Световното приключи. Беше прекрасен Мондиал - като празник и качество на играта. Затова хората, които истински обичат футбола както в социалната, така и в състезателната му същност, не искаха да свършва.

Особено за нас, българите, тъй като вътрешният ни шампионат в последните години не предлага кой знае каква състезателност, а социалното лице на целия ни футбол не е много приятно.

Добре, че е Световното, за да си припомним някои неща за футбола. Стигат снимки само. Като онази на балерините от “Болшой театър”, които приседнали гледаха осминафинала Испания - Русия на смартфон преди да излязат на сцената.

Или кадри от затънтени и направо мизерни кътчета по цял свят - в Бразилия, Африка или Азия, където деца и възрастни жадно зяпат мач на телевизор, донесен от някой, намерил начин да го закара и да им пусне Световното.

Как цели страни и народи заживяха различен живот, изцяло подвластен на това докъде ще стигне отборът им в Русия. Пълна лудост и само тя може да роди стотици пикантерии и интересни истории, публични басове, хитове, ритуали, масови сбирки...

Футбол има колкото искате - първенства, евротурнири, квалификации, но все пак Мондиалът винаги ще бъде на върха на тази страст. Може би защото е на всеки четири години и не омръзва.

Ето 11 неща, които научихме и които са характерни за 21-ото Световно първенство:

 

1. Финалът бе справедлив и заслужен, както и шампионът. Франция и Хърватия бяха най-силните отбори. По-добрият спечели атрактивен финал. 

Някои още протестират вероятно, но да знаете, че дузпа за Франция има. Ръката удря топката и променя траекторията й след изстрел на французин, който е в посока към вратата. Все основателни предпоставки за наказателен удар.

Има протести и за прагматичната игра на “петлите”. Трябваше ли един пълен със звезди отбор да е толкова пестелив и лишен от рискове? Печелившият стил на треньора Дидие Дешан напълно съответства на този, който преобладаваше по руските терени. А защо е така, ще кажем по-долу.

Преди две години Франция действаше доста по-офанзивно и с повече притежание на топката на домакинското си Европейско. Тимът се виждаше шампион, но падна на финала от Португалия, която залагаше на здрава защита и контри. Няма как да очакваме при това положение “петлите” да играят по същия начин на Мондиала.

Франция имаше най-добрата защита, беше най-добре организираният тим и разполагаше с бързи нападатели, за да заложи на нещо средно между германски, италиански и френски маниер от най-добрите им времена. Тук поставяме и статичните положения - “сините” бяха сред най-добрите в този прийом пред вратата на съперника. И също като преди 20 години защитници иззеха функциите на нападателите и вкараха важни голове.

2. Царство на “директния футбол”. По-дефанзивен.

Преди четири години Германия стана световен шампион с нещо много сходно на испанското “тики-така”. Топката се контролира и така се градят атаки, а изгуби ли се, целта е веднага да се върне. В Русия 2018 този стил претърпя крах. То е защото основните практикуващи имаха слабо първенство - Германия и Испания. Холандия не участваше, а останалите големи, които диктуват футболната мода, го изоставиха. Някои, като Аржентина, изобщо не знаеха какво играят. А такива като Бразилия, Франция и Белгия заложиха на прагматизма. Защо е така?

Защото е най-лесният начин да се печели, когато си национален отбор на такъв турнир. Играчите ти идват уморени от тежкия сезон в Европа. Няма време нито за възстановяване, нито за обиграване. Може би ви направи впечатление една статистика на ФИФА, която пубикувахме: който тича много, отпада в първата фаза.

При директния стил се залага на преса или на насищане на зони и при отнемане на топката тя се праща бързо напред към бързите Килиан Мбапе или Ромелу Лукаку.

Разбира се, това не значи, че е дошъл краят на “тики-така” и онова, в което тя се прероди в един куп големи клубни отбори. Зависи и от това какви изпълнители имаш. А след четири години в Катар нещата може да са различни. Факторът умора няма да влияе толкова, защото Мондиалът ще е през ноември-декември, когато футболистите би трябвало да са във върхова форма.

3. Рекорд по голове от статични положения

Пак по горната точка - рационализмът е пряко свързан и със статичните положения. За 64 мача се вкараха 70 гола по този начин. Рекорд. Помогна и VAR за отсъждането на дузпи, броят на които също е рекорден.

По-лесно е научиш няколко ситуации при центрирания от свободни удари и корнери, отколкото как да вървиш напред с постепенни атаки. Франция, Хърватия, Англия и Русия бяха най-добри в оползотворяване на статичните положения.

4. Латиноамериканците се провалят. Защо?

Причините са няколко. На първо място футболът в Бразилия и Аржентина е в голяма криза. Вече от дълго време. 

“Селесао” стана шампион за последен път през 2002 г. с един куп звезди в състава - Кафу, Роберто Карлуш, Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, Кака…

Не най-добрите, но все пак 12 футболисти от този тим играеха в бразилски клубове. В Русия само трима бяха от първенството в Страната на кафето. Не сте ги и чували. Говори се за силно поколение, но като изключим Неймар и още неколцина играчи, останалите са просто фон.

