.

"Зелените“ разпространиха две снимки – на река Скът преди Мизия и на река Скът в рамките на града. Вижда се, че реката има много завои извън Мизия и нито един в рамките на населеното място. Изправянето на реката преди години оформя тесен канал, в който много по-лесно се образува висока вълна.

Това засега е единственият опит за посочване на сериозния проблем – управлението на водите. Може да се спори дали климатът се променя или просто вали повече, но очевидно досегашното управление на водите, доколкото изобщо го има, не е адекватно на реалността. Това прави неадекватни и ролите на всички институции по веригата. Всеки си върши работата, а накрая един град се оказва под водата.

Иначе след това всички виждаме ентусиазма и човещината на стотици полицаи, пожарникари, доброволци, червенокръстци... Те не могат да заменят обаче липсата на адекватна държава.

А имаме ли изобщо полза от държава, в която всеки си върши работата, а накрая работата не е свършена?

Отново стигаме до този въпрос. Но докато в правосъдието и администрацията това ни струва по-малко справедливост и повече време и пари, то в конкретния случай струва всичко това плюс човешки животи.