Тази седмица излезе официалното решение на 42-та сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО за Национален парк "Пирин" - това, което стана обект на спор между властта и природозащитниците.

В решението си, Комитетът посочва, че България трябва да изчака решението на Върховния административен съд по спора дали проектът за нов план за управление на парка трябва да бъде подложен на екологична оценка или не, но след това трябва "да осигури, че новият план за управление обхваща цялостно всички потенциални заплахи за изключителната универсална стойност на обекта и ясно да очертава как целите на управлението, зонирането и използването на земята в рамките на Националния парк "Пирин" ще допринесат за подобряване на тази стойност и предотвратяване на всякакво унищожаване на неговата цялост".

Комитетът изисква от България по отношение на новия план за управление да вземе предвид относимите препоръки на Консултативната мисия на IUCN от 2018 г., пишат от екологичната коалиция "За да остане природа в България".



В началото на март година в България имаше мисия на Международния съюз за защита на природата (IUCN ) по покана на Министерство на околната среда и водите, която разгледа проблемите, свързани с изменението на действащия план за управление на парка, с непълнотите и двусмислието в новия план за управление, финансиран от ОПОС, както и проблемите с прякото управление на парка, като нефункциониращия Научен съвет. 

Решението на Комитета за световно наследство да задължи България да преразгледа и допълни проекта за нов план за управление и отрази бележките IUCN ще доведе до необходимост от нови ресурси, включително и за възлагане на БАН да изготви становище относно оценките, зонирането и режимите, посочени в проекта на плана, преди да го продължи с неготово приемане. 

От екокоалицията са извели и някои препоръки:

Най-значимите препоръки от доклада на IUCN са свързани с пашата, дърводобива, ползването на води и развитието на туризма. IUCN препоръчва: 

- Да се допълни текста на Плана с част, посветена на Обекта на световното наследство и как целите, зонирането и режимите на ползване допринасят за запазването на обекта и неговата цялост, непокътнатост и липса на заплахи. 

- Предвидените в проекта на плана увеличаване на площите и натовареността на пасищата да бъдат преоценени и пашата да бъде строго ограничена до капацитета на поносимост на съответните екосистеми

- Сечта в горите трябва да бъде ограничена до изсичане на отделни дървета и отстраняване на мъртва дървесина само по причини, свързани с безопасността, в непосредствена близост до пътища/трасета, пресичащи обекта, и в близост до съществуващите хижи. Сечта в горите трябва да бъде предварително одобрена от Научния комитет на парка, а добитата дървесина да не влиза в продажба и да се предоставя на местното население. 

- Визията за развитието на туризма в обекта и неговите околности трябва да бъде изяснена. Тази визия следва да се стреми да развие жизнеспособни алтернативи на развитието на ски туризма, в съответствие с предишни решения на Комитета; тя трябва да бъде подробно и изчерпателно описана в проекта на нов план за управление и да е напълно съвместима с правните задължения на държавата-членка по Конвенцията за световно наследство, за запазване на ИУС на обекта и поддържане на неговата цялост. 

- В текста на проекта на новия План за управление следва да се уточни, че в обекта могат да се допускат нови водохващания само за питейни нужди и в границите на естествения капацитет на обекта; такива водохващания не трябва никога да оказват значително въздействие върху естествените процеси в обекта, и екологичното функциониране на неговите водни екосистеми винаги трябва да бъде напълно запазено. Винаги трябва да бъде даван приоритет на оптимизирането и подобряване на съществуващите водни съоръжения и на търсенето на алтернативен източник на вода извън и в обекта.