БСП се разграничава от свой общински съветник, който е заловен в една хотелска стая с емблематичен престъпен бос.

“Няма наши, няма ваши. На този модел трябва да се сложи край”, отсича партийната лидерка.

“Бенчев (бизнесменът – б.а.) с ролс-ройса не може да бъде идентифициран с БСП по никакъв начин, не е социалист, той е отрицание на всичко, в което вярваме”, допълва висш социалист.

Добре, другари, но е късно. И е малко. И не ви отива.

Ами ако г-н Бенчо Бенчев, който демонстративно идва на работа в ролс-ройс, не беше заловен в тази компания? Ако не беше заподозрян в укривателство на международно издирван заподозрян, в съучастие в организирана престъпна група и в пране на пари? Щеше ли тогава той да е все още “социалист” и да е “съвместим с всичко, в което вярвате”?

Г-н Бенчев е бил съдружник с личен гард на Димитър Желязков (Митьо Очите). Известният подземен бос пък е бил “консултант” на въпросната фирма.

Това е публичен факт и е трудно да остане незабелязан, особено когато участникът в това съдружие е кандидат за избираема длъжност, макар и от гражданска квота.

Днес МВР разпространи видеозапис от посещението си в дома на социалистическия съветник и на намерените в него неща.

И това ли БСП, в центъра и по места, не е видяла за четирите мандата на Бенчев? Къде е гледала? Към Карл Маркс?

Излиза, че за БСП местният олигарх е можел да минава за “социалист” и “съвместим”, докато вече противното няма как да се скрие.

Последните 30-ина години от историята на БСП са направени от бенчевци. Те изядоха в буквалния смисъл на думата и кредита й на доверие, и социалната й база.

Бенчев нито е първият, нито най-скандалният случай на разминаване между идеал и реалност, между думи и дела в БСП.

Исторически никоя от т.нар. десни партии у нас не може да бие столетницата по брой на милионери и по “пазарна капитализация”.

Нинова може би разчита, че по-младите не помнят куфарчетата с парите след 10 ноември 1989 г., империята на “Мултигруп” и покойния Илия Павлов, “силовите групировки” и техния “застрахователен” бизнес, приятелския кръг “Орион”, конфликта му с Андрей Луканов и последното убийство на министър-председател в най-новата история на България, незаконния износ на зърно и кризата с цените на хляба, хиперинфлацията пред 1997 г., фалитите на 16 банки заради лоши кредити, Румен Спасов, Веска Меджидиева, Златимир Орсов, Николай Кривошиев и още плеяда знайни и незнайни герои на прехода и на неговата псевдопазарна икономика.

Всички пътища в най-новата българска история на грабежа, корупцията и организираната престъпност водят към една и съща точка – БСП, бившата БКП.

И колкото и да спорят днес влъхвите й, че и другите били като тях, дори да намират свидетелства за това, никой не може да им отнеме ролята на патриарси на криминалния преход.

Нинова не може да смени модела, който партията й създаде, защото и тя, и БСП още не са се покаяли за него.

Затова най-верният отговор на патоса на соцлидерката принадлежи на една видна нейна съпартийка от бурните 90 години на миналия век, проф. Нора Ананиева: “Късно е, чадо.”