Ирландците се произнасят днес на референдум за либерализиране на абортите. Възможно е да го одобрят със съвсем малко мнозинство заради силните католически традиции в страната.

Вотът за това дали да бъде премахната забраната от 1983 г. ще покаже доколко се е променила държавата, някога една от най-социално консервативните и силно католически страни в Европа. Крайният резултат не е предизвестен.

Социологическите проучвания показват, че лагерът за отмяната води, но с около 50 на сто, проценти доста по-ниски, отколкото в началото на годината. 

През последните дни преди референдума кампанията съвсем се ожесточи.

Произвеждането на такова допитване бе сред обещанията на премиера Лио Варадкар, дошъл на власт през юни 2017 г. Той определя сегашния закон като "прекалено рестриктивен".

Референдумът ще реши съдбата на 8-ата поправка към ирландската конституция, въведена през 1983 г. и забранила абортите чак до 2013 г., когато бе гласувана реформа, предвиждаща изключения в случаи, при които животът на майката е застрашен.

Законодателната уредба в тази сфера е сред най-рестриктивните в Европа - изнасилването, кръвосмешението и уврежданията на плода не са легални основания за аборт, напомня Франс прес.

"Резултатът от референдума обаче не е сигурен", подчерта неотдавна в. "Айриш таймс".

Немалка част от избирателите смятат, че почти пълната забрана за аборти е прекалена, но и това, което предлага днес правителството като алтернатива, също не им допада, защото са на мнение, че се отива в другата крайност.

Ирландците бяха първите в света, които на общ вот гласуваха в подкрепа на легализирането на гей браковете - през 2015 г. с 62 на сто. След това се постигна политически консенсус да бъде отхвърлен още един бастион в католическата история на страната - конституционна поправка, която дава на майката и на нероденото ѝ дете равно право на живот. Но дълбоките резерви, които продължават да са устойчиви в ирландското общество, за това да се даде право на жените да решават да прекратяват бременността си, показва, че придвижването на Ирландия към мейнстрийма в Европа няма да е толкова лесно, пише "Политико".

"Ирландците са много консервативни по този въпрос", обяснява сенатор Катрин Нуун. Тя е член на управляващата партия на премиера Лио Варадкар и казва, че собствените ѝ възгледи са се променили, след като е била начело на парламентарна комисия, която недвусмислено е препоръчала да се либерализират законите, свързани с абортите.

Осмата поправка срещу 12-ата седмица

В момента жена в Ирландия може да прекрати бременността си само ако това ще я убие. Тя трябва да износи плода дори и в случаи на изнасилване или инцест, или когато е ясно, че плодът ще умре в утробата или малко след раждането.

Ако вотът беше да се разреши край на бременността само при тези случаи, дори яростни защитници на движението против абортите биха се замислили сериозно. Джон Макгърк, говорител на групата "Запазете осмата", признава, че това би било много трудно решение.

Противниците на разрешаването на абортите.
Но референдумът отива много по-далече. Гражданите на страната ще гласуват за предложение да се премахне 8-ата поправка на конституцията и да бъде заменена с нов текст, който да позволи на парламента да изготви законодателство за абортите. Правителството, което подкрепя това, планира да предложи закони, които позволяват аборт през първия триместър независимо от причините и след този период в случаи на изнасилване, инцест и фатално увреждане на плода, или когато здравето на майката е застрашено.

Самият факт обаче, че се достига до този референдум, отразява намалялото влияние на католическата църква, някога изключително могъща, но сега подкопана от икономически и социални катаклизми, смятат наблюдатели. Религиозната институция плаща цена и за педофилски скандали, в които бяха замесени свещеници, прикривани понякога от висши духовници.

По думите на професор Дайърмейд Феритър от Университетския колеж в Дъблин в годините след 1983 г. са настъпили дълбоки промени в нагласите на обществото.

"В дебатите навремето натежаваше гласът на по-възрастните, на мъжете - и църквата явно имаше по-силни позиции, отколкото днес. Сега активистите и от двете страни са доста по-млади", коментира той пред АФП.

Битката в социалните мрежи

В емблема на движението за право на аборт се превърна Аманда Мелет, принудена да замине за Обединеното кралство за прекъсване на бременност заради фатална аномалия на зародиша. 

Сметнала, че е жертва на ирландското законодателство, тя се обърна към Комисията на ООН по правата на човека, която се произнесе в нейна полза. Накрая Дъблин ѝ отпусна обезщетение от 30 000 евро.

"Имаше опити законът да бъде променен (...) с оглед случаите на фатални увреждания на плода, но без успех", обяснява Аманда Мелет и подчертава, че само "промяна в конституцията" може да обърне ситуацията.

Активистите, обявили се против легализирането на абортите, от своя страна критикуват възможните последици - безусловно право на аборт до 12-ата седмица от бременността и до 24-тата седмица по здравословни причини. 

Според Кора Шерлок от сдружението "Кампания за живот" референдумът още "може да бъде спечелен, тъй като хората не искат аборти по желание".

Напоследък двата лагера изостриха тона и премиерът на Ирландия осъди противниците на абортите, използващи изображения на хора с хромозомна аномалия - тризомия. Министър-председателят съзря тук "нов опит на лагера "не" да опорочи дебатите и да всее объркване".

Медиците, взели страна в дискусията, бяха обсипани с критики, а привърженици на абортите призоваха на "бунт" срещу големите национални медии и повечето депутати с обвинението, че са в сговор с лагера на противниците.

Социалните мрежи също играха централна роля в кампанията за предстоящия вот - лагерът "да" прикани ирландците от чужбина да се върнат в страната, за да гласуват, чрез хаштага #hometovote.

С цел ограничаване на риска от манипулации в интернет гугъл и фейсбук обявиха, че блокират агитационните материали за референдума, финансирани от чуждестранни групи.