Проектът на доклада за сделката за ЧЕЗ, изготвен от временната комисия в 44-ото НС, не се хареса на депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Воля", които поискаха изводите и констатациите в него да се преработят. Така докладът, приготвен от шефа на комисията Жельо Бойчев (БСП), ще се ремонтира от работна група, която ще трябва да спази крайния срок, в който да го представи - 10 май. 

Основният извод, който се налага от документа, е, хаотични действия на изпълнителната власт и лоша работа на българските институции, които си прехвърлят отговорността или просто я избягват.

Следващата седмица изтича срокът, в който Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да се произнесе по внесените от кандидат-купувача на активите на ЧЕЗ в България - "Инерком", документи за разрешение на сделката. На 23 февруари т.г. "Инерком България" има подписан предварителен договор за продажба с чешката държавна компания ЧЕЗ и срок от 9 месеца сделката да приключи.

Като аргумент за неприемането на доклада Делян Добрев (ГЕРБ), Димитър Лазаров (ГЕРБ) и Валентин Николов (ГЕРБ) изтъкнаха частта му с констатациите и препоръките, като дадоха за пример критиката, отправена към приватизацията на електроразпределителните дружества (ЕРД) в периода 2003-2005 и последвалата продажба на миноритарните дялове в тях, извършена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов. "Неприемливи изводи за приватизацията на ЧЕЗ", по думите на Лазаров, според Делян Добрев някои текстове са "притеснителни", а според Николов ГЕРБ са "смутени от някои препоръки". Към гласуването за отлагане на приемането на доклада се присъединиха и народните представители от ДПС и "Воля".

Какво ядоса управляващите

Според проектодоклада, при продажбата на 67% от ЕРП-ата, извършена при кабинета "Сакскобургготски" (НДСВ-ДПС), продажата е била осъщестена "без ясна регулаторно-правна рамка". Това, впоследствие, довежда до спорове между държавата и чуждестранните инвеститори.

Продажбата на пакетите от остатъчни акции по време на първото правителство на Борисов - през 2012 г., не допринася за коригирането на установените вече слабости, а напротив - задълбочава ги, констатира проектът, изготвен от Бойчев и експертите. Констатира се, че тези сделки водят и до риск от последващо придобиване на ключови за националната сигурност предприятия от дружества, които не отговарят на основната цел на приватизационната стратегия - "силни и опитни стратегически инвеститори, които да инвестират и управляват електроразпределителните предприятия дългосрочно".

За продажбата на остатъчните дялове от 33% през 2012 г. дори няма решение на МС, те просто са прехвърлени на Държавната консолидационна компания (създадена по идея на първия министър на финансите на Борисов - Симеон Дянков, бел.а.), която се занимава със сделките и където постъпват средствата, вместо в Сребърния фонд, обясни Жельо Бойчев.

Установено е, че няма логична причина за резкия спад на стойността на дружествата, изразена в продажната цена на акциите от остатъчния дял, в резултат на което държавата е получила 78 милиона лева по-малко. Съгласно стратегията за приватизация, акциите от остатъчните пакети трябва да се продадат по-скъпо, предвид направените от собствениците инвестиции и подобрения в работата на дружествата в периода от приватизацията през 2004 г. до сделката с остатъчните дялове 8 години по-късно.

И още констатации:

"Инерком България" не отговаря на изискванията за "опитен стратегически инвеститор" и на нито един от критериите, заложени като изисквания към инвеститорите през 2004 г.; "Инерком България" не са обяснили по какъв начин и откъде ще осигурят необходимите средства за закупуване на 7-те дружества на ЧЕЗ България; Запитаните от комисията кредитни институции са отказали информацията, необходима за изясняване на въпроса, само Първа инвестиционна банка е признала, че е готова да финансира сделката с до 80 милиона евро.

Директно по управляващите бият и други от изводите като: непоследователно и хаотично поведение на българското правителство по сделката (като пример е посочена заявената, но негласувана оставка на министъра на енергетиката, както и рязката промяна на позициите от искане за пълен контрол върху сделката до отказ от всякакво участие); твърдението на Бойко Борисов от 27 февруари т.г., че не е запознат с процесите по придобиването на ЧЕЗ не отчитат регулярните информации, които е получавал от службите за сигурност и други "компетентни институции" за намеренията на ЧЕЗ и разговорите, водени с потенциални купувачи; твърденията на Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов, че ЧЕЗ са предлагали на държавата да закупи активите противоречи на уверенията на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега е предлагано да закупят дружеството.

Бойчев заяви, че при работата по доклада са "погазени конституционните права на българските граждани", тъй като на комисията е отказвана информация с аргумента за "професионална тайна", "търговска тайна", "банкова тайна" и т.н. Не може при сделка, която засяга националната сигурност на станата, да има подобни откази, ще предложа такава информация да се изисква от председателя на парламента, заяви депутатът от левицата.

 
Според документа, който не бе приет днес, до изготвянето му "в комисията не е получен отговор от ДАНС относно извършени ли са проверки на финансовите посредници по сделката с ЧЕЗ", съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. Българската компания Mane capital е анжагирана да осигури финансирането по сделката. 
 
 
Препоръките в неприетия доклад са: 
 
1. Министърът на енергетиката да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели в приетата стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества.
2. МС да ревизира ПМС 181 "за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност в сектор "Енергетика".
3. КЕВР да представи в най-кратки срокове пред Комисията по енергетика в Народното събрание нормативните промени с оглед предоставените му нови правомощия да може да спира сделки с акции на енергийни предприятия.
4. Службите за сигурност да представят детайлен анализ на действията си по планирата сделка с активите на ЧЕЗ.
5. Българската банка за развитие да предостави на Народното събрание коресподенцията си с "Инерком България" относно сделката за ЧЕЗ.
 
След действията на работната група, ще видим колко от тези препоръки и констатации ще останат в доклада.