Пленумът на съдиите от Върховния административен съд се е произнесъл по три конституционни дела, съобщават от съда. И трите становища са за противоконституционност на някои "ювелирни" промени, предприети от настоящето Народно събрание.

Първото е разнобоят между Народното събрание и правителството, от една страна, срещу голяма част от юридическата общност, включително главния прокурор Сотир Цацаров и президента Румен Радев, от друга, които оспориха със сходни аргументи проектопромени в Закона за частната охранителна дейност и ги дадоха на КС.

"По конституционно дело № 5 и № 6 от 2018 г. 78 от съдиите подкрепиха становището, че оспорените разпоредби - чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 27, чл. 28, чл. 29 и параграф 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност, са противоконституционни. Делото в Конституционния съд е образувано по искане на главния прокурор и на президента на Република България", съобщават от ВАС.

И Цацаров, и Радев смятат, че законът, позволяващ на кметове да сключват по свое усмотрение договори с частни дружества, нарушава конституционно предвидената компетентност на Министерския съвет в лицето на МВР за осигуряване на обществения ред в държавата.

"Предвидената възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място. Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по конституция, съобразно техните законови задължения, да гарантират обществения ред", се казва в мотивите на Цацаров срещу приетия на 17 януари от управляващите закон.

Главният прокурор изтъкваше още, че ще настъпят усложнения, ако гражданите решат сами да сключат договори за охрана с частни охранителни фирми.

На 29 август обаче Министерският съвет даде положително становище за промените.

От общо участвали 81 съдии със 79 гласа „за“ пленумът на ВАС приема и становище по друго много спорно законово решение - че разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт е противоконституционна. Становището на върховните съдии е по конституционно дело № 9 от 2018 г., образувано по искане на състав на Върховния касационен съд.

Тук става става въпрос за следното - чл. 225, ал. 3 гласи, че:

"При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение... и т.н. 

...(3) В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство."

Освен съдиите от Върховния касационен съд, които пратиха промяната на КС, и неправителствени организации съзряха откровена възможност само с едно привличане като обвиняем (което, както е известно, не подлежи на контрол от никого освен от горестоящия прокурор и от главния, б.р.) да се влияе дори на съдии. Които би трябвало да са независими от волята на прокуратурата...

58 от върховните съдии са гласували още становище, че чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност са противоконституционни. Становището е по конституционно дело № 11 от 2018 г., образувано в Конституционния съд по искане на Търговската колегия на Върховния касационен съд.

Това са известните като закона "Пеевски" за КТБ промени, внесени от видния издател, Йордан Цонев и Хамид Хамид, и приети през февруари от парламента.

Искането за произнасяне дали са противоконституционни текстовете е на Търговската колегия на Върховния касационен съд.

Търговската колегия оспорва споменатия параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби, с които се придава обратно действие на новите основания за недействителност на извършени вече прихващания и други действия.

C думи прости - oбявявaха се зa нeдeйcтвитeлни вcичĸи пpиxвaщaния, извъpшeни oт ĸpeдитop или oт бaнĸaтa, aĸo ca cлeд нaчaлнaтa дaтa нa нecъcтoятeлнocттa или нa пocтaвянeтo пoд ocoбeн нaдзop. Πpaвилoтo вaжи oт 20 юни 2014 г. – ĸoгaтo KTБ бe пocтaвeнa пoд ocoбeн нaдзop, a cиндицитe и Фoндът зa гapaнтиpaнe нa взeмaниятa мoжеха дa пpaвят иcĸaния зa пpoглacявaнe нa пpиxвaщaниятa зa нeдeйcтвитeлни в 5-гoдишeн cpoĸ.

Πpeypeждaнeтo нa пpиĸлючили вeчe взaимooтнoшeния e нeдoпycтимo в eднa пpaвoвa дъpжaвa, твъpди се в иcĸaнeтo нa cъдиитe oт BKC.

По искането е образувано конституционно дело 11 от 2018 г. с докладчик съдия Цанка Цанкова.

През март депутатите бойко отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за банковата несъстоятелност и той беше повторно приет със 129 гласа "за" и 40 "против". В подкрепа на президентското вето гласуваха от БСП и "Воля".