Най-хубавите постове в следващата Европейска комисия ще са за жени, съобщи днес председателят й Жан-Клод Юнкер.

Защо? Защото качеството е обратно пропорционално на количеството, обяснява той в интервю за австрийския всекидневник “Курир”.

“За съжаление, въпреки многократните ми молби, повечето от правителствата настояват да пратят мъжки кандидати,” казва Юнкер. Всяка от 28-те държави-членки на ЕС има право на по един комисар.

В сегашната Комисия има девет дами. В тази на Юнкер те ще са най-много седем при сегашните предложения, а той искаше да са поне 11 в името на равноправието на половете. По думите му Комисия с по-малко от сегашните комисарки нито е представителна, нито легитимна.

“Продължавам да настоявам пред няколко държавни и правителствени ръководители да пратят кандидатки,” заявява още Юнкер. “В края на краищата, ако няма достатъчен брой жени, ще възстановя равновесието чрез разпределението на портфейлите. Жените-комисари ще имат тогава със сигурност много добри шансове да получат важен портфейл или най-търсените постове на заместник-председатели”.

Ако Юнкер изпълни заканата си, Германия, Франция, Великобритания, Испания и Полша, които са номинирали мъже, имат по-малки шансове за влиятелни портфейли и заместник-председателски постове от България, която е предложила жена.

Но тъй като няма как България да получи икономиката, а Франция – многоезичието, вероятно най-прецакани ще се окажат малките и нови страни-членки, които са имали неблагоразумието да предложат мъже, като например Хърватия, Кипър, Словакия, Гърция, Малта. За тях ще има и многоезичие, и подобни ресори.

Което също е дискриминация, за която сега никой не говори от страх и от политическа коректност.

България, както никога, този път не изтегли късата клечка. Ние сме от правилната страна на половия баланс. Жалко ще е, той да е единственото обяснение, ако получим хубав ресор. Защото имаме обективно силна кандидатура.

За пореден път правилното решение беше взето от служебен кабинет. Не знам дали е тенденция, но изглежда, че колкото по-малко редовните правителства се бъркат в управлението на страната, толкова по-добре върви то.

Пъстрогор и еболата. Тази вечер една телевизия предаде от свиленградското село Пъстрогор, че не е вероятно сирийските бежанци в тамошния лагер да са внесли в страната ни смъртоносния вирус на ебола.

Невероятно изглежда й в Пъстрогор да изригне вулкан, или да се установи халифат, но това телевизията не го съобщи. Не знам защо не опроверга тези потенциални страхове на населението.

Някъде в края на новината репортерката правилно отбеляза, че инкубационният период на еболата е 20 дни, а пъстрогорските бежанци са дошли доста по-отдавна, т.е., ако са носили ебола, тя досега щеше да е плъзнала у нас като синия език по говедата.

Телевизията не каза и какво е разстоянието между Сирия (държава в източното Средиземноморие) и огнищата на ебола, които са в екваториална и западна Африка. Прилагам карта от Гугъл за сведение на читателите и зрителите.

Имаше и интервю с пъстрогорци, които седяха на маса, гледаха лошо и изразяваха загриженост от евентуална ебола по техните земи. Не казаха защо се страхуват, но им личеше, че гледат телевизия. Може би – тази телевизия.

Продължавам да се питам: Защо трябва да се опровергава нещо страшно, което нито е станало, нито може да стане у нас. Сигурно, за да има хубави новини, поне за илач.