Article_top

Христофор Караджов живее от 1997 г. в САЩ, където пристига първоначално да прави докторат в Университета на Флорида. От 2005 г. е преподавател по журналистика в Университета на щата Калифорния в Лонг бийч. През януари 2012 г. след инцидент по време на ски остава прикован на инвалидна количка. Година по-късно обаче той отново преподава, шофира и живее активно. Преди да замине за САЩ, Караджов работи като журналист във вестниците „24 часа“, „Стандарт“ и „Сега“. У нас е популярен с анализите и коментарите си по актуалните световни теми, които през годините публикува в рубриката си „Пръски отвъд океана“ в различни вестници. От днес тя има нов „дом“ – Клуб Z.

Мъжът се олюляваше, стъпил върху мантинелата на моста, по който автомобилният поток от магистрала I-10 се прехвърля към калифорнийския път 91. В дясната ръка държеше револвер 38-и калибър, познат от безбройни филми. Мъжът ту насочваше пистолета към слепоочието си, ту го вдигаше с изпъната ръка към небето, сякаш се канеше да даде стартов изстрел на група спринтьори. С лявата ръка ръкомахаше енергично и нещо викаше ядосано – но не към някого конкретно. Къдравата му коса се вееше в горещия пустинен въздух, която няколко пъти годишно се спуска през планинските проходи към Лос Анжелис и се нарича Ветровете на Санта Ана.

Няколко автомобила бяха спрели по-надолу по моста, но съвсем разумно никой не доближаваше мъжа с револвера, който или заплашваше с публично самоубийство, или искаше да застреля някого. Полицията още не беше пристигнала. Нямах особен избор, освен да подмина сюрреалистичната сцена, подбутван настойчиво от веригата коли зад мен.

Почти успях да забравя тази истински шокираща случка отпреди няколко дни, защото усещането за прекипяване в обществения живот тук е постоянно и човек няма време да си поеме дъх от думи и събития. Ето, вече вместо пистолети се появиха бомби.

След по-малко от две седмици са междинните избори в САЩ, за които ще чуете всякакви прогнози. Демократите са мобилизирани, републиканците са мобилизирани, демократите ще спечелят Камарата на представителите, но няма да спечелят Сената, демократите ще спечелят Сената, но няма да успеят в Камарата (не ми се вярва), републиканците ще запазят мнозинството си навсякъде (също не ми се вярва) и т.н., и т.н. Може би ще се престраша да дам по-точна прогноза през следващата седмица, но едно е ясно – всички са обидени на всички и страстите са разпалени до крайност. След разгорещените битки покрай утвърждаването за съдия във Върховния съд на Брет Кавано мир между републиканци и демократи няма да има скоро.

Не е особена изненада, че лошият тон се задава отгоре

За малко повече от седмица президентът на САЩ обясни, че съдбата на един журналист не може да бъде повод да се откажат 120 милиарда долара в оръжейни сделки със Саудитска Арабия, после се отметна от думите си и притисна саудитците, но пътьом успя да нарече бившата си любовница „конско лице“. Междувременно съобщи, че ще падне 31-годишен договор с Русия за ограничаване на ядрените ракети със среден обсег. Докато анализаторите се питаха какво точно означава това за сигурността в света, стана ясно, че федералното правителство на САЩ замисля да отреже всякакво признаване на транссексуалните граждани и да върне положението към статуса „една държава, два пола“. Подобни ходове от страна на Тръмп не са случайност – те системно дезориентират опозицията. Никой не го прави по-добре от него.

В сряда осъмнахме с новината за поне седем бомби, разпратени до различни адресати, свързани с демократите – от бившите президенти Обама и Клинтън през Джордж Сорос до Максин Уотърс, представител от Калифорния в Конгреса, която в понеделник Тръмп нарече „индивид с ниска интелигентност“ по време на предизборен митинг за сенатора републиканец Тед Круз в Хюстън. Също там американският президент се обяви за „националист“, но после отрече дори да знае с какви значения е натоварена думата.

По същото време някой в Южна Каролина спечели 1.6 милиарда долара от лотарията, докато борсите в Ню Йорк се сринаха, изтривайки натрупания през 2018 г. капитал. Не ми се мисли какво би настъпило, ако към свирепото настроение на американците се добави и страх, че пенсионните им спестявания могат да се изпарят.

