Преди няколко месеца премиерът Бойко Борисов оповести във фейсбук, че се е ръкувал с президента Доналд Тръмп.

Днес президентът Румен Радев пък се похвали, отново във фейсбук, че Тръмп го е потупал по рамото.

Каква точно е ползата на България от тези две срещи е твърде спорен въпрос. Да оставим настрана, че за голяма част от обществата в САЩ и Западна Европа Тръмп е просто една смешка, едно недоразумение, случайно станало лидер на свободния свят, един каприз на демокрацията. По-важното е какво имаме ние като президент и премиер. И какво точно мислят, че печелят премиерът и президентът, като се хвалят с подобни събития.

Отговорът няма как да ни се хареса. Що за хора са онези, които приемат потупванията и ръкуванията за толкова голям политически капитал, че бързат да се похвалят с тях? Що за хора са онези, за които ръкуванията и потупванията, пък били те и от президента на САЩ, независимо кой е той, очевидно са част от вътрешнополитическата им конкуренция?

Тези хора са всичко друго, но не и политици и държавници. Няма как да имаш психологията на пудел и същевременно да имаш претенцията да си водач на своя народ. Очевидно и Борисов, и Радев също като този, за чиито ръкувания и потупвания се конкурират, са политически недоразумения, случайно застанали начело на България. И също като Тръмп са каприз на демокрацията.

Ясно е, че ако си президент или премиер на България, няма как просто да подминеш президента на САЩ, когато той преминава покрай теб. Но няма защо да бързаш да се хвалиш публично с подобни събития, които очевидно са по-скоро протоколни и може би дори случайни.

Не беше толкова отдавна времето, когато двамата се изредиха и в Москва, за да измолят благоволение от Владимир Путин. Там унижението, което те причиниха на България, беше дори по-голямо.

Какво ще спечелят премиерът и президентът от хвалбите си във фейсбук? Техните верни фенове вече започнаха да се джафкат в социалните мрежи. Но те са си техни. Докато мнозина от онези, за чието внимание те вероятно се борят, за пореден път ще се почувстват отвратени. Че живеят в държава, чиито премиер и президент нямат елементарно чувство за достойнство.

Отдавна е ясно, че враждата между Борисов и лидера на БСП Корнелия Нинова е по-скоро за пред публиката. И че социалистите много трудно могат да бъдат наречени истинска опозиция на ГЕРБ. Очевидно обаче и Радев твърде много прилича на Борисов, за да бъде възприеман като негов контрапункт, още по-малко като алтернатива. Поне що се отнася до ръкуванията и потупванията от Великите сили, които и за двамата явно са като слънцето и въздуха за всяко живо същество.