Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ) предлага продуктовите такси, които готви екоминистерството, да бъдат само за част от вноса на "секънд хенд". Това стана ясно след среща днес на изпълнителния директор на БСК Радосвет Радев с  министъра на околната среда и водите Нено Димов.

Въвеждането на таксите се налага, тъй като един дрехата или обувките стават отпадък. Проблемът е обаче, че министерството не е сметнало за необходимо да обсъди тези предложения с бизнеса, преди да подготви промените.

Продуктовите такси са предвидени в законопроект за изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците, чието обсъждане в парламента предстои наесен. Те предвиждат създаване на публичен регистър за производители на обувки и текстил, в това число и за тези втора употреба.

Все още не е известен размерът на таксата. Според "Капитал" неофициалната информация е, че ще бъде лев за килограм при дрехите. Това означава оскъпяване на продукцията.

БСК е била сезирана за таксата от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ) в началото на август. Радосвет Радев е посочил, че по данни на Асоциацията вносът на дрехи втора употреба у нас е средно по 30 тона на денонощие, като почти половината е за реекспорт (основно за страни извън ЕС), а едва 2-5 на сто от стоките подлежат на унищожаване.

Затова и е от Асоциацията очакват предвижданите нови продуктови такси да не важат за целия внос, а само за онази част от него, която реално води до замърсяване на околната среда.

Министърът уточнил, че предстои създаването на работна група за изработване на наредбата за продуктовите такси върху текстила, в която ще бъдат поканени представители на АПТДВУ.

Шефът на БСК обаче смята, че намаляването на текстилните отпадъци може да се постигне по-лесно чрез стимули, а не със санкции.

"Продуктовите такси за масово разпространените отпадъци по своята същност са индулгенция за безотговорно поведение спрямо околната среда. Нужни са стимули за доброволно правомерно поведение", казва Радев, цитиран в прессъобщението на камарата.

Той посочва, че бизнесът не бяга от отговорностите си по опазване на околната среда, но и не трябва таксите да се превръщат в допълнително финансово бреме, което влошава конкурентоспособността на фирмите. И в България вече се развива системата за приемане на стари дрехи в магазини за повторното им оползотворяване и дори клиентите са насърчавани да ги предават срещу ваучери за намаления при бъдещи покупки.

Какво става с парите от продуктовите такси

На срещата е поставен въпросът за непълната и често противоречаща си информация относно събираните в момента продуктови такси и тяхното разходване. При регистрация на автомобил например се плаща екотакса в някоя организация за оползотворяването на отпадъците от МПС или в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Това е задължително и при пускане на пазара на електроуреди, масла, пластмасови и други опаковки.

ПУДООС изразходва събраните средства за общински екопроекти - за рекултивация на старите сметища, за сепариращи инсталации на новите депа, но също и за ВиК, за образователни екопроекти и др. От бизнеса смятат, че контролът от страна на ПУДООС върху организациите, които оползотворяват различните видове отпадъци, трябва да е по-голям, а информацията - по-ясна.

За м.г. ПУДООС е разплатило проекти за около 43 милиона лева.

Според прессъобщението участниците в срещата са постигнали съгласие, че е необходима по-висока степен на прозрачност, така че обществото да бъде убедено в реалните ползи от въвежданите финансови тежести. Сред дискутираните теми е бил и начинът на определяне на таксата за битови отпадъци, плащана от бизнеса и домакинствата към общините и непрекъснатото отлагане на принципа такса смет да се плаща според изхвърляните отпадъци. (Пред)последно е предвидено да влезе в сила от 2020 г., а през 2019 г., когато са и местните избори, общините трябва да са направили своите предложения.