Аржетина триумфира през 1986 г. с 15 играчи от шампионата на родината си. Сега бяха едва четирима. А селекцията от години има и “концептуален” проблем - това отборът на Меси ли е, на всички останали звезди ли е, по какъв начин да се играе?

Основната ценност на младите футболисти в тези две страни, а и на всички други в Латинска Америка, е да бъдат забелязани от европейски клубове и да дойдат в Стария свят. Така си уреждат живота и късат с мизерията и опасностите в страните си. Все по-често целите им семейства ги следват. Откъсват се тотално. Случи ли се това, патриотичните чувства почват да изтляват.

Така европейците доминират. Те имат повече на брой класни футболисти, а конкуренцията е много голяма. На Стария континент вземаме най-доброто от качествата на латинците. Обратното се вижда доста по-рядко. Южноамериканците по-трудно внедряват характерната за европейците практичност.

5. Мондиалът на изненадите. Така ли беше?

Имаше големи изненади, но на всяко Световно първенство ги има. В Русия те не бяха толкова много, колкото изглежда на пръв поглед. Водим се от стереотипи. Преди световното сядаме със схемата и все гледаме да бутаме фаворитите напред.

Отпадането на Германия в лека за “маншафта” предварителна група е сензация, не просто изненада. Никой не очакваше четвъртфинал от Русия. На домакините дори се предричаше отпадане още в групата. Да, Сборная си проправи път в елиминациите с откровено дефанзивен футбол срещу Испания, но не може да се очаква друго. 

Целият национален отбор на страната струва по-малко и от един в тимовете на Урувгай, Испания и Хърватия. Селекцията на Станислав Черчесов заслужава добри думи задето игра с дух и пълно раздаване.

Елиминирането на Аржентина от бъдещия световен шампион не може да е изненада. Нито пък това, че “гаучосите” станаха втори в групата си - зад финалиста Хърватия. Отпадането на Бразилия от Белгия също можеше да се предположи. “Червените дяволи” са по-силни - имат повече асове в състава, те пък играят по-силни клубове и т.н. Ако беше попаднала в другия поток, Белгия можеше да стигне и до финала.

Това, че Уругвай изхвърли европейският първенец Португалия, също не е изненада. Изненада е, че Испания се препъна срещу Русия.

Сред неочакваните неща причисляваме донякъде и класирането на Англия на полуфинал. Това си е постижение за отбор, който се провали гръмовно на последните Световни и Европейски първенства.

6. Германия не я мислете. Не и за футбол

Обединяваме се около това, че шампионите от 2014 г. поднесоха най-големия сюрприз. Значи ли това продължителна криза? Позабавлявахме се с тях, бълвахме шеги във фейсбук, но трезвата преценка подсказва, че Германия скоро пак ще е познатата сила. Фаворит е още на Евро 2020, просто защото разполага с много футболисти на високо ниво. 

Това, че Йоахим Льов запази поста си, изненада мнозина, включително и в България. Нормално, тук сме свикнали след две-три загуби треньорът да е аут. Щом в германския футболен съюз още вярват на Йоги, значи има защо. Няма как да е слаб треньор някой, който вече е ставал световен шампион.

Германия прилага една от най-добрите концепции за изграждане на млади футболисти в Европа. Останалите за пример в това отношение са Франция, Белгия, Хърватия и Испания. Дори да бъркат някъде германците, ще си поправят грешките. Промениха си стила и заиграха “тики-така”, ако трябва ще го направят отново и пак ще са успешни. За футбол да не ги мислим. За други неща - може.

7. Как така Хърватия се изтреля почти до върха?

Напълно закономерно е. Преди 20 години тимът стана трети във Франция с футболисти, произлезли от прочутата футболната школа на бивша Югославия.

От години обаче говорим за чисто хърватска школа. Винаги я е имало. Тя почива на това да се търсят таланти и да им се дава шанс. Вътрешното първенство е слабо, защото клубове като “Динамо” (Загреб), “Хайдук” (Сплит) и “Риека” продават състезателите си в чужбина още като тийнейджъри. Така се издържат.

Но имат национален отбор, звездите от който не просто играят в големи клубове като “Реал” (Мадрид), “Барселона”, “Атлетико” (Мадрид), “Ювентус”, “Интер” (Милано), “Ливърпул”, “Шалке”, “Хофенхайм”, “Монако” и т. н., а имат водеща роля там. Дори само Лука Модрич е играл на повече финали в Шампионската лига, отколкото целия национален тим на Англия.

Около 30 хървати си вадят хляба в топ 5 първенствата на Европа. Ако прибавим и останалите до топ 10, числото гони 100. Това прави няколко национални отбора.

Този хърватски тим май взе своето. Основните футболисти в него са около 30-те си години. Но “ватрените” скоро пак ще имат силна национална селекция, може и да не е след 20 години.

8. Англия може ли вече да се счита за фаворит с младия си отбор?

Рано е за такива прогнози. Напредък има, но и тук, като за всеки друг отбор, важи казаното за Хърватия. Къде играят националите и какви роли имат?

