Моделът "Пеевски" е рожба на модела "Ахмед Доган", модела на етнополитическата, корпоративна пирамида, която за удобство наричаме ДПС - и която е много повече от партията ДПС. Когато Доган откри, че яростта на общественото мнение към ДПС не е предизвикана от етническата му политическа база, а от бандитизма на движението на власт, от грабежа на неговите представители в националните институции, той разбра каква роля могат да играят медиите, доведени до статут на медиен монопол.

Това "прозрение" на Сокола доведе до основаването на медийната империя "Пеевски" след 2005 г. Медийният монопол трябваше да прикрива и фалшифицира истината за това кой и как "раздава порциите". Медийният монопол изигра ролята на смокинов лист пред позора на българската квази държава, наречен КТБ. КТБ бе не просто поредната банка на властта - тя бе ключовият инструмент за корумпиране и подчиняване на цялата политическа класа, на йерархията на правосъдието, на икономическия елит, организиран като олигархия. Всички изброени се бяха хванали на "голото хоро" на властовото израждане, дирижирано чрез покварата, подкупите, корупцията на КТБ. ГЕРБ на власт след 2009 г. стана възможно поради присъединяването на партийния връх към модела КТБ.

Медийната империя охраняваше публичната манипулация и прикриване на факта, че чрез КТБ и затворения кръг на олигархичната власт - стопанска, политическа, правосъдна и медийна, корпоративната пирамида на Сарая овладя контрола върху българската държава и българската нация. Върхът на ГЕРБ обслужи този процес след 2009 г., а след фалита на КТБ оглави целия модел. Днес не може да се мечтае за разрушаване на модела "Пеевски", без да се поиска разрушаване на модела на държавата с двойно дъно - първото, публичното, за пред контролираните медии и за пред Брюксел. Второто дъно - за концентрирането на националното богатство в ръцете на една шепа "свои хора" чрез държавни поръчки, потъване на еврофондове, създаване на екстериториални зони на корпоративно всевластие, неподчинени на граничен и митнически контрол - "Росенец", чрез подаръци от типа на ТЕЦ Варна и дупката на свинаря в центъра на Варна...

Не може да се отстрани медийният модел "Пеевски" без да се чуят и разберат думите на Лозан Панов за статута на днешното българско правосъдие - без което нито моделът "Пеевски", нито моделът за "двойното дъно" на държавата са възможни. В основата на тези "модели", структуриращи олигархичното всевластие зад фасадата на (все още) демократичната квази държава, стои консолидирането на посткомунистическата олигархия, която не допусна възстановяването на пълноценната българска държавност след половин век съветско колониално господство и след три десетилетия постколониален грабеж на България от същите властови кръгове. Дали говорим за партията на бившите комунисти, за партията на корпорация "Сарай" - ДПС, или за ГЕРБ, дали говорим за следващите партийни хомункулуси на посткомунистическия Франкенщайн или за поръчковите мутренски протести... Във всеки един от тези случаи говорим за едно и също. Защо ГЕРБ е толкова успешен в задържането си на власт...? Само защото алтернативите му са още по-неприемливи от него. Като гледат хората "Позитано" и Сарая - и им домилява за Бойко Борисов. Защото не разбират, че едното не изключва другите - а ги предполага. Засега... И неизвестно докога...

Българският модел не е уникален - той е сроден на модела Груевски, на модела Вучич, на модела Орбан... Неолибералният преход изпразни от легитимност държавата - "лош стопанин" и създаде димната завеса "свободен пазар", зад която милиционерите разграбиха държавата и обществото. Сега сме на прага на един популистко-консервативен модел, който идва на смяна на неолибералния. При новия модел олигархията, заграбила националното богатство чрез "свободния пазар" ще пази награбеното с авторитарен контрол върху тези, които не можаха да откраднат нищо и трябва да бачкат... За жълти стотинки. Либерализмът свърши - на дневен ред е да извадят сопата.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Той написан по повод коментара на Веселин Желев "Г-н Борисов, разрушете модела Пеевски", публикуван в Клуб Z. Заглавието е на редакцията.