Бомбите изместиха поне временно вниманието от прословутия „караван“ с хондураски имигранти, който се движи пеша през Мексико и след около два месеца се очаква да щурмува южната граница на САЩ, ако вярвате на консервативните гласове и най-вече на Тръмп. Гневни демократи пък на няколко места прекъснаха семейната вечеря на републикански законотворци, като ги овикаха в ресторанти, или ги пресрещаха в молове и летищни терминали. Ерик Холдър, бивш главен прокурор при Обама и възможен претендент за президентската номинация на демократите, изпусна нервите си с груба закана към политическите си опоненти, която обиколи социалните медии.

За енергията на противопоставянето мога да съдя дори по собствения си университет. През април консервативна група, наречена Turning Point USA, говори пред полупразен салон и бе отразена с мъничка дописка в студентския вестник. Във вторник абсолютно същите хора напълниха залата до последното място и бяха посрещнати от 200 протестиращи младежи. Всичко се размина само с взаимно овикване, но полицията с щитове, барикадите и новинарските хеликоптери във въздуха дадоха съвсем друг оттенък на това събитие. Политическата есен тук е пълна с гняв. Както винаги човек може да си свери часовника по студентите, защото когато те решат да излязат на протест, значи нервите наистина са опънати.

Можем да говорим дълго защо и как САЩ стигнаха до подобна изнервеност

Сп. „Атлантик“ пусна изчерпателна статия за Нют Гингрич, главен идеолог на конфронтационния стил в модерната американска политика. Препоръчвам я на всеки, който иска да разбере поне частично защо бонтонът не е на мода в САЩ днес.

Безпрецедентните атаки на Тръмп срещу медиите също чоплят раната постоянно. В сряда Си Ен Ен предаваше от улицата пред офиса си в Ню Йорк заради получена там бомба, но това не попречи на президента да посочи с пръст и „медиите“ като виновници за грубия тон в политическите разговори. За собствения си принос в тази посока Тръмп не каза нищо. Подобна безпардонна агресия обаче дава резултати дори в родината на Първата поправка. Преди няколко месеца авторитетната социологическа агенция „Ипсос“ публикува резултатите от допитване, според което почти половината от републиканците (43%) смятат, че президентът трябва да може да „закрие медии с лошо поведение“, докато само 12% от демократите са съгласни с това. Вижда се кой е огорчен, но резултатите са притеснителни, защото една трета от американците също са съгласни с твърдението, че „медиите са враг на народа“, както обича да казва президентът Тръмп.

Дори бомбите през тази седмица веднага станаха обект на конспиративни теории, изтъкани от познати клишета.

„Фалшиви новини, фалшиви бомби“, пишеше в сряда на плаката на една митингуваща в оспорваната губернаторска надпревара във Флорида.

Зачудих се кога е успяла да го изработи.

А че междинните избори се възприемат като критичен момент и от двете страни – спор няма

Това си личи дори само от факта, че похарчените за политически реклами средства са с 40% повече от 2014 г. и се очаква да стигнат 5 милиарда долара. Един от най-спорните участници в тази игра – Фейсбук, пусна архив с политическите си реклами. Хора с много свободно време могат да се ровят дълго в него и вероятно ще извадят доста интересни връзки. От набързо хвърления поглед ми направи впечатление, че сред всички кандидати с почти 6 милиона долара и повече от 6000 реклами води Бето О’Рурк. Той е новоизгряла звезда в лагера на демократите, която методично вгорчава живота на уж стабилния Тед Круз и дори има известен шанс да му отнеме мястото в Сената. Точно заради това президентът се разходи до Тексас, за да подкрепи бившия си съперник в първичните избори. Обидите между двамата бяха удобно забравени.

О’Рурк последователно настоява да се търси импийчмънт за Тръмп, което в момента е забранена дума за повечето демократи от страх да не тласнат десния електорат към урните. В крайна сметка на 6 ноември ще спечелят представители на партията, чиито избиратели се окажат по-мотивирани и изразят гнева си с реално пуснати бюлетини. Всичко друго е пара в свирката на локомотива, не сила в колелата.

На следващия ден след случката на магистралата прегледах местните новинарски сайтове, но не открих никаква информация за случая. Явно този инцидент беше приключил само с гняв и нерви. Не очаквам мъжът с револвера да отиде да гласува.

