Тази сутрин с голяма тъга и желание за лоботомия разлиствам социалните мрежи и електронните медии.

То работата е ясна - живеем във време, в което няколко субекта се карат кой да вземе повече влияние в управлението, а всички останали с патос, справедлив гняв и размахан пръст коментираме, сякаш се е случило нещо страшно.

А то нищо не се е случило.

Просто няколко батки спорят кой да вземе малко повече от баницата.

Но не това ме вълнува.

Вълнува ме начинът, по който различните групи от хора възприемат действителността.

По-скоро ме вълнува гледната точка.

Например - гледната точка на ГЕРБ в момента е: "Абе, ние може да не сме ОК, ама я си представете пак Орешарски."

А тази на БСП: "ГЕРБ са вредни, дайте сега да не говорим за Бенчо Бенчев, не е той темата, а ГЕРБ."

А ОП викат: "Абе, ние може да се караме, може да сме пътуващ цирк, ама я си представете да върнем ДПС на власт."

А ДПС викат - "Правителството е съставено от крайни националисти и удря истинските либерали - демек нас, щото сме членове на Либералния интернационал."

Марешки не го знаем каква гледна точка има, но това не му попречи да вземе над 4 процента.

Отвън обаче е още по-весело.

Там пък са се събрали няколко веселяшки хипи групировки, които викат: "ОСТАВКА!"

И после допълват:

"Първо ще сваляме едните, после ще сваляме другите, после пак първите, после пак вторите, после пак първите, после пак..."

А президентът вчера вика, че опозицията не предлага алтернатива.

Ми не е вярно.

Предлага.

Ако не алтернатива, то поне гледна точка.

То вярно, че от тая гледна точка на човек може да му се завие свят, ама все пак е гледна точка.

Която всъщност май е гледна запетая, ама да не придиряме.

Не знам дали ми проследихте мисълта, но изводите се налагат от само себе си.

Извод едно - ние си избрахме да ни управлява един пътуващ цирк, а сега сме недоволни.

Извод две - ама го избрахме, щото от другата страна имаше едни каращи се градски лелки, които решиха да впрегнат всичките си усилия, за да доказват на оредяващите им поддръжници кой е истински АНТИКОМОНИЗД и кой е най-якият от яките опозиционни батки.

Извод три - в момента живеем с правителство, което не ни управлява, а ни се подиграва. С всеки свой акт. Обаче вместо да се възпротивим подобаващо, ние сме впрегнали енергията си да обясняваме колко мъдрост има у нас и колко е прост народът ни, който обича да играе хора, които са създадени от Путин.

Извод четири - мисля, че Бах беше казал, че правилото за писане на музика е следното - всеки инструмент трябва да говори, а ако някой няма какво да каже, по-добре да мълчи.

Та и с нас така.

Говорим, говорим...

Ето, аз написах 50 изречения, а смисъл от това няма.

Не, ние не произвеждаме мелодии.

Произвеждаме фалш.

А произвеждаме фалш, защото не сме се настроили един към друг.

И затова, колкото и великолепни музикални инструменти да сме, на сцената няма да излезем.

Там ще скрибуцат онези, които се възползват от гледната ни точка.

И така, докато публиката (електората) ги вика на бис.

Оркестър "Управление" ще изпълни за вас "Коалиционен кючек".

Маестро!!!

Музика!!!

---

Бел. ред.: Коментарът на Венци Мицов е от фейсбук профила му. Препечатваме го с позволението на автора. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.