След 12 години европейско наблюдение над българското правосъдие и вътрешни работи от Брюксел дойде блага вест: вижда му се краят. България има още година да прати в историята това клеймо върху репутацията си и препятствие да бъде приета в Шенген и еврозоната. Правителството побърза да благодари за положителния доклад, сякаш той е подарък, а не заслужена с резултати оценка.

Благодарностите обаче могат да се окажат прибързани. Първо, замразените части от наблюдението още не са отменени. Второ, вероятно разделяйки се със знака за недоверие към съдебната система и полицията й, България получава ново петно: "значително влошаване на медийната среда". Трудно е да се каже кое от двете е по-лошо. 

Трябва да бъдем справедливи: никое от досегашните правителства не можа да стигне дотук. Европейската комисия призна, че по три от показателите на наблюдението вече има убедителни резултати и  те могат да бъдат временно замразени.

Това обаче не означава, че те отпадат. Комисията може да ги реактивира, ако държавата тръгне в обратна посока. Така се случи с Румъния, където управляващата левица разхлаби антикорупционния режим. Брюксел размрази замразените им миналата година части от наблюдението. Днес ние сме там, където вчера бяха румънците - на края на Дунава. Коварно място. Не сме на заветния бряг, а на година път от него.

"Значителното влошаване на медийната среда" не е безобидна констатация. Да обърнем внимание на формулировките: 

Въпросното влошаване "изправя обществеността пред риск от ограничаване на достъпа до информация и може да има негативно въздействие върху съдебната независимост при наличие на персонални атаки срещу съдии в някои медии".

"Българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници", пише Комисията.

Тя не пропуска да напомни, че "в Световния индекс за свободата на печата от 2018 г., изготвен от „Репортери без граници“, България се нарежда на 111-то място от 180 държави в света, което е най-слабият резултат на държава — членка на ЕС".

Независимите и плуралистични медии са основен компонент на действащата демокрация. Следователно, това, което Брюксел ни казва с тези три изречения е: демокрацията ви не действа както трябва.

То означава, че излизайки от един мониторинг, България е потенциално уязвима да влезе в друг. Да напомним, че една от причините Полша да попадне под ударите на европейската Рамка за върховенството на закона през 2016 година беше закон за назначаването на ръководствата на обществените медии. Да припомним и че Европейският парламент обсъжда мониторинг за състоянието на демокрацията за всички държави членки. И докато досегашният Механизъм да сътрудничество и проверка можеше да доведе най-много до суспендиране и отнемане на европейско финансиране (2008 година), Рамката за върховенството на закона във финалната си фаза води към най-лошия член на Лисабонския договор - отнемане на членски права. Полша в момента е обект на процедура по този член.

Тази Комисия си отива, а с нея и "мон ами" Жан-Клод (Юнкер), който обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат. Петното от последния доклад под негова егида обаче остава.

Необясними са твърденията на външния министър Екатерина Захариева, че бележките за медийната среда не били по адрес на правителството.

Първо, то е главният адресат на докладите на Комисията. Второ, тези бележки засягат ключов въпрос на българската демокрация, от който едно правителството няма как да се скрие. Трето, непрозрачната собственост на медиите и слабото прилагане на стандарти са в голяма степен въпрос на регулация. И тя влиза в отговорностите на управляващите. Ако те се възползват от изгоди, които им предлага влошената медийна среда, не могат да се правят на невинни. Четвърто, да си припомним констатациите на "Репортери без граници", на които Комисията ясно се позовава и които недвусмислено показват отговорностите на властта: 

"Корупцията и сговорът между медии, политици и олигарси са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на това ненормално положение е Делян Пеевски, бивш шеф на главната българска разузнавателна агенция и собственик на "Нова българска медийна група". Неговата група има шест вестника и контролира близо 80 на сто от медийното разпространение. Правителственото разпределяне на финансиране от ЕС между определени медии се извършва при пълна липса на прозрачност и на практика ги подкупва да бъдат меки с правителството, или като цяло да се въздържат от отразяване на проблематични теми".

И това ли не засяга правителството?

С дипломатичния си език Комисията, в бележка номер 7 под линия на 2 страница от българския текст на доклада поименно е посочила на кабинета на Бойко Борисов (а вероятно - и на следващите) проблема, който ще ги преследва и когато вече го няма днешният мониторинг.

И малко политически контекст, заради който радостта от обективно положителния доклад трябва да бъде по-сдържана. Комисията е заинтересована точно толкова, колкото и българското правителство, наблюдението да свърши възможно по-скоро. Неговата резултатност, съпоставена с продължителността му, неизбежно поставят въпроса за ефективността на Комисията и на ЕС като цяло, за правилността на решението му да приеме  през 2007 година две незавършили реформите си държави. Тези въпроси са неприятни на фона на популистките атаки преди идващите европейски избори.