 

Христофор Караджов живее от 1997 г. в САЩ, където пристига първоначално да прави докторат в Университета на Флорида. От 2005 г. е преподавател по журналистика в Университета на щата Калифорния в Лонг бийч. През януари 2012 г. след инцидент по време на ски остава прикован на инвалидна количка. Година по-късно обаче той отново преподава, шофира и живее активно. Преди да замине за САЩ, Караджов работи като журналист във вестниците „24 часа“, „Стандарт“ и „Сега“. У нас е популярен с анализите и коментарите си по актуалните световни теми, които през годините публикува в рубриката си „Пръски отвъд океана“ в различни вестници. От днес тя има нов „дом“ – Клуб Z.

Мъжът се олюляваше, стъпил върху мантинелата на моста, по който автомобилният поток от магистрала I-10 се прехвърля към калифорнийския път 91. В дясната ръка държеше револвер 38-и калибър, познат от безбройни филми. Мъжът ту насочваше пистолета към слепоочието си, ту го вдигаше с изпъната ръка към небето, сякаш се канеше да даде стартов изстрел на група спринтьори. С лявата ръка ръкомахаше енергично и нещо викаше ядосано – но не към някого конкретно. Къдравата му коса се вееше в горещия пустинен въздух, която няколко пъти годишно се спуска през планинските проходи към Лос Анжелис и се нарича Ветровете на Санта Ана.

Няколко автомобила бяха спрели по-надолу по моста, но съвсем разумно никой не доближаваше мъжа с револвера, който или заплашваше с публично самоубийство, или искаше да застреля някого. Полицията още не беше пристигнала. Нямах особен избор, освен да подмина сюрреалистичната сцена, подбутван настойчиво от веригата коли зад мен.

Почти успях да забравя тази истински шокираща случка отпреди няколко дни, защото усещането за прекипяване в обществения живот тук е постоянно и човек няма време да си поеме дъх от думи и събития. Ето, вече вместо пистолети се появиха бомби.

След по-малко от две седмици са междинните избори в САЩ, за които ще чуете всякакви прогнози. Демократите са мобилизирани, републиканците са мобилизирани, демократите ще спечелят Камарата на представителите, но няма да спечелят Сената, демократите ще спечелят Сената, но няма да успеят в Камарата (не ми се вярва), републиканците ще запазят мнозинството си навсякъде (също не ми се вярва) и т.н., и т.н. Може би ще се престраша да дам по-точна прогноза през следващата седмица, но едно е ясно – всички са обидени на всички и страстите са разпалени до крайност. След разгорещените битки покрай утвърждаването за съдия във Върховния съд на Брет Кавано мир между републиканци и демократи няма да има скоро.

Не е особена изненада, че лошият тон се задава отгоре

За малко повече от седмица президентът на САЩ обясни, че съдбата на един журналист не може да бъде повод да се откажат 120 милиарда долара в оръжейни сделки със Саудитска Арабия, после се отметна от думите си и притисна саудитците, но пътьом успя да нарече бившата си любовница „конско лице“. Междувременно съобщи, че ще падне 31-годишен договор с Русия за ограничаване на ядрените ракети със среден обсег. Докато анализаторите се питаха какво точно означава това за сигурността в света, стана ясно, че федералното правителство на САЩ замисля да отреже всякакво признаване на транссексуалните граждани и да върне положението към статуса „една държава, два пола“. Подобни ходове от страна на Тръмп не са случайност – те системно дезориентират опозицията. Никой не го прави по-добре от него.

В сряда осъмнахме с новината за поне седем бомби, разпратени до различни адресати, свързани с демократите – от бившите президенти Обама и Клинтън през Джордж Сорос до Максин Уотърс, представител от Калифорния в Конгреса, която в понеделник Тръмп нарече „индивид с ниска интелигентност“ по време на предизборен митинг за сенатора републиканец Тед Круз в Хюстън. Също там американският президент се обяви за „националист“, но после отрече дори да знае с какви значения е натоварена думата.

По същото време някой в Южна Каролина спечели 1.6 милиарда долара от лотарията, докато борсите в Ню Йорк се сринаха, изтривайки натрупания през 2018 г. капитал. Не ми се мисли какво би настъпило, ако към свирепото настроение на американците се добави и страх, че пенсионните им спестявания могат да се изпарят.

