Търговската война, изригваща между двете най-големи икономики в света, Китай и САЩ, може да предвещае и края на Световната търговска организация (СТО). И това е добро нещо, според Дани Родрик, професор в Харвард и автор на книгата „Директен разговор за търговията“, пише американският журналист Нейтън Гардълс във вестник The Washington Post, цитиран от "Фокус".

Да, светът се нуждае от международна система, базирана на правила за международната търговия. Но правилата на СТО, твърди Родрик в интервю, са изковани в апогея на „пазарния фундаменталистки консенсус“ по време на ерата на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър и последвалото десетилетие. Навлизайки твърде много в суверенитета на държавите, консенсусът е подготвил почвата за днешната популистка реакция. Според Родрик, 90-те години на 20 век са „повратен период, в който светът се движи към различен вид глобализация, много различен от предишната версия в непосредствения следвоенен период".

Наричам това‚ стремежът към хиперглобализация.  Във финансите, този феномен е маркиран от финансовата глобализация – или нормализацията на движението на свободния капитал. В търговията, това е създаването на СТО. По същество, глобализацията се измести от това да е средство за национален икономически просперитет до това да бъде краят – с националните приоритети принудени да се приспособят към нуждите на глобализацията вместо обратното, обяснява професорът. 

За да работи глобализацията, Родрик призовава за връщане на редица правила, които са сходни с предшественика на СТО, Общото споразумение за мита и търговия.

„Това е много тънък и неамбициозен пакет от правила“, твърди професорът „и въпреки това работи много добре. Мисля, че тайната на успеха му е в това, че старият режим е разбирал, че трябва да предоставяш на държавите много повече място за правене на политика. Здравословна международна икономика изисква здравословни местни икономики и политики“, коментира Родрик.

В плана на Родрик, индустриалната политика „Направено в Китай 2025“, насочена към овладяването на нови технологии като изкуствения интелект и роботиката, в която се е прицелила и търговската политика на Тръмп, не трябва да бъде оспорвана.