Еврокомисията обяви днес, че одобрява публична помощ за междусистемна връзка за природен газ между Гърция и България.

ЕК заключи, че плановете за българската и гръцката помощ за изграждане и експлоатация на споменатата връзка са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Проектът ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки на Съюза, без да наруши неправомерно конкуренцията.

„Новата междусистемна връзка ще повиши сигурността на енергийните доставки и ще засили конкуренцията в полза на гражданите в региона. Одобрихме помощ, която ще бъде предоставена от България и Гърция, тъй като тя е ограничена до това, което е необходимо за реализирането на проекта, и затова е в съответствие с правилата за държавната помощ“, заяви еврокомисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер.

С одобрените днес от Комисията мерки ще бъдат подкрепени изграждането и експлоатацията на 182 километра трансгранична междусистемна връзка, наречена IGB между Комотини в Гърция Стара Загора в България. Връзката е проектирана за транспортиране на 3 милиарда кубика природен газ годишно от Гърция до България до 2021 г.

При евентуална по-късна фаза на проекта капацитетът може да се увеличи до 5 милиарда кубика годишно и да се създаде възможност за обратен пренос от България към Гърция.

Междусистемната връзка ще бъде собственост на „Ай Си Джи Би“ АД. Това е съвместно акционерно дружество, съставено от консорциума IGI Poseidon (включващ италианското дружество Edison и заварения гръцки оператор DEPA) и Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Общият размер на инвестиционните разходи за изграждането на междусистемната връзка възлиза на 240 милиона евро. Финансирането ще се осигури чрез:

• пряко дялово участие в размер на 46 милиона евро от акционерите на съвместното дружество;

• вноска от 45 милиона евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), която се управлява централно от Евро комисията;

• заем в размер на 110 милиона евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на БЕХ (впоследствие прехвърлен на „Ай Си Джи Би“ АД);

• пряко финансово участие в размер на 39 милиона евро от държавния бюджет на България чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г.

България и Гърция уведомиха ЕК за следните мерки за подкрепа на инвестицията, включващи държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС за държавните помощи:

• Безусловна и безплатна държавна гаранция. Тя ще бъде предоставена от българската държава на БЕХ за покриване на заема в размер на 110 милиона евро, който дружеството ще получи от ЕИБ;

• 39 милиона евро пряка финансова вноска от България чрез българската ОПИК;

• Определен режим за корпоративно данъчно облагане, който ще се прилага за „Ай Си Джи Би“ АД за срок от 25 години от началото на търговските операции. Той ще бъде уреден чрез междуправителствено споразумение между България и Гърция.

Комисията извърши оценка на мерките за подпомагане съгласно правилата за държавните помощи съгласно Насоките от 2014 г. за държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика.

ЕК стигна до следните изводи:

• Проектът ще допринесе за напредъка по основните стратегически цели на ЕС, включително диверсификацията на източниците за доставка на газ и ще повиши сигурността на доставките на газ за ЕС;

• Мерките за помощ са необходими, тъй като проектът не би могъл да бъде осъществен без нея. Извършеният от ЕК финансов анализ показа, че възвръщането на инвестиционните разходи само от тарифите за използване на междусистемния газопровод не би било осъществимо;

• Мерките за помощ са пропорционални и поради това ограничени до необходимия минимум. Подкрепата с безвъзмездна помощ по ОПИК, държавна гаранция и определен данъчен режим не надхвърля необходимото за реализирането на инвестицията. Ще бъде покрит единствено недостигът на финансиране;

• Мерките за помощ няма да нарушат неоправдано конкуренцията. Съгласно действащите правила нито БЕХ в България, нито DEPA в Гърция ще може да запазва повече от 40 на сто от капацитета на новата междусистемна връзка на входните пунктове съответно в България и Гърция. В резултат поне 60 % от новия капацитет ще бъдат отворени за конкуренти, които желаят да продават газ на тези пазари.

Що е то?

Разклонението от Комотини до Стара Загора е част от Трансадриатическия газопровод (ТАП). Отсечката ще бъде дълга 780 километра и ще може да транспортира 10 милиарда кубически метра газ годишно. Тя трябва да бъде завършена в края на 2019 г. или в началото на 2020 година.

По ТАП се пренася газ от каспийското находище "Шах Дениз - 2" в Азербайджан.

Междусистемната връзка е включена в списъка на европейските проекти от общ интерес поради нейното стратегическо значение за диверсификацията на доставките на природен газ в Източна Европа чрез Трансадриатическия газопровод (ТАП). В момента 98 на сто от вноса на газ в България са от един и същ източник). Тръбопроводът ще свърже преносните системи за газ DESFA и TAP в Гърция с преносната система в България.

Ключовите стратегически цели и ролята на проекта на пазарите на газ в Югоизточна Европа са следните:

• Повишаване на сигурността на доставките на газ (избягване на нарушения в газоподаването). Чрез осигуряване на допълнителни обеми проектът ще удвои входния капацитет на България и ще диверсифицира маршрутите към Югоизточна Европа;

• Увеличаване на транзитния капацитет към държавите от Югоизточна Европа, като се използват и други междусистемни връзки с Румъния и Сърбия У;

• Диверсификация на газа, който България внася, с допълнителни източници от Каспийския регион, Близкия изток, Източното Средиземноморие и терминали за втечнен природен газ (съществуващи и нови в Гърция и/или Турция).

През юли Еврокомисията позволи проектът за междусистемната връзка да бъде изключен от правилата на вътрешния пазар за газ по отношение на отделянето, тарифното регулиране и достъпа на трети страни съгласно Директивата за природния газ. Нито на БЕХ, нито на DEPA в Гърция ще бъде разрешено да запазва повече от 40 . на сто от капацитета на новата междусистемна връзка на входните пунктове в България и Гърция.