Бомбите изместиха поне временно вниманието от прословутия „караван“ с хондураски имигранти, който се движи пеша през Мексико и след около два месеца се очаква да щурмува южната граница на САЩ, ако вярвате на консервативните гласове и най-вече на Тръмп. Гневни демократи пък на няколко места прекъснаха семейната вечеря на републикански законотворци, като ги овикаха в ресторанти, или ги пресрещаха в молове и летищни терминали. Ерик Холдър, бивш главен прокурор при Обама и възможен претендент за президентската номинация на демократите, изпусна нервите си с груба закана към политическите си опоненти, която обиколи социалните медии.

За енергията на противопоставянето мога да съдя дори по собствения си университет. През април консервативна група, наречена Turning Point USA, говори пред полупразен салон и бе отразена с мъничка дописка в студентския вестник. Във вторник абсолютно същите хора напълниха залата до последното място и бяха посрещнати от 200 протестиращи младежи. Всичко се размина само с взаимно овикване, но полицията с щитове, барикадите и новинарските хеликоптери във въздуха дадоха съвсем друг оттенък на това събитие. Политическата есен тук е пълна с гняв. Както винаги човек може да си свери часовника по студентите, защото когато те решат да излязат на протест, значи нервите наистина са опънати.

Можем да говорим дълго защо и как САЩ стигнаха до подобна изнервеност

Сп. „Атлантик“ пусна изчерпателна статия за Нют Гингрич, главен идеолог на конфронтационния стил в модерната американска политика. Препоръчвам я на всеки, който иска да разбере поне частично защо бонтонът не е на мода в САЩ днес.

Безпрецедентните атаки на Тръмп срещу медиите също чоплят раната постоянно. В сряда Си Ен Ен предаваше от улицата пред офиса си в Ню Йорк заради получена там бомба, но това не попречи на президента да посочи с пръст и „медиите“ като виновници за грубия тон в политическите разговори. За собствения си принос в тази посока Тръмп не каза нищо. Подобна безпардонна агресия обаче дава резултати дори в родината на Първата поправка. Преди няколко месеца авторитетната социологическа агенция „Ипсос“ публикува резултатите от допитване, според което почти половината от републиканците (43%) смятат, че президентът трябва да може да „закрие медии с лошо поведение“, докато само 12% от демократите са съгласни с това. Вижда се кой е огорчен, но резултатите са притеснителни, защото една трета от американците също са съгласни с твърдението, че „медиите са враг на народа“, както обича да казва президентът Тръмп.

Дори бомбите през тази седмица веднага станаха обект на конспиративни теории, изтъкани от познати клишета.

„Фалшиви новини, фалшиви бомби“, пишеше в сряда на плаката на една митингуваща в оспорваната губернаторска надпревара във Флорида.

Зачудих се кога е успяла да го изработи.

А че междинните избори се възприемат като критичен момент и от двете страни – спор няма

Това си личи дори само от факта, че похарчените за политически реклами средства са с 40% повече от 2014 г. и се очаква да стигнат 5 милиарда долара. Един от най-спорните участници в тази игра – Фейсбук, пусна архив с политическите си реклами. Хора с много свободно време могат да се ровят дълго в него и вероятно ще извадят доста интересни връзки. От набързо хвърления поглед ми направи впечатление, че сред всички кандидати с почти 6 милиона долара и повече от 6000 реклами води Бето О’Рурк. Той е новоизгряла звезда в лагера на демократите, която методично вгорчава живота на уж стабилния Тед Круз и дори има известен шанс да му отнеме мястото в Сената. Точно заради това президентът се разходи до Тексас, за да подкрепи бившия си съперник в първичните избори. Обидите между двамата бяха удобно забравени.

О’Рурк последователно настоява да се търси импийчмънт за Тръмп, което в момента е забранена дума за повечето демократи от страх да не тласнат десния електорат към урните. В крайна сметка на 6 ноември ще спечелят представители на партията, чиито избиратели се окажат по-мотивирани и изразят гнева си с реално пуснати бюлетини. Всичко друго е пара в свирката на локомотива, не сила в колелата.

На следващия ден след случката на магистралата прегледах местните новинарски сайтове, но не открих никаква информация за случая. Явно този инцидент беше приключил само с гняв и нерви. Не очаквам мъжът с револвера да отиде да гласува.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Нещо ми убягна какво точно ни

Нещо ми убягна какво точно ни каза автора (?) .

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията