Китай дава обещания за инвестиции на балканските държави, потвърждавайки опасенията в Брюксел и влиятелни страни членки от Стара Европа от усилията за разделяне на общността. Поредната среща от формата "16+1" в София тази седмица, точно преди срещата на върха ЕС - Китай по-късно през юли, ще бъде нов показател за амбициите на Пекин в региона на фона на напрежение в отношенията на Европа с Вашингтон и Москва, коментира влиятелното издание Financial Times в публикация по темата.

В София на 6-7 юли ще са лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора, Чехия и на домакина България. Те ще срещнат с китайския премиер Ли Къцян, който пристига тук с делегация от над 1000 души. Китайският премиер ще се срещне и с президента Румен Радев.

Лидерите от формата "16+1" на четвъртата годишна среща.

Преди заминаването на Ли Къцян за срещата между Китай и страните от Централна и Източна Европа в София вицепремиерът Ван Чао заяви, че е наясно с безпокойството на западноевропейските лидери и увери в подкрепата на Китай за европейската интеграция, предаде Ройтерс. Той добави, че страната му не се стреми да подкопае устоите на ЕС.

В началото на май т.г. заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев заяви, че "България силно подкрепя инициативата "16+1". От първата среща във Варшава през 2012 г. инициативата се превърна в международна платформа за обсъждане и прилагане на идеи за сътрудничество", каза той след среща с националния координатор на "16+1" от китайска страна.

Китайски пробив в Западните Балкани

Китайските инвестиции в 16-те европейски страни разкриват силен акцент върху балканските държави, които искат да се присъединят към ЕС, сочи анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), базиран във Вашингтон мозъчен тръст, пише FT.

Дипломат от ЕС е заявил, че отговорът на Пекин на опасенията на блока, че форматът "16+1" "изсмуква ресурсите от отношенията между ЕС и Китай", е да реализира годишната среща на върха едва седем месеца след последната в Будапеща.

"Китайската реакция беше да натисне педала на газта - една много типична реакция", коментира дипломатът.

Китайските инвестиции в 16-те европейски страни разкриват силен акцент върху балканските държави, които искат да се присъединят към ЕС, сочи анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), базиран във Вашингтон мозъчен тръст. Над половината - $4.9 милиарда, от общо 9.4 млрд. долара инвестиции в 16-те през 2016 и 2017 г. са били съсредоточени в петте страни извън ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. 

Министърът на икономиката Емил Караниколов заяви днес, че в момента инвеститорският интерес към България е "изключително висок", а на форума "16+" тази седмица в София се очаква "да бъдат подписани "споразумения, договори и меморандуми с Китай". Статистиката на БНБ обаче опровергава Караниколов, тъй като разкри сериозен спад на годишна база на преките чуждестранни инвестиции. Очаква се на форума в София да станат ясни нови подробности относно офертата на китайската държавна ядрена корпорация CNNC към проекта за АЕЦ "Белене", която още преди две години заяви интерес към проекта. 

"16+1" е инициатива на предишното китайско правителство, започнала през 2011 година, предшестваща инициативата "Един пояс, един път", чиято цел е да развива сътрудничеството между Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. 

Сърбия и Черна гора са в преговори да се присъединят към ЕС, докато Албания и Македония наскоро получиха покана да започнат преговорите за присъединяване от 2019 г. Според анализатори най-малките и най-слабите икономики в групата на 16-те са привлекли най-много инвестиции по инициативата "Един пояс, един път", защото сключването на сделки с държави извън ЕС улеснява Пекин да стимулира по-големи контракти.

 
Инициативата "има най-голямо въздействие върху по-малките по-рискови икономики, които нямат алтернативи за финансиране на инфраструктурата", заяви Джонатан Хилман, директор на проекта Reconnecting Asia в CSIS.
 
"Когато офертата на Китай е единствената на масата, има много по-голяма свобода да сключва сделки, които изискват използването на китайски компании, работници и т.н.", казва Хилман пред FT.

Правилата на ЕС гласят, че договорите за инфраструктура трябва да бъдат отворени за конкурентна тръжна процедура, докато китайските държавни банки за развитие - Китайската банка за развитие и Китайската банка за експорт-импорт, обвързват кредитирането си с китайските компании, спечелили проекта.

Инвестициите на китайски компании често са помогнали за повишаване на обществената подкрепа за проруски политици и партии в Източна Европа, където китайските инвестиции не носят политическата стигма като инвестициите, подкрепени от Москва, коментира FT.

На Балканите много китайски сделки са насочени към инфраструктурата, включително железопътните линии, които западноевропейските държави не са склонни да финансират. След като бъде завършена, инфраструктурата ще позволи на стоките от гръцкото пристанище Пирея да се насочат към вътрешността на Югоизточна Европа, в стратегия, разработена след като китайската корабоплавателна компания Cosco инвестира в пристанището - след кризата в еврозоната.

На форума "16 + 1" България ще подпише меморандум с четири китайски компании, основно с държавен капитал, които имат интерес не само към строителство на тунел под Шипка, но и изцяло към магистрала "Русе - Велико Търново" към Шипка и "Дунав мост" на Русе - Гюргево. 

Обещанието за такива инвестиции доведе някои централни и европейски държави да подкрепят китайските дипломатически приоритети. Но пък се появи напрежение между Китай и други страни от "16+1" относно качеството на някои проекти, подкрепени от Пекин, претърпели неуспех в реализацията си.