Десислава Иванчева, Димитър Желязков, Бенчо Бенчев, Ветко и Маринела Арабаджиеви, Миню Стайков и други. Девизът на специализираната прокуратура и на нейния доскорошен шеф (сега зам.-главен прокурор) Иван Гешев май е да не мине седмица без арест.

Всъщност, точно това иска ЕС от България през последните 11 години. Европейската комисия го нарича track record в докладите си по наблюдението над българсото правосъдие и вътрешните работи. 

На български този израз може да се преведе като "поредица от резултати". България трябва да покаже поредица от резултати в борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, които да убедят Европейската комисия, а тя на свой ред да убеди държавите членки, че промените в страната са необратими и че набюдението може да бъде прекратено.

Още при избирането си през 2014 година председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер обеща, че до края на петгодишния му мандат това трябва да стане. И този край вече се вижда. Той е през октомври 2019 година, т. е. до него остават малко повече от 12 месеца. Идния януари, а може би още през декември трябва да излезе поредният мониторингов доклад на Комисията и тя трябва да има какво да напише в него, за да изпълни Юнкер обещанието си.

Т. е. Гешев събира материал за експертите от Брюксел, които ще посетят София в късната есен, за да подготвят черновата на доклада. Не искам да кажа, че заместник главният прокурор си е поставил това за цел. Но то обективно е един от резултатите от работата му.

Този резултат обаче няма да стигне. Арести и обвинения, макар и не толкова чести, България познава и по-рано през изминалото десетилетие. Колко от тях обаче завършиха с присъди? Дали нещо се е променило в това отношение, предстои да видим през идните месеци. 

Най-високото ниво, до което стигна специализираната прокуратура досега, е районен кмет. Европа едва ли разбира точно това под "високи етажи" на властта. Особено при примера на Румъния, която осъди бивш министър-председател и десетки депутати и магистрати.

И най-сетне, каква е гаранцията за главното, което иска да види ЕС - че промяната ще бъде необратима при евентуална смяна на властта? Пак Румъния показа, че необратимостта не е гарантирана - левицата се върна на власт, уволни шефката на антикорупционната дирекция Кодруца Лаура Кьовеши и смекчи антикорупционното законодателство.

Не е изключено обаче и track record-ът, който виждаме досега, да подейства. Тази Европейска комисия си отива и Юнкер няма да се бори за втори мандат. България може да е проблем, но на фона на държави като Полша и Унгария съвсем не е проблемът на ЕС. Напротив, страната ни е сред положителните примери, що се отнася до финансова дисциплина, растеж, усвояване на еврофондовете, охраната на границите и осъществяване на европейското председателство.

Брюксел неведнъж променя детайли в наблюдението - комисиите на Жозе Барозу например изключваха разделяне на България и Румъния, Юнкер допусна една от двете страни да излезе сама от наблюдението, ако покаже убедителни резултати. В бурята на "Брекзит", сред прилива на популизма, в годината преди европейските избори, при непредсказуемостта на Тръмп и агресивността на Путин на кого ще му е до българския и румънския мониторинг?

Всичко това са условия Комисията, ако желае, набързо и между другото да пробута на държавите членки край на мониторинговия механизъм, бил този край отложен, постепенен, условен. Тук никой не може да я надмине по изобретателност. Тя вкара тази България в ЕС, което е много по-трудно, отколкото да я изкара от наблюдението му. Ако някой може да попречи, това са само държавите членки, които имат последната дума и трябва да решат с единодушие.

Каквото и да стане, поредицата от резултати е важна не толкова за ЕС, колкото за българите - става дума за нашия живот, за нашето общество, за нашата държава. Ако правим нещо само за да покажем, че го правим, по-добре е да се откажем.