Ако махнете “Тотнъм”, който стана хит на Мондиала с националите си от почти всички големи сили, и донякъде “Манчестър Сити”, много от останалите имат периферни роли в клубовете си. Като например Маркъс Рашфорд и Джеси Лингард в “Манчестър Юнайтед”.

През миналата година Англия постигна нещо незапомнено. Юношеските й национални отбори до 17 и 20 години станаха световни шампиони, този до 19 г. - европейски, а U21 стигна до полуфинал на шампионата на Стария континент в Полша. Там отстъпи пред Германия (познайте как - с дузпи).

Това говори за огромен потенциал. Въпросът е на тези футболисти в бъдеще да се дава шанс в клубовете им. Звездните чужденци във Висшата лига са полезни за шоуто и за качеството на футбола, но ако редом с тях не играят местните, Англия никога няма да има силен национален тим.

9. Полезна ли е видеоасистентът (VAR) в подкрепа на съдиите?

Вече се спряхме подробно на работата на системата, която дебютира на Мондиал. Благодарение на VAR се избегнаха несправедливи решения. Но също така личи, че технологията е в началото си, има тепърва път да извърви, за да стане разбираема за хората и да намали до минимум грешките на съдиите. Въпросът е как се прилага, а не дали.

А грешки ще има винаги заради субективизма. Футболните правила са написани така, че някои предполагат различни тълкувания в един контактен и все по-динамичен спорт.

10. Русия организира добър Мондиал.

Това е оценката на участниците в Мондиала - футболисти, треньори, наблюдатели, журналисти и запалянковци. А накрая имаше и куп политици и държавници. Противно на заканите от цяла Европа как нямало са стъпят в Русия. Въпреки че не те са важните на Световно, а всички изредени по-горе.

Да, зад успешното домакинство на Русия стоят нарушени човешки права и диктатура, а всяка диктатура обикновено се справя с такива първенства, за да се покаже пред света. 

Но все пак руснаците направиха много по-добър Мондиал от Бразилия и Южна Африка. И за тези страни имаше доклади на правозащитни организации за потъпкани права при строежите на стадиони, но сякаш тогава не се обърна чак такова внимание.

В Страната на кафето преди четири години оплакванията валяха отвсякъде и за всичко - лоши терени и съблекални, слаба организация, ненадежден транспорт, престъпност, проблеми в хотелите…

Русия се справи с хулиганството, подпомогната, разбира се, и от другите страни. Това бе най-спокойният Мондиал за последните десетилетия. Запалянковците си направиха истински купон, забавляваха се заедно, а в крайна сметка не е ли това най-важното? Тези хора най-вероятно не си дават сметка за тежкия живот, който водят повечето руснаци, но не може да се очаква от едно първенство да промени нещата.

Промени ги за малко повече от месец, в който местните болееха за тима си и гледаха най-добрите футболисти на планетата заедно с пъстрите тълпи, които ги следват. Сега и те се връщат към трудното си ежедневие.

Публикувахме в началото на Мондиала част от репортаж на Оливър Холт, един от пратениците на английския в. “Дейли Мейл” на Световното. Многократно награждаваният в родината си журналист разказа как той и негов колега слезли от влака по-рано. И в “средата на нищото” трябвало да тръгнат на автостоп, за да стигнат навреме за пресконференция на англичаните. Още на първата минута спрял човек с бял ван, който не знаел и дума на техния език, но ги качил и стоварил където трябва, като междувременно се отклонил от пътя си.

“Всичко е до хората, не до правителствата. Световното ни помага да погледнем едни на други не като врагове, а като братя и сестри”, така завърши репортажът на Холт.

11. Къде сме ние?

Може би излишен въпрос. Като се има предвид, че по време на Световното българските отбори изиграха първите са мачове в евротурнирите и нещата никак не изглеждат добре. А трябва ли това да ни очудва? Ние гледаме на “Вадуц”, “Рига” и т.н. като на слабаци, но защо и те да на гледат така на нас?

В единия случай имахме срамен резултат (на “Левкки”), а в другия доста колеблив (на ЦСКА-София). А като погледнеш съставите, виждаш малко българи. “Лудогорец”, който единствен смаза съперника си, не го коментираме, там българите са “изчезващ вид”.

Но титлата на Франция и четвъртфиналът на Швеция - два отбора от нашата квалификациинна група, предизвикаха коментари, че едва ли не можем да се считаме за ”морални финалисти” на Мондиала. Без коментар.

Българският футбол е без школа в момента, що се отнася до работата с подрастващите - онова, заради което едни отбори от средняци, които редовно биехме в миналото, се превърнаха в световни сили. Класиране за Катар? Забравете. И за след 8 години ще е много трудно, нищо, че отборите ще са повече.

Трябва рязко да се промени отношението към футбола и подрастващите в него. И няма смисъл да се мерим с “джуджета” като Саудитска Арабия и Панама.

И както навремето се казваше в българските меди, “а сега да обърнем поглед към вътрешния шампионат". Друг е въпросът колко е вътрешен и колко е шампионат.