Създадената малко преди падането на тоталитарния режим свободна безмитна зона Свиленград се закрива и става една от десетината създадени или в процес на създаване държавни индустриални зони у нас. 

Със свое решение Министерският съвет прекрати съществуването й, проектирано в специалния Указ № 2242 от 1987 г. В ревизирания си вид неговият член 3, който даваше основание за съществуване на известната зона край Свиленград, гласи:

(1) (изм., ДВ, бр. 4 от 1989 г., бр. 15 от 1998 г.) Свободната зона е обособена част от територията на Народна република България, в която извършваната стопанска дейност се освобождава от облагане с мита.
(2) Зоната се огражда и обозначава по установения ред.
(3) Ако зоната се състои от няколко отделни части, всяка част трябва да бъде отделно оградена и обозначена.

След прекратяването на статута на Свиленградската зона по смисъла на този текст тя ще предоставя вече логистични услуги - като отдаване на помещения и складови бази под наем. 

Приемането на акта ще даде възможност за привличане на български и чуждестранни инвеститори и ще допринесе за реализиране потенциала за развитие на инфраструктурата в региона, използвайки близостта до границата с Гърция и достъпа до транспортен коридор № IV, свързващ Европа с Турция, се казва в съобщението на правителствената пресслужба.

Митницата в Свиленград и митническото бюро в Свободната безмитна зона прекратиха съществуването си още през януари 2016 г. с решение на министъра на финансите Владислав Горанов.

Сега и Свободната безмитна зона, благодарение на която политици и бизнесмени в България станаха милионери, отива в историята - на българския преход.

Беровото правителство даде картбланш на бизнесмена Фуат Гювен, изселник от Кърджалийско, да построи бензиностанция в безмитна зона Свиленград, последвана и от такава край граничния пункт Ново село край Видин - на входа и на изхода от България, за да продава горива, без да плаща мита, данъци и акцизи. Благодарение на кабинета, управлявал с подкрепата на ДПС, Гювен продаваше само от бензиностанцията си в Свиленградската зона около 100 тона горива на денонощие.

Дружеството "Шипка Фуат Гювен" държеше както колонки за горива в Свободна безмитна зона Свиленград и ГКПП-Капитан Андреево, така и безмитни магазини. А отвори и бензиностанции в безмитните зони на Видин и Русе, впоследствие получи и банков лиценз за трезора си Dбанк, чийто управител стана Стоян Александров - финансовият министър, по чието време Гювен натрупа състоянието си от продаваните в безмитните